Уикипедия:Разговори/Архив/2008/ноември

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Архив Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, направете го на текущата страница.

Здравейте, имам нужда от малко помощ за този шаблон. Идеята на шаблона е в частта "Отличия" на "Инфокутия Военно лице" наградите да се указват не с текст (както е при Владимир Вазов), а с иконка и текст при преминаване на мишката над иконката, като самата иконка е връзка към съответната страница (например За храброст). Примерната употреба на шаблона е следната: {{Орден За храброст|Орден „За храброст“ - II степен, 1-ви клас с мечове}}. В руската уикипедия за всеки вид орден има различни страници, което за мен е неефективно, имайки предвид, че например ордена за храброст има 5 степени x 2 класа + тези без класове + различни разновидности + още толкова за кръста за храброст, а всичко това може да се представи просто с текст. Проблемът, който не успях да реша е предаването на параметъра {{{1}}} към <imagemap>. --Стан 13:22, 1 ноември 2008 (UTC)

IMHO, понижена достъпност и похабен трафик, но ти си знаеш... --Daggerstab 15:31, 1 ноември 2008 (UTC)

Шаблон-композитор

След като поразгледах статията за Бах, една от бъдещите избрани (според мен) ми направи впечатление, че няма шаблон за композитори. Ще е хубаво да се създаде един такъв, защото е необходима за статията Бах. Поздрави, --Джунейт Беседа 15:12, 1 ноември 2008 (UTC)

Добре ще е, но практически не би се получил, защото има хиляди композитори. Може би "Немски композитори" или... --Черноризецът 08:20, 2 ноември 2008 (UTC)
Според мен човекът говори за професионален еквивалент на Шаблон:Биография инфо. Въпреки че не ми е ясно какви специфични за музиката полета ще има. --Daggerstab 09:07, 2 ноември 2008 (UTC)
Аз използвах Шаблон:Музикален изпълнител, върши работа, макар да не е перфектен.--Радостина 07:55, 3 ноември 2008 (UTC)

Въпроси за анкетата

Докога продължава анкетата относно подчертаването на препратките? --212.36.9.152 21:39, 1 ноември 2008 (UTC)

Има ли значение? --Uroboros беседа 22:21, 1 ноември 2008 (UTC)
Ами да, все пак не може една анкета да продължава вечно, трябва да си има определен срок, след който да се обяви резултатът от анкетата и в зависимост от него подчертаванията на препратките да се запазят или премахнат. Не е ли така? --212.36.9.152 22:28, 1 ноември 2008 (UTC)
Това не е гласуване, а анкета с цел проверка на "общественото мнение", така че резултатът няма пряко влияние върху решенията за оформлението на Уикипедия. А срока доколкото си спомням беше доста дългичък. Хората, които я пуснаха, трябва да кажат. Една година? --Daggerstab 22:37, 1 ноември 2008 (UTC)
Една година ми се вижда прекалено, но имайки предвид че разликата в резултатите „за“ и „против“ е доста малка не е зле да продължи още --Nad 22:40, 1 ноември 2008 (UTC)
В качеството си на „хората, които я пуснаха“ мога само да кажа, че загубих интерес към съдбата на тази анкета на 13 август 2008 в 17:06. На 1-2 пъти след това само си играх да проверявам за евентуални манипулации и мисля, че намерих няколко случая, които могат да се разглеждат като такива. Във всеки случай не съставляват драматична разлика в резултата.
Иначе сте свободни да правите с анкетата каквото пожелаете. Само един приятелски съвет: не се срамете да се вслушате по-добре в гласа тъкмо на онези "хора без опит в Уикипедия, [...] разни ипета и участници без ценз" понеже те са тези, които нямат техническа възможност или знания да променят облика на сайта според потребностите си, а тъкмо те ще са тези, които винаги ще бъдат повече. Спири 07:05, 2 ноември 2008 (UTC)
Сред уикипедиите, които имат повече статии от Българската няма нито една, на която да се подчертават препратките/връзките. Мисля, че този въпрос трябва да се подложи на гласуване или направо подчертаването да се премахне. – Цено Максимов 08:00, 2 ноември 2008 (UTC)
А, защо? Какъв е проблема на подчертаването? --Черноризецът 08:28, 2 ноември 2008 (UTC)
Изглежда това е въпрос на лично предпочитание. На мен ми се струва излишно и претрупващо. – Цено Максимов 08:41, 2 ноември 2008 (UTC)
Според мен анкетата трябва да се прекрати. На У:Разговори и на беседата бяха изказани мнения за един до максимум два месеца. Минаха три месеца, няма количествено предимство, а най-важното е, че от много време няма и нови смислени аргументи. --Петко 13:07, 2 ноември 2008 (UTC)

Връзките/препратките встрани на текста на статиите не са подчертани. Защо не се следва модела установен по подразбиране и по другите уикипедии? – Цено Максимов 14:56, 3 ноември 2008 (UTC)

А защо трябва да се следва? --Daggerstab 17:21, 3 ноември 2008 (UTC)
Нека да има гласуване. – Цено Максимов 22:18, 3 ноември 2008 (UTC)
Предлагам да има гласуване за това дали да зачетем гласовете на айпльошковците. Като да се гласува за всеки глас дали да се зачете или не, на две четения. После да се избере арбитражен комитет, който да провери дали гласуването не е протекло с нарушения (на какво не знаем, но ще измислим). После да се направи гласуване между администраторите, които да решат правилно ли е избран арбкома. След което това решение да се предаде за одобрение на стюардите, които да решат дали да обезпокоят Джимбо. --PetaRZ ¬ 00:16, 4 ноември 2008 (UTC)
Това подигравка ли е? – Цено Максимов 01:06, 4 ноември 2008 (UTC)

Кое е вярно: „Това не е гласуване, а анкета с цел проверка на "общественото мнение"“ или „По своята същност анкетата представлява традиционно явно гласуване“? – Цено Максимов 13:46, 4 ноември 2008 (UTC)

Еми, може и да не е казано съвсем прецизно, ама идеята беше, че технически анкетата се извършва по същия начин като традиционното гласуване - избор на 1 между няколко алтернативи, и че е явна, в смисъл, с идентификация на гласа посредством подпис, като информацията е видима от всички (в историята на страницата). За справка, анкетата, за която ставаше преди няколко дни дума на У:Р, не е явна, достъп до всички данни получават само организаторите на анкетата, и само някаква част от тях ще споделят публично и то по-късно, след като ги обработят. Така или иначе, днес след около два час стават точно три месеца от началото, така че ще я приключа, щото сигурно друг няма да се занимае, а се чуха вече достатъчно гласове за това. Така или иначе резултатите, така както ги гледах преди две вечери, показват, че няма отявлен превес на някоя от страните, т.е. от този формат добихме някаква информация и представа, но не можем да вземем решение въз основата му. (И не, не мисля, че е похабило много сървърни ресурси...) Спири 16:00, 4 ноември 2008 (UTC)

Today's featured picture

Какво мислите за тази малка екстра на началната страница на aнглийката Уикипедия (и на други я има)? Мисля, че българската е пораснала достатъчно, за да има подобнo каре със снимка и обяснение. Е,... може би не снимка на деня, но защо не на седмицата?--Черноризецът 08:24, 2 ноември 2008 (UTC)

Погледни и това - Беседа:Начална страница#Разхубавяване. Поздрави --Animus 08:31, 2 ноември 2008 (UTC)
Аз съм За с двете ръце --Иван беседа приноси 11:31, 2 ноември 2008 (UTC)

Префектури в Япония

Много от заглавията на статиите са само с имената на префектурите. Само на някои има „префектура“ в скоби зад името. Предлагам всички да бъдат преместени с префектура в скоби за да не става объркване. Иначе статиите за адм. центрове на префектурите, които са със същите имена трябва да се пишат с „град“ в скоби. Ако няма никои против, аз ще се заема с това. Трябва обаче бот да мине по препратките на други езици за да оправи хаоса, който ще се получи след многото премествания. --Animus 10:34, 4 ноември 2008 (UTC)

До колкото знам ботовете автоматично правят подмените, щом има в наличност МЕП. --Дан 10:52, 4 ноември 2008 (UTC)

Отново за fair use

Приятели, без да искам да нарушавам комфорта ви, бих повдигнал отново темата за употребата на такива файлове. Ще се опитам да се аргументирам кратко:

  • Дава се възможност за качване на такива файлове, които не противоречат на българското (и не само) законодателство и на преценката на тези, които ги използват по-нататък лежи отговорността за тяхното използване.
  • Дава се по-широка възможност за илюсдтриране на българоезичтия клон, който и преди не беше най-зобре илюстрираният, а сега стана съвсем сив. Повечето големи уикипедии си запазват това право и именно затова техните статии са по-добре илюстрирани.

Зная, че имаше гласуване по повода, но то беше порочно. Според зададения въпрос защитниците на fair use трябваше да наберат 2/3 он гласовете, за да съхранят статуквото. Би трябвало да е тъкмо обратното - застъпниците за промяна на статуквото да сэберат тези 2/3.

Дайте да преосмислим нещата и да не се правим на по католици от папата.

-- 94.73.6.134 19:22, 4 ноември 2008 (UTC)

С голямо съжаление отбелязвам, че българското законодателство не предвижда добросъвестна употреба (fair use) или сходен статут за картинки и музикални файлове. Тъй като почти 100% от качваните файлове са такива, то сегашният статут - забрана за качване - е единственият, който спазва законодателството ни. Правото да използват файлове под fair use си запазват единствено уикипедии, чието законодателство им го позволява. За разлика от нашето.
От юридическа гледна точка, отговорността за нарушаването на авторски права е на издателя (в случая на българската Уикипедия), а той вече може на свой ред да търси съдебна отговорност от подвелия го. Тоест, българската Уикипедия може да бъде осъдена (и затворена) за нарушаване на авторски права. А ние вече можем да съдим потребителската сметка на Пешо, за компенсация...
Гласуването наистина беше порочно, със самото си провеждане - безсмислено е да гласуваме дали ще спазваме закона, или не. "Преосмислянето на въпроса" също изисква като предусловие промяната на законодателството ни, освен ако не желаем да сме нарушители, които си търсят съда и закриването.
(Който не вярва, че това е реално, може да се обърне към Виктор Кирилов - системния администратор на bezmonitor.com. Той може да разкаже подробно как НСБОП го накара да махне текстовете от сайта си - и това при положение, че сайтът е предназначен за незрящи, а за тях ПО ЗАКОН авторските права не важат...) -- Григор Гачев 22:49, 4 ноември 2008 (UTC)
Малко уточнение по юридическата гледна точка. Няма такава организация „Българска Уикипедия“ която да бъде съдена, а по законите на САЩ (виж) Уикимедия няма да бъде съдена ако премахне нарушенията при получаване на оплакване. Потребителите теоретично могат да бъдат съдени. --V111P 03:38, 8 ноември 2008 (UTC)
Освен това българският закон позволява използване в обем необходим за коментар и анализ за образователни цели, така че ако нещата са ясно обозначени те могат да се ползват за тези цели. (По принцип и CC-BY-SA картинки не би трябвало да се ползват в текст под GFDL, но в Уикипедия това се прави — под претекст че картинките не са част от текста.) --V111P 20:31, 8 ноември 2008 (UTC)
Да де, ама съдържанието в Уикипедия може да се използва и за комерсиални цели и това не може да се ограничава. Тогава какво правим със съдържанието, което може да се използва само за образователни цели? С какво CC-BY-SA е несъвместим с GNUFDL/Уикипедия? И двата лиценза предоставят свободно право за ползване (CC, грубо казано), изискват признание на автора (BY) и изискват произведението да се разпространява под съвместим лиценз (SA). Уточнение: Говоря за най-прясната версия на двата лиценза, разбира се усмивка. Ето и един интересен линк по случая: [1]--PetaRZ ¬ 20:40, 8 ноември 2008 (UTC)
Съдържанието само за образователни цели може лесно да се филтрира ако е ясно обозначено. Друг е въпросът че Върховният съд – Борда на Уикимедия – може да не е съгласен да се използва такова съдържание, но все пак всичко би било в рамките на американския fair use, така че има някаква надежда.
Не знаех че най-после е излязъл новия GFDL. Сега ще трябва да питаме CC дали позволяват fair use и подобни. --V111P 22:26, 8 ноември 2008 (UTC)
Няма и как да стане, след като самата идея за т.нар. fair use е в противоречие с идеята за свободно съдържание.
Може би точно това е целта - да се ограничи достъпа до свободна и безпристрастна информация в България. Но пък от друга страна е лесно за администриране. --Ivanko 07:41, 8 ноември 2008 (UTC)
Съдът има право да забрани достъпа до Уикипедия, напр. като нареди на провайдерите да я блокират, тъй като е в нарушение на българския закон, или пък да забрани на намиращите се в българска юрисдикция да я допълват, под страх от наказание. (Което ще е празник за описаните в по-долния раздел хора, така че ще има кой да подкрепи подобно решение. Това, че ще сме вторите след Китай, надали ще трогне някого, а и със сигурност ще направи страната ни за смях, което все пак не е желателно.) А и българският закон за авторските права не е така милостив като DMCA, нито пък българските пазители на авторски права спазват така добре дори такъв закон, както американските своя. Пак напомням за случая с bezmonitor.com.
Парадоксалното е, че откъси от филм или друго аудиовизуално произведение, с продължителност до минута и половина, могат да бъдат използвани в рамките на "добросъвестна употреба". Благодарение на това предаване като "Господари на ефира" може да съществува. Но за текстове и картинки не ми е известен подобен статут. Още повече, че картинката обикновено е цялото "произведение", по смисъла на закона. Определено имаме нужда от по-малко феодален закон за авторските права.
Апропо, най-новата версия на GFDL мисля, че позволява прелицензиране под и съвместна работа с CC-BY-SA. Така че този проблем май ще отпадне. усмивка -- Григор Гачев 20:50, 8 ноември 2008 (UTC)
При всички случаи не би се стигнало чак до съд. Екранни кадри, части от песни и предавания биха били доста полезни за илюстриране на определени твърдения. --V111P 22:26, 8 ноември 2008 (UTC)
И според мен е почти изключено да се стигне до съд точно в България. Фондацията обаче предпочита да си върже гащите, като изгради формални вътрешни правила (което сигурно е оправдано, предвид общия риск). Т.е. самата Уикимедия изисква правилата за ползване на несвободно съдържание, които евентуално бихме приели в Уикипедия на български, да съответстват на американското и българското законодателство.
За GFDL 1.3 - преходът към съвместимост с cc-by-sa не е автоматичен. Има срок до следващото лято, в който желаещите могат да го извършат или не - тепърва ще се провежда някакво допитване в рамките на всички проекти на Уикимедия. --Спас Колев 14:42, 10 ноември 2008 (UTC)

Публичност

04.11.2008. Конференция за защита на интелектуалната собственост, организирана от Патентното ведомство на РБ и European Enterprise Network. Присъстват директори на патентните отдели на "Софарма", "Чайкафарма", "Росбул", "Ариел", "Булгартабак", изтъкнати патентни юристи, представители на организации за закрила на интелектуалната собственост, учени от БАН и ССА, висши държавни служители, и моя скромност :) Борбата е безмилостно жестока, борбата, както казват, е епична:

  • служители на ПВ изземват и унищожават фалшифицирани и/или имитирани стоки;
  • Държавна агенция "Митници" задържа търговски пратки от и към РБ, за които има съмнение, че съдържат имитирани и/или фалшифицирани стоки;
  • Комисията за защита на конкуренцията налага на провинилите се глоби до 500 000 лв.;
  • нарушителите на авторското и сродните му права се предават на прокуратурата, с мнение за образуване на наказателно производство;
  • засегнатите компании водят съдебни дела за милиони левове обезщетения;
  • възхищаваме се от постиженията на юридическата закрила на интелектуалната собственост в САЩ: един учен използвал собствената си ДНК за опити, докато работел за фармацевтична компания; после напуснал, но нагло продължил да изследва собствената си ДНК - какво въпиещо безобразие! Фармацевтичната компания завежда дело и му забранява да изследва собствената си ДНК при каквито и да било обстоятелства! Когато това все пак се наложи по медицински, съдебни или други изрично необходими обстоятелства, ученият е длъжен да предоставя пълни копия от всички проведени изследвания на компанията.

И в тази атмосфера...

Пламена Попова от СВУБИТ съобщава, че съществуват Copyleft лицензи.

В залата настъпва леко объркване. Г-жа Попова обяснява накратко за GNU и Linux, и съобщава, че основният проект е Wikipedia. После пояснява, че Лицензите за свободна документация гарантират задължителното й оставане като такава. Объркването преминава в дълбоко неразбиране и започва да проблясва неприкрито възмущение! Г-жа Попова усеща, че е стигнала твърде далеч и бързо се завръща към познатите и разбираеми теми за закрила на търговските марки и индустриалния дизайн. --Иван беседа приноси 08:35, 5 ноември 2008 (UTC)

"Основният проект" в смисъл на какво? :-) --Daggerstab 09:40, 5 ноември 2008 (UTC)
Основният проект за генериране и поддържане на знания, и произведения, свободни от авторски права. Без препратки към сайтовете и прочие обяснения, а само така - Wikipedia. От цялата аудитория само аз разбрах за какво иде реч. Всички се обезпокоиха, но тогава само аз не разбрах защо и от какво? --Иван беседа приноси 11:21, 5 ноември 2008 (UTC)
Уви, нищо ново под слънцето. Тази аудитория си изкарва хляба с деленето на света на "мое" и "също мое". Идеите за свобода и споделено ползване й действат като цианкалий. Чудиш ли се защо са се обезпокоили?... -- Григор Гачев 21:16, 5 ноември 2008 (UTC)
Недей да разпространяваш заблуждението че съдържанието в Уикипедия е свободно от авторски права. Просто някои права са предоставени под определени условия (които никой не спазва). --V111P 01:59, 8 ноември 2008 (UTC)
Не съм убеден, че не се спазват. усмивка -- Григор Гачев 20:52, 8 ноември 2008 (UTC)

Спиране на банера за набиране на средства

Ако някой се дразни прекалено от банера за набиране на средства, би трябвало да може да ги изключи (за себе си) по следния начин:

  • Специални:Настройки -> подстраницата Джаджи -> раздел Разглеждане -> маркира се опцията „Спиране на показването на обявата за набиране на средства.“

Технически детайли за това, как е сглобена настройката - тук. --Спас Колев 12:19, 7 ноември 2008 (UTC)

За съжаление, след многобройни опити за премахване в настройките на този банер, той все още си стои, в замяна на това получавам съобщение, че паролата ми е къса и трябва да съдържа поне един знак, а тя съдържа 29 (вече 30)!--L.Payakoff 18:10, 7 ноември 2008 (UTC)
След изпълняване на горната процедура, трябва да се изчисти кеша на бразура (Ctrl+F5 при Файърфокс). Проблемът с паролата не ми изглежда свързан. --Спас Колев 14:44, 10 ноември 2008 (UTC)
Ползвам Mozilla Firefox 3.0.3, изчистването на кеша с нищо на променя нещата - банерът пак си стои непоклатимо...--L.Payakoff 17:29, 10 ноември 2008 (UTC)
Странно, при мен работи. Не се сещам как мога да помогна в тази ситуация. --Спас Колев 14:02, 11 ноември 2008 (UTC)

Марионетки

Къде и как да пусна справка за кукловод и марионетка? --Чечлията 17:04, 10 ноември 2008 (UTC)

Ако говориш за CheckUser, съветвам те да прочетеш първо кога е допустимо да се прилага - meta:CheckUser. Всъщност, мисля че ще е добре да започнеш от тази страница при всички случаи. Иначе, заявките за Уикипедия на български се подават на meta:Steward requests/Checkuser, защото нямаме местни потребители с такива права. --Daggerstab 18:50, 10 ноември 2008 (UTC)

Пак за кирилицата в логото на Уикипедия

В продължение на темата Уикипедия:Разговори#Wikipedia_logo_project.

От известно време на Мета се говори за обновяване на логото на Уикипедия и възникна въпросът коя буква да представлява кирилицата: meta:Talk:Wikipedia/Logo#The_Cyrillic_symbol. Доста сериозно бяха наклонили везните към „в“-то, което може би добре представлява руската, сръбската, македонската и други уикипедии, но малко се понамесих в наша полза и въпросът не се реши. Сега виждам, че темата отново е отворена за разискване: meta:Talk:Wikipedia/Logo#Cyrillic_again. Ще се радвам на по-сериозно представителство на мненията, дотук отношение сме взимали Daggerstab, аз и … Bogorm ухилване. Спири 19:04, 10 ноември 2008 (UTC)

Прочетох първата дискусия и ми стана ясно защо си написала „… Bogorm ухилване“. Всъщност идеята е да има представителна буква от кирилицата или просто началната буква на Уикипедия/Википедия или коя да е буква от Уикипедия/Википедия? Доколкото схванах с моя английски, дискусията тича по тъча на тези въпроси?! Във втория случай ще имаме буква, която е характерна колкото за латиницата, толкова за кирилицата: У (игрек или у) или В (би или въ); в третия можем да избираме между И, П (прилича на n), Д, Я. В първия случай имаме избор между повечко букви, сред които характерните Ж, Я, Ш, Щ, Ц (за някои от тях не знам и не съм проверявал дали са характерни и за другите кирилскопишещи). Защо пиша това тук? Ами мисля, че не е лошо да имаме мнението на Българската Уикипедия обединено и единно по възможност (или поне проучено). --Uroboros беседа 19:47, 10 ноември 2008 (UTC)
Струва ми се, че единствените букви, които ги има на всички езици, използващи кирилица и които са характерни за кирилицата са "И" и П ... От тях "И" е най-подходяща, според мен. Добре, че си се намесил. --Ivanko 20:41, 10 ноември 2008 (UTC)
"Д" също се среща във всички, изброени на meta:User:Spiritia/Logo и е по-характерна от другите две - И прилича на N, П - на главно гръцко „пи“. --Daggerstab 20:50, 10 ноември 2008 (UTC)
Ivanko в Беларуския език няма буква И използва се І на нейно място. --Scroch беседа приноси 21:32, 10 ноември 2008 (UTC)
Да. В такъв случай май остават П и Д по тези показатели, от които Д (или малко д ?) е по-подходящата буква за логото, според мен. Може би и в другите езици трябва да се сравнява тази буква ... :) --Ivanko 21:52, 10 ноември 2008 (UTC)
За момента като че ли надделява мнението всички символи да са началните букви на думата "Уикипедия". Да не ме чуе Bogorm, но на мен най-много ми допада идеята да има отделно "в" и "у" (второто - за български, киргизки, казахски и готски), както се намеква в Картинка:Wikisymbols.png. усмивка --Спас Колев 14:19, 11 ноември 2008 (UTC)

Трябва да е типично българската буква Ъ или Ь--Черноризецът 08:19, 12 ноември 2008 (UTC)

Хайде всички български уикиредактори да се обединим около един символ от кирилицата и него да отстояваме! Аз предлагам направо Ят. Ъ или Ь също не са лоша идея. --Иван беседа приноси 11:57, 12 ноември 2008 (UTC)

Музика

Предлагам сътрудничество. Нека всички, тоито разбираме от музика, да вземем да оправим този хаос в подкатегориите, че направо става смешно. Засега проблемните статии не са много, но мисля, че е време да се сложи ред в тази работа. --94.73.6.134 14:20, 12 ноември 2008 (UTC)

Мога да помогна в категоризирането, но съм пълен музикален инвалид Ухилен съм Така, че ми трябват по-подробни разяснения за желания резултат --Nad 14:22, 12 ноември 2008 (UTC)
Nad, това лесно ще го направим, но: Първо, има някои разминавания по класификацията дори в класическата музика, затова и искам повече хора да се включат. Второ - преди събота не ме търси за такава трудоемка работа :)
Аз мога да помогна. Имам се за меломан и "разбирач" :-), но само в съвременната музика, за класиката не ме търсете много. Между другото има Проект Музика, а там създателят му се е отчаял, че няма съмишленици. Разговорите относно подробностите може да ги водим на беседата на проекта. --Stanchev 19:44, 15 ноември 2008 (UTC)
Като човек интересуващ се от музика и допринесъл не с 1-2 статии в тази насока с удоволствие бих помагал с каквото мога на проекта. --Дан 22:19, 16 ноември 2008 (UTC)

При положение, че има съмишленици, предлагам на беседата на Категория:Музика да започнем излагане на идеи именно как да бъде структурирана. Поздрави -- 94.73.6.134 16:14, 19 ноември 2008 (UTC)

Наглост или ...?

Поне този г-н Савов да беше дочакал да довърша започнатото, че преразказът му без позоваване на източник да има малко по-завършен вид...

Алесандро дел Пиеро или Алекс Велики vs. Алесандро дел Пиеро

(За наказание искам право на ползване на всички техни снимки :-))

--HSV 21:54, 13 ноември 2008 (UTC)

Как се слагат картинки в тема?

Аз направих една тема която е за играта Диабло 3 и искам да сложа някое лого или росто картинка на новите раси.. но така и не разбрах как а и не видях никъде в ттова за новите потребители така че ако може помагайте моля ви! --Alexcho 16:35, 15 ноември 2008 (UTC)

Погледни Уикипедия:Наръчник/Картинки. За съжаление, няма да сложиш илюстрации от играта. Защо няма да можеш ли? - пише го в Наръчника. --Uroboros беседа 17:07, 15 ноември 2008 (UTC)

Google define:

наскоро търсейки нещо на руски дадох на Google "define: нещо си" - резултатът беше - няма дефиниция на английски, на руски - един от първите резултати беше статия от руската версия на уикипедия, при подобно търсетне на български - няма резултати на английски, да проверя ли в мрежата за документи съдържащи думата- казах да и един от началните резултати беше линк съм страницата на българската уикипедия.

Въпросът ми е защо гугъл смята, че в http://ru.wikipedia.org/wiki/Тимьян има дефиниция за мащерката, а в http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0 няма? мащерка(български)=тимьян(руски) :) --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 77.70.111.137 (беседа • приноси) .

На този въпрос вероятно могат да ви отговорят единствено хората от екипа на Гугъл. :-) --Daggerstab 16:10, 20 ноември 2008 (UTC)

Компании в Уикипедия

Бихте ли ми отговорили каква е разликата между страницата, която аз направих с тази на Office_1. Тя си е чиста реклама.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Office_1_Superstore http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%B0 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%BE%D0%B1_%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%B4 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%BB

Предварително благодаря за вниманието.

Stefan.rusev

Здравейте. Мисля, че малко трудно е да се сравнява фирма с доста локално значение, основана в началото на тази година, с фирма от международна величина, основана 1865 г., с над 66 хиляди служители по целия свят... или пък с друга, която има представителства в 35 страни на 5 континента... или пък с трета, за която има множество нетривиални публикации в независими източници.
Стараем се да се водим по някои критерии за значимост на организации и компании, като разбира се не всичко успява да мине през ситото. усмивка
Мисля, че ще е много по-интересно за вас и по-полезно за енциклопедията, ако създадете информативни и енциклопедични статии на тема, например, Интериор, Интериорен дизайн, Декорация или разширите и подобрите статиите за Ергономия, Мебели. Поздрави, Спири 14:52, 20 ноември 2008 (UTC)

„Дере кьой“ или „Дерекьой“

Преместено от Беседа:Дерекьой (Драмско).

Определено статията трябва да се премести. И да стигнем до съгласие подобни названия как се пишат - слято или отделно...--Пламенъ Цвѣтковъ 15:10, 20 ноември 2008 (UTC)

Дере кьой (Драмско) ми се струва подходящо име. По принцип двете думи не трябва да са заедно, както при Ново село, Български извор и други подобни наименования на населени места. „кьой“ се пише с малка буква, но съм го объркал. Моя грешка. --Чечлията 15:16, 20 ноември 2008 (UTC)
Да, аналогия с Ново село е добра. Но като цяло проблемът си стои. Подобни стари имена на селата се изписват поне по 3 начина, което налага нуждата от унифициране. Пример: Кадъ Кьой, Кадъкьой, Кадъ-Кьой или Кадъ-кьой; Дедеагач и Казъл Агач...--Пламенъ Цвѣтковъ 15:19, 20 ноември 2008 (UTC)

По принцип съм съгласен с Чечлията, че "Дере кьой" трябва да се пише разделно, но в българския език много отдавна е получила гражданственост формата на изписване "Дерекьой". Освен да се приеме принципа когато се говори за стари имена на български села да се изписва "Дерекьой", а за чужди - "Дере кьой"... Peterdx 15:24, 20 ноември 2008 (UTC)

А-а-аа не, това ми прилича на стария виц, в който се казва, че видите ли жената била само малко бременна... :))) Или слято или отделно писане, и без деления на наши и ваши...--Пламенъ Цвѣтковъ 15:26, 20 ноември 2008 (UTC)

Тогава съм "за" за слятото писане, защото това е приетата форма в България. Peterdx 15:31, 20 ноември 2008 (UTC)

Ако питате мен, прави се една страничка Дере кьой, в която се посочват всички села с това име. Прави се и една страничка Дерекьой, която да пренасочва към Дере кьой. --Чечлията 15:28, 20 ноември 2008 (UTC)

Реално погледнато това са си две отделни думи с турски произход и значение изписани на кирилица. Според мене е редно да се изпишат отделно като Дере кьой. Аналогично е да видим Нови пазар например изписан като Novipazar на някой език изписван на латиница. Всички се досещаме, че това не е правилно. Нека тогава не нарушаваме и обратното правило!--Izvora 16:15, 20 ноември 2008 (UTC)

Само да вметна, че на турски се изписва Dereköy--Пламенъ Цвѣтковъ 16:23, 20 ноември 2008 (UTC)

Правилото е, ако втората дума е разбираемо нарицателно се пише отделно и с малка буква - такъв според мен е случая на кьой - така е и в Речника на селищните имена в България на Мичев и Коледаров. Дере кьой трябва да е пояснителна - има поне 15 села в Бг днес, които са се казвали така, отделно неизвестен брой в Македония и Тракия и самата Турция.--Мико 07:01, 21 ноември 2008 (UTC)

Става дума за име от турски език, правилата на българския език са за българския език, а не за всички езици използвани от българи. Отново да напомня горната реплика на Пакко => Dereköy. Освен всичко можем да погледнем някой извори като „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“ на проф. Милетич и дузина други. Определено може да бъдат намерени и извори с Дере кьой, но нека да акцентираме, че това е пренареждане на турски език с правилата на българския език, това не е педантизъм, а глупизъм. --Λичката 07:20, 21 ноември 2008 (UTC)
Вижте, предлагам просто да приемем един стандарт и оттук нататък да следваме него. Така да с екаже да енциклопедизираме единен начин на изписване на подобни имена. В миналото подобни имена са изписвани различно, къде под влияние на турския език (слято изписване: Кадъкьой), къде под влияние на руския (изписване с чертичка: Кадъ-Кьой). После тези имена са смененни и така и не се стига да съвременна унификация. Денс всеки го пише според това от къде го е преписал. В един списък със стари имена на селища във Варненско на горния ред е изписано ... Абди кьой, а по средата Деде-кьой... Все пак предлагам да приемен предложението на Мико. Все пак това е уикипедия на български език. Но това правило да важи и за "наши" и за "чужди" села... --Пламенъ Цвѣтковъ 09:08, 21 ноември 2008 (UTC)

Каретата на последните промени

Направих лека реорганизация на каретата, които се появяват на нй-горе последните промени и историите на страниците. Две от трите - Уикипедия:Recentchanges и Шаблон:Текущи съобщения подлежаха на редакция, но не и третото "Опции на списъка с последни промени". Поради струпването на два навигационни шаблона на една страница, и двата се сгъват, като само за кратко, докато се зареди страницата, се показват в разгърнат вид. Харесва ли ви така или да върна старото положение? А, единствената загуба в момента е че не се сменя цветът на шаблона с текущи съобщения. С малко повече играчка предполагам и това може да се върне. Спири 22:15, 20 ноември 2008 (UTC)

На мен лично бързите връзки са ми необходими и предпочитам да са разгънати. Лека нощ :) --Nad 22:24, 20 ноември 2008 (UTC)
Преди ми харесваше повече. Мързи ме е да цъквам на „показване“. - Чечлията 22:43, 20 ноември 2008 (UTC)
Каренцата са много симпатични (като цветове и оформяне) :), но и аз бих искал да са по дифолт разгърнати. --PetaRZ ¬ 22:55, 20 ноември 2008 (UTC)
И аз моля да се отворят, поне Текущите съобщения. --Петко 23:23, 20 ноември 2008 (UTC)
Поради ефекта, че два навигационни шаблона на страница винаги предизвикват и двата да са скрити (който ефект сега не се сещам как може да се заобиколи), махнах чекмеджето на текущите съобщения, а бързите връзки остават с чекмеждже, но по подразбиране отворено. Може би като джаджа или настройка в монобук.цсс (пример) може да се оформи, в случай, че някой тотално иска да се отърве от двете карета, веднъж и завинаги. Ако има такъв, да се обади. Спири 10:29, 21 ноември 2008 (UTC)

"Гугъл" и сп."Лайф" подаряват на света уникален фотоархив

Компанията "Гугъл" зарадва клиентите на прочутата търсачка с достъп до уникаленния фотоархив на списание "Лайф". На дрес http://images.google.com/hosted/life вече е първата част от онлайн фотогалерия с 10 милиона снимки от легендарното списание. До момента там има заредени 2 милиона фотографии от 60-те години на ХІХ век до 70-те години на миналия век. "Гугъл" планира постепенно да качи всички кадри от библиотеката на списанието. --Иван беседа приноси 09:40, 21 ноември 2008 (UTC)

Това се обсъждаше в Общомедия - commons:Commons:Village pump#Google and LIFE magazine images. Повечето май са неподходящи за тук. --Daggerstab 10:08, 21 ноември 2008 (UTC)
Така е, 97% не са били публикувани досега, което значи че едва сега започват да текат 70-те години на запазени авторски права. Освен това архивите са неоткриваеми с други търсачки. От прес релийза: Time said the photos are available for free for personal and research purposes. The copyright and ownership of all images remains with Time. Спири 10:19, 21 ноември 2008 (UTC)
Спокойно, Иване. В английската, немската и руската отдавна тия снимки си ги качват локално, ама нали ние сме по католици от папата, илюстрираме литературнитеси класици със снимки на паметниците им. Ама след като това е решено с "гласуване" - моля. Провете го както ви харесва. BTW - в днешиния Newsweek (европейското издание) има именно статийка за това, как е възможно сътрудничеството с Уикипедия. който може - нека чете - дотогава Комънс. --94.73.6.134 21:55, 22 ноември 2008 (UTC)
Държавният архив отдавна е публикумал като свободни за всякаква употреба въпросните портрети на въпросните литературни класици. Е, да кажем, че не ги е публикувал под GFDL, ама през 1967 година GFDL просто е нямало... --94.73.6.134 22:07, 22 ноември 2008 (UTC)

Извинете ме за многословието ми. Но една от първите статии, които публикумах под името ivo1973 беше за Глен Гулд. Поставих чиннопреклонно снимката от английската уикипедия, която беше изтрита, защото не отговаряла на изискванията. Появиш се друга, която след "гласуването" също изчезна в небитието. А в английската версия си стои, и статията си е добре илюстрирана. Ми майната му - като ще сме второ качество, понеу да си го признаем. -- 94.73.6.134 22:15, 22 ноември 2008 (UTC)

Отново за Fair use и от друга гледна точка

Имаше и такова гласумане. Ако някой от любезните администратори помни, къде е архивът, може и да го предостави. Ако не - накратко- ставаше дума доколко могаг да се използват файлове извън Комънс. Е, имаше гласуване, и резултатът беше почги равен.

Уважаеми. Резюмето на резултата беше, че няма 2/3 за съхранямане на статуквото. Т.е. не стаотуквото, а промяната се ползва с т.нар . електорален минимум. (Да ожбясня - тоава е все едно конституцията да се промени с по-малко от 50% от гласовете), което за жалост се случи.

В резултат българският клон на Уикипезия стана беден откъм илюстрации (да не говорим, че за важни политически фикури от БГ чакаме някой да качи снимки от Америка).

Много редактори се отдръпнаха, редактори с повече ожт 1000 приноса месечно.

Българският клон на Уикипедия съществено забави развитието си и изостава от сходните по параметли езикови раздели на Уикипедия. -- 94.73.6.134 22:46, 22 ноември 2008 (UTC)

Съжалявам за правописа, Asus не е моята машинка --94.73.6.134 22:52, 22 ноември 2008 (UTC)
Съветвам те да обърнеш недоволството си към авторите на българския Закон за авторското право и сродните му права. --Daggerstab 11:27, 23 ноември 2008 (UTC)
И аз те съветвам да прочетеш внимателно закона, според който ниската резолюция/част от музикалната тема и посочването на източник са достатъчно условие файлът да бъде използван за каквито и да било цели, освен ако преработката му не е обидна за първоизточника. -- 94.73.6.134 14:15, 23 ноември 2008 (UTC)
Би ли посочил в кой точно член на Закона пише, че "ниската резолюция/част от музикалната тема и посочването на източник са достатъчно условие файлът да бъде използван за каквито и да било цели"? По-точно ме интересува за резолюцията и "каквито и да било". Предварително благодаря. --Петко 17:04, 23 ноември 2008 (UTC)
Напомням, че решение на Борда на Фондация Уикимедия прекрати ползването на несвободни файлове, в уикипедиите, в които няма приета специална политика за целта, съобразена с локалните и американските закони. Такава политика, желаещите да се ползват несвободни файлове, не сте предложили. Трябва да се направят консултации с юристи, политиката да се напише, обсъди, приеме и готово. Много хора обаче бяха против въобще да се приема несвободно съдържание в "свободната" енциклопедия и гласуваха против това да се прави специална политика. Ако обаче има написано предложение, консултирано с юристи, може и да гласуват "за" (аз пак бих гласувал "против"). --Петко 17:04, 23 ноември 2008 (UTC)
Съществува и страницата Уикипедия:Разрешения за ползване на материали, където е показано как може да се поиска и получи разрешение от собствениците на правата. Ако добре им е обяснено, те обикновено го дават. За важните (живи) фигури в БГ, сега има поне няколко уикипедианеца в България с цифрови фотоапарати, които биха могли да направят снимки. В Уикипедия, даже в английската, където има Fair use, за живи хора не се приемат несвободни снимки, понеже има теоритична възможност някой да ги снима. За справка, коя да е биографична статия на английски. --Петко 17:13, 23 ноември 2008 (UTC)

Днес оправих извънземните и после намерих извънземен живот. Може би трябва да се слеят. Нека се изкажат уфолозите, аз на тая тема съм пас :) Просто я споменавам. --Иван беседа приноси 13:37, 25 ноември 2008 (UTC)

Едно че трябва да се слеят, второ трябва да се пренапишат много сериозни Ухилен съм--Радостина 14:28, 25 ноември 2008 (UTC)
Ако има администратори на линия, моля, погледнете последните 100-ина "приноса", има един куп глупости. Направих каквото можах, ама трябва да тръгвам за работа.--Радостина 14:28, 25 ноември 2008 (UTC)

Не на микромъничетата!

Всяко микромъниче има нужда от грижи, за да се превърне в хубава голяма статия...

Видях току що поредното масово клане на микромъничета.

Не искам да кажа нищо против Дарси, която ги изтри: рутинната практика наистина е такава - да се трият микромъничета след като минат 2+ седмици от поставяне на шаблона. И аз съм слагала този шаблон. И аз съм трила микромъничета. Вероятно с всички администратори се е случвало. Често на статийките се дава много по-дълъг от двуседмичния толеранс, за да бъдат спасени. В шаблон:микромъниче има подсещанка за преместване в Уикиречник, обаче колко често обаче действително се прехвърля натам дефиницийката, която е недостойна за енциклопедична статия... Факт е, много микромъничета се и спасяват от много редактори. Но една част от тях в един момент неизбежно завършват в Дневника на изтриванията. Обаче, може би трябва да премислим отново - наистина ли е полезна за БГ Уикипедия тази практика и наистина ли това заслужават мъничките статийки?

Неотдавна например видях съдържанието на изтритото микромъниче Ксерофитизация. Гласеше:

Ксерофитизацията е узряване на листата по стъблото по различно време и в определена последователност – от корена към върха.

Потърсих повече информация, на български, руски, английски. Изглеждаше, че дефиницията е вярна, макар и осезателно непълна, особено ако знаеш какво е ксерофит. Не можех да съм съвсем сигурна, понеже никъде другаде не можеше в българското уеб пространство да се намери истинска дефиниция. Но от контекста в страниците, където се срещаше думата, можеше човек да се ориентира; а с доста четене от онлайн източници, можеше да се сглоби най-много още едно изречение. Е, по-смислено може би щеше да бъде страницата да пренасочва към „ксерофит“ - малко по-обща тема, могат да се кажат повече неща, за да не падне под ножа и тя като микромъниче. Може би дори щеше да мине и критериите за нещо повече от мъниче, но не е сигурно: критериите на различните редактори доста се разминават.

Но се питам: ако човек търси информация онлайн какво е ксерофитизация, дали нямаше дори и само това едно-единственко изреченийце да му свърши работа? Всяка статия ли трябва да бъде от самото начало научен трактат? Нали статиите в Уикипедия са в състояние на постоянно развитие, нали на това се надяваме: някой да види нещо мъничко или пък червена препратка, и ако знае нещо повече, да го допише или създаде? Ако искаме да унищожаваме микромъничетата, може би трябва да се замислим и за червенните препратки, колко ли вреда пък носят те?!

Знам че половината хора казват: по-добре малко отколкото нищо, а другата половина казват: по-добре нищо отколкото нещо толкова малко, неинформативно дори безсмислено. Трудно съвместими идеологии, особено с ограничените ни човешки ресурси. Но като са ни толкова ограничени ресурсите, може би трябва да се научим да ги ценим и съхраняваме повече? Аз знам, че за един ботаник или агроном гореспоменатото изречение е нещо малко, неинформативно, дори безсмислено. Но за мен беше ново, полезно и напълно достатъчно, за да си изградя представата за значението на този научен термин.

Колко често с изтриването на микромъничета се оказва, че лишаваме някой от онази малко, но достатъчно информация, за да му бъде Уикипедия полезна? Спири 18:48, 26 ноември 2008 (UTC)

За да не остане погрешно разбрано двусмисленото ми заглавие, да го кажа изрично: предлагам категорията "микромъниче" да отпадне, да останат само мъничетата и да се прекрати практиката на изтриване на смислено съдържание само защото към някакъв си момент от времето е имало бедата да е в кратък обем. Спири 18:51, 26 ноември 2008 (UTC)

Аз съм против триенето на микромъничетата. Днес микромъниче, утре мъниче, вдругиден нормална статия. Микромъничето е първата стъпка към една голяма статия. Защо да се трие? След 1-2 месеца може някой да се натъкне на нея и да напише още няколко реда. После някой друг и така нататък. --Чечлията 19:02, 26 ноември 2008 (UTC)
Подкрепям идеята микромъничетата да не се трият лесно. Не е хубаво обаче и да остават безкрайно, особено ако е станало честа практика да се трупат. Бих предложил комбинация от мерки, подобна на следната:
  • значително по-дълъг срок преди триене (напр. 1 година)
  • едномесечен "спасителен" срок преди изтриване, в който те се обявяват в "Статии за изтриване" или на друго подходящо място, което привлича възможни спасители
  • включването им в приоритети за оправяне в Уикипиадите (възможно като отделна дисциплина)
  • по-често провеждане на Уикипиади усмивка
-- Григор Гачев 19:07, 26 ноември 2008 (UTC)
Тъкмо и аз това пишех- да се обявят на по-видно място /от категорията Микромъничета/, или да се обави раздел "Спасете. Добавете изречение." на челната страница, за да се използват всички възможности да се спасят. От друга страна не искам да стимулираме създаването на статии от по 1 изречение, с идеята, че ще се намери някой да ги спаси. Да не мислите, че на мен не ми е жал. Спасявала съм статии за невероятни неща, от които нищо не разбирам. Намирам превеждам 2-3 изречения, само и само да останат.--Darsie 19:13, 26 ноември 2008 (UTC)
След последната Уикипиада, размерът на категорията „микромъничета“ сериозно намаля (от ~80 на ~40-50, по спомен, ако не се лъжа). Да не правя офтопик, ама да вземем да спретнем една за новата година? Или преди това? Иначе съм раздвоен за триенето на микромъничета: вярно, може да съдържат полезна информация, но може и да не съдържат, да е фундаментално грешна, особено като става въпрос за научен термин, за който не е даден и източник... --PetaRZ ¬ 19:21, 26 ноември 2008 (UTC)
Много висок процент от статиите изобщо не съдържат източници; не ги трием само защото не са от два реда ли? Не. Слагаме им шаблони, подлагаме ги на бавно изтриване с обсъждане, но не ги трием директно. И с (микро)мъничетата е същото. Иначе по-дългите статии ще предполагат повече фундаментални грешки, отколкото по-късите, ерго трябва да се трият даже по-скоропостижно. Ако продължим, да погледнем пък статиите, които имат източници: колко от тези източници са действително благонадеждни, проверими или пък не е копирано от тях точ в точ? И така нататък. Хързулнем ли се по пързалката на принципа за допускане на недобронамереност, от Уикипедия няма да остане камъ... статия върху статия. Просто се замислих, че не трябва да влиза в правата на администраторите да преценяват енциклопедичността от позицията на онези с правата да трият и възстановяват статии. Моментът с изтриването на статия по причина, че е твърде кратка, е редно да отпадне. А това е нещото, по което най-осезаемо се различават мъничета от микромъничета. Спири 19:45, 26 ноември 2008 (UTC)
Личното ми мнение е, че статия, по-кратка от едно завършено изречение директно трябва да минава под ножа, освен ако човекът, който не я е засякъл, не реши да я спаси. Шаблонът за микромъниче е форма на У:ДДД. В момента се опитвам да си спомня обстоятелствата на създаването му, струва ми се, че по това време вече съм присъствал в Уикипедия. --Daggerstab 19:56, 26 ноември 2008 (UTC)
  • Има смисъл в казаното по-горе. Когато видя микромъниче, първосигналната ми реакция е да седна и да напиша нещо повече по въпроса, за да го спася. Наскоро с една статия имах конфликт на редакции. Един от администраторите също се беше хванал да спасява. Аз допълних с текст, после трети редактор ми каза, че съм го изпреварил с моя текст. Да, ама не, както казваше навремето Петко Бочаров. Някои статии стават за спасяване, други - не! Имало е статии, на които аз (Спасителят в ръжта) съм слагал шаблон микромъниче без изобщо да трепне чувствителното ми иначе сърце. Шаблон "Микромъниче" понякога е друг начин да кажеш: "Статията е за бързо триене, както е сега, ама ако на някой му се занимава - да я спасява". Въпросът не е в шаблона, а как и защо се използва. Въпрос на лична преценка. Лично на мен шаблона ми помага да отложа "екзекуцията" на статия, докато се намери спасител. Или да не я пусна за бързо изтриване (от скоро - да я трия аз бързо). Но го слагам там (шаблона), където на мен лично не ми се спасява. Написах много и не казах много. Още нямам ясно мнение по темата. Като Коментар: на идеите на Григор Гачев бих казал, че донякъде ми звучат добре, но той е на едната страна на везните, а аз - на другата. Може би ще е добре нещо по средата: примерно триене след месец или най-много два; обявяване в "текущи съобщения" на факта, че има микромъничета за триене след седмица; за Уикипиадите - ОК; --Uroboros беседа 19:31, 26 ноември 2008 (UTC)
Ами ако шаблон:микромъниче се слага като друг начин да кажеш: "Статията е за бързо триене, както е сега, ама ако на някой му се занимава - да я спасява", то по-добре наистина да се слага шаблон:бързо изтриване, за какво трябва с месеци да се кешират глупости в търсачките? Спири 19:49, 26 ноември 2008 (UTC)
Защото има случаи, не рядко, в които заклинанието действа. На мен не ми се спасява, но пък съм преценил, че сред „виртуално познатите“ ми уикипедианци има такива, на които тази статия може и да допадне и да я спаси. И стига с тия икономии на ресурсите, моля! Наистина не са безкрайни, но БгУ е най-малката грижа на ресурсите на Уикипедия и на търсачките! Виж, задръстването на ресурсите с очевидно неспасяеми (грешни, недостоверни, кратки до неяснота и т.н.) статии е неправилно, според мен. Колкото до правата на администраторите за триене на микромъничета, дори не ми се коментира. Само ще кажа, че не говорим за един всевластен Властелин на пръстените, а за 19 човека, всеки от които може да поправи евентуална неправилна преценка на колегата. И да, Daggerstab е прав за това, че шаблонът за микромъниче е форма на У:ДДД. Но е един от най-добрите варианти на ДДД.--Uroboros беседа 20:10, 26 ноември 2008 (UTC)
@Uroboros: Нищо лошо в разликата в мненията, но нека погледнем целта. Ако е да изпразним Уикипедия, тогава е добре да клоним към повече възможност за триене и по-малко за спасяване. Ако обаче е да я напълним, е по-добре да клоним към повече възможности за спасяване и по-малко за триене. Според мен, ако трябва да сложим целта по оста "празнене/пълнене", ще е силно изтеглена към пълненето (98-99%). Съответно, логиката е да се предвиди режим с подобно съотношение между способстванията за задържане и за триене. -- Григор Гачев 20:13, 26 ноември 2008 (UTC)
Нямаме разлика в мненията по този въпрос. Аз съм ЗА повече статии. Само държа статиите да са поне смислени, достоверни, даващи поне minimum minimorum от данни по въпроса. Сегашното положение, щом се повдига този въпрос очевидно не е консенсусно. За това се стремя към постигането на положение, задоволяващо и двете "везни" на теглилката. --Uroboros беседа 20:32, 26 ноември 2008 (UTC)
Аз съм за микромъничетата, опцията за изтриване да остане, но със значително по-дълъг срок, примерно 6 месеца. След което страницата може да се гласува за или против изтриване :) Обикновено тази практика е успешна за спасяването ѝ :) --Nad 20:46, 26 ноември 2008 (UTC)
Колкото хора, толкова и мнения както обикновено. Сега ще почнат едни безкрайни тиради... обяснения, кой има толкова време да пише и чете такива чудеса! Ако някой има конкретно предложение, да го слага за гласуване, чешенето на езици ще е доникъде.--Радостина 20:52, 26 ноември 2008 (UTC)
Или да пробваме да се научим да вземаме конструктивни решения само с обсъждане и аргументи? Спири 21:01, 26 ноември 2008 (UTC)
Ей тук сме на 100% на едно мнение. Нещата трябва да се обсъждат, а не да се гласуват. --Uroboros беседа 21:20, 26 ноември 2008 (UTC)
Може да подложим на гласуване за изтриване по бавната процедура микромъничетата стояли повече от месец за начало? --Nad 20:55, 26 ноември 2008 (UTC)
Аз също подкрепям идеята за отпадането на категорията мъничета ИЛИ поне да се удължи срока им за спасяване и то значително. Само разгледайте скандинавските уикита, френското и холандското, фрашкани са с дефиниции, ама си ги кътат. А, ние тук не стига, че мрънкаме за човешкия ресурс, ами сме и доста активни откъм триенето. Признавам си, че съм пускал мъничета, но винаги се старая да добавя МЕП, категория и други екстри за по-лесното му спасяване. Все пак не по всяко нещо могат да се напишат 5 абзаца обяснения. --Дан 21:03, 26 ноември 2008 (UTC)
Ако ще обсъждаме нещо конкретно, давайте, но нямам нерви и време да чета словоизлияния, които към края вече забравят какво са искали да кажат в началото... не може ли като се вняся едно предложение, да е написано ясно и отчетливо, така че да не си губим времето да четем плява? Аз лично съм нещата да си останат както са, спасявала съм толкова много микромъничета и ги проверявам почти всеки ден за нови, че шанса да не се спаси нещо, което заслужава спасявване е минимален. Не виждам проблем със сегашната ситуация. Изобщо защо обсъждаме това, при положение, че има такива батаци за оправяне?!--Радостина 21:23, 26 ноември 2008 (UTC)
В момента има едно микромъниче за Тунгуския метеорит, което ако остане в този си вид с чиста съвест бих го изтрила след известно време... Интересна тема за статия, но никакво изпълнение :) --Nad 21:30, 26 ноември 2008 (UTC)
Радостина, аз конкретното си предложение съм го написала: да премахнем категорията "микромъниче" и да си остават просто мъничета. (Мога да посоча достатъчно много случаи, когато за микромъничета са обявявани статии, които дори са по-дълги от такива със статут на мъниче. Т.е. не виждам смисъл да ги застрашаваме изкуствено и да ги трием.) И ако има практика шаблонът да се слага от немай къде, тя също да се прекрати, а да се знае: страницата отговаря ли на условията за бързо изтриване или по-добре да минават през обсъждане на у:си. Достатъчно ясно и отчетливо ли ти е? (Впрочем, ако не ти се четат излияния, защо въобще се мъчиш? Обсъждането е по желание...) Спири 21:37, 26 ноември 2008 (UTC)
А, не съм се мъчила, като видя нещо по-дълго от 10 реда и не го чета... ДА, сега е ясно! Ако така стоят нещата (като за мен, трябва да ги пишеш така в началото, а след това можеш да продължиш с есетата Ухилен съм малко съм раздвоена, не заради дължината, ОК е да имаме и много кратки статии, стига да са смислени. Не съм ОК обаче да отиват в микро безсмислени статии, за които вероятността да нарастнат клони към нула, т.е. шаблон мъниче трябва да се слага много умно. Сега поне с категория микромъниче има шанс такива статии да се трият, в мъниче ще си останат микро завинаги... не знам.--Радостина 21:57, 26 ноември 2008 (UTC)

Конкретно предложение (за да има алтернатива): поне 6 месеца срок за разширяване; при изтичането му - обява за изтриване, в списъка на статиите за триене, ако никой не го спаси до още месец. -- Григор Гачев 22:28, 26 ноември 2008 (UTC)

До колкото си спомням идеята на шаблона беше главно да се даде възможност на автора да допълни статията вместо тя веднага да бъде изтривана а новодошлият редактор да се чувства обиден. Поради същата причина имаше също и шаблон "Неясна значимост", който трябваше да бъде използван за мъничета преди те да бъдат предлагани за изтриване с аргумент "Неясна значимост". Виждам обаче че по-агресивните уикипедиянци са надделели и са го изтрили. :) --V111P 21:41, 27 ноември 2008 (UTC)

При това - аргументирано. Спири 09:08, 28 ноември 2008 (UTC)
Още един глас Против триенето на смислените микромъничета. Предлагам шаблонът "микромъниче" да не се слага на статии в областта на приложните, природните и точните науки! --Иван беседа приноси 09:38, 28 ноември 2008 (UTC)

Помашки селища?!

Струва ми се, че с доста лека ръка много населени места в България попадат в категорията на т. нар. "Помашки селища". Това, че в някои селища е имало единични помохамеданчвания или има по-късно заселили се помаци, не означава, че тези селища са помашки. Иде реч например за Чепеларе (където не мога да се сетя за джамия); Лещен (също — джамия?!); Петково, Смолянско (бивше помашко?!? - това си е абсурд) и още други. Струва ми се невярна и подвеждаща информация. По мое скромно мнение за помашко (турско, влашко, циганско, марсианско ако щете) трябва да се обявява селище, където минимум 2/3 от жителите попадат в това определение. Иначе би трябвало да бъдат смесени (при приблизително 1/2) или просто да си бъдат в категория "села в област еди-коя си". Надявам се да бъда разбран правилно! Поздрави на всички. Peterdx 22:16, 27 ноември 2008 (UTC)

Град Чепеларе е основан от помаци ако става за въпрос. Ако имаше достатъчно информация за структурата на населението на тези села, нямаше да има проблем да се определят. Но като няма, нещата са относителни. Обикновено за всички села, попаднали в категорията „Помашки селища“ съм дал източник, че там са живели помаци. Целта на категорията е да даде представа къде са живели и живеят помаците и всъщност категорията е много удобна на българската гледна точка относно помашкия въпрос, тъй като показва, че помаци са живели навсякъде, т.е. не са компактно население. И особено когато става въпрос за спорните смесени села. Ако някой има точен механизъм за определяне на помашките села, нека да заповяда. Това с пропорциите ми харесва, само дето няма статистика (освен за Македония), колко помаци и колко непомаци са живели. Примерно за Тетевенско или за стотината села само в община Смолян. --Чечлията 22:58, 27 ноември 2008 (UTC)
Разбирам мотивите и целта ти и те поздравявам за огромното количество работа, което вършиш. Но това, че аз, ти и още неколцина са запознати по-подробно с въпроса, не означава че всички са навътре в нещата и с лека ръка биха приели селища, с меко казано "смесено население" като изцяло помашки, да речем. А това, че там (говоря за селищата от типа, споменат по-горе) са живели или живеят помаци (или каквито ще) не ми се струва много убедителен довод. Помаци в момента живеят (и са живели) и в София, Пловдив, Варна и т. н., но това не ги прави автоматично Помашки селища. Механизъм е трудно да се открие и създаде. Не е ли по-просто в текста за такива селища да си се указва, че еди-кога си (или пък сега) са живели (живеят) еди-колко си помаци. А относно Чепеларе - основан е от юруци. Доколкото следя това, което правиш, предполагам, че ще сложиш знак за равенство между помаците и юруците, както и каракачаните, но това е все още недоказана теза. Искрени благопожелания! Още веднъж поздравления. Peterdx 23:11, 27 ноември 2008 (UTC)
Peterdx: аз пък не съм сигурен, дали разбирам „мотивите и целта“ на няколкото (ако изобщо са няколко) ентусиасти, които систематично конструират в Уикипедиа някакъв „помашки етнос“, доколкото разбирам, като компенсация за някакви „исторически неправди“. От моя гледна точка, това е вид политизиране, на което не му е мястото тук. --Ned 04:59, 28 ноември 2008 (UTC)
Чепеларе не е основан от юруци: „В началото на 1729 година тринадесет души помаци-мюсюлмани от съседното село Забърдо и трима преселници-християни закупуват общо 16 дяла от имот, представляващ планината „Хаджиица“ с владало (тапия), издадено от турският ефкаф (нотариус), намиращ се в Пловдив, при което след това те се заселват постоянно в землището и оттогава Чепеларе става същинско постоянно заселище, населено място с различни махали - „Горната махала“, „Долната махала“, „Шабановската махала“, „Сивковската махала“ и други. Единият от упълномощените представители за продажба на планината „Хаджиица“ е хаджи Юмер от село Чепели, Гюмюрджинска каза, продал част от дяловете на съпритежателите за 800 гроша. От 1728 година до 1750 година в село Чепеларе имало 19 семейства, 14 мюсюлмански - помашки семейства и 5 християнски, заедно със семейството на Исеин бея и Мехмед Кьорходжа съставлявали около 100 жители.“ - из Мехмед Кьорходжа, източник Васил Дечев - „Миналото на Чепеларе“ --Чечлията 10:59, 28 ноември 2008 (UTC)
За Чепеларе - хм, зависи кой какво разбира под основаване. Първите официални заселници са Волко-Белю и Марчо - българи-бежанци, които са на служба при юруците (пазачи на техните колиби) на мястото на дн. Чепеларе. (Цитираният В. Дечов, Миналото на Чепеларе, Пловдив 1978, стр. 63 и сл.) Именно юруците са и тези, които дават името на града - името се извежда от старотурското çepell - "мръсен, мъглив, буреносен". Преди основаването на днешния град, на същото място е имало юрушко селище или колиби, които са наричани Чепелли, по името на с. Чепелли кьой, Гюмюрджинско, откъдето са били първите заселници. Но не само Чепеларе е обект на дискусията... Peterdx 12:04, 28 ноември 2008 (UTC)

Действително, събирането на различни селища под шапката "помашки" без точен критерий (едни заради преобладаващо население, други заради основаване от, трети заради трети причини) създава впечатление за политическа агенда, дори ако всъщност изобщо няма такава. Може би е добре да прецизираме по какъв признак селищата попадат в тази категория. Също, да се запитаме има ли реална нужда от нея (напр. имаме ли нужда от аналогични категории за други етноси - "Турски селища", "Български селища" и пр.) -- Григор Гачев 19:10, 28 ноември 2008 (UTC)

Доста погрешно е дадено селище да се определя като помашко, само защото е било основано от помаци или някога си в него са живяли помаци. Ако тази логика се прилага, то как ще категоризираме Пловдив?--Добри 21:22, 28 ноември 2008 (UTC)
Броят на помаците в Пловдив е нищожен като процент. Същото се отнася и за София. Освен това и за двата града липсва статистика. --Чечлията 09:47, 29 ноември 2008 (UTC)
Имах предвид, че по описаната горе логика на Пловдив трябва да се лепнат едновременно към 6-7 категории: „тракийски селища“, „македонски селища“, „арменски селища“, „български селища“, „византийски селища“. Ясно е, че това абсурдно.--Добри 22:41, 30 ноември 2008 (UTC)
И аз отдавна разправям, че е по-добре да се сложат в списък/таблица, като алевийските. Това дава възможност да се добавя допълнителна информация (от рода на: основано е от помаци, но после са се изселили; има такава и такава махала и т.н.). Категорията е грубо средство. --Спас Колев 13:36, 1 декември 2008 (UTC)
За да не преливаме от пустото в празното, ще предложа категорията за изтриване. --Ned 08:59, 7 декември 2008 (UTC)
Може би най-добрият вариант е да се създаде страница-списък от типа на "Селища в България с помашко или преобладаващо помашко население", към която да има пренасочване от "Помашки селища", както и да се сложат препратки към нея там, където се сметне за нужно. Peterdx 09:06, 7 декември 2008 (UTC)
Няма лошо, но според мен по тоя начин пак отиваме в сферата на неясните критерии и е ясно, че всеки ще ги използва, както намери за добре. Какво значи "с помашко или преобладаващо помашко население"? Ще стигнем до същата безсмислица като сега :-( --Ned 09:26, 7 декември 2008 (UTC)
Изобщо "помаци" не е обективен термин. Това са българи-мюсюлмани...--Черноризецът 09:52, 7 декември 2008 (UTC)

Аз нямам проблем категорията да се замени от списък, само че преди категорията да бъде изтрита, трябва да се направи списъка. --Чечлията 12:25, 7 декември 2008 (UTC)


По моя молба, поради големия обем на работата, Борислав днес премахна с бот категорията от статиите и състави желания Списък на помашки селища, съдържащ няколко сортируеми таблици, с оставена колона за бележки за вписване на аргументи съответния обект да бъде включен в списъка. Надявам се това е за което всички сте си мечтали. ухилване А Категория:Помашки селища и част от подкатегориите й бяха изтрити съответно. Спири 22:24, 1 януари 2009 (UTC)

Bulgarian Wikipedia chat в скайп

След известно суетене успях да спретна общ чат за БГ-У в скайпа. Не знам ще го бъде ли като алтернатива на IRC-каналите, които стоят на някои видни места и лъжат народа, че има някой там ухилване но се надявам, че ще може да се ползва от повече хора и за добри цели. усмивка Спири 16:12, 28 ноември 2008 (UTC)

Членът

Хе-хе-хе... добре де, сериозно. Значи, въпросът ми е много сериозен. КАК се започва статия. Моето становише е, че първата дума НЕ трябва да е членувана, защото се обяснява понятието. Примерно: "Къща е място, пригодена за живеене" или "Керемида е глинена плочка за строеж на покриви". Ако се пише "Керемидата" това доколкото ми стигат познанията по бг трябва да се отнася за точно определена керемида. Та надявам се да не отварям Pandora box като питам с член или без член Ухилен съм--Радостина 18:22, 28 ноември 2008 (UTC)

Ако първата дума е обектът на статията, наистина не трябва да е членувана. Вижда се още по-ясно, ако се напише примерно вместо "Керемида е еди-какво си" - "Керемида се нарича еди-какво си". Слагането на думата като плътна и/или курсивна още по-добре подчертава и пояснява ролята й като обясняван термин, и по тази причина нечленуван. (Надявам се и аз да не отворя Пандоровата кутия на тълкуванията и намеците с този отговор ;-)) -- Григор Гачев 19:05, 28 ноември 2008 (UTC)
Разбира се, че първата дума трябва да е членувана - нали е подлог?!? Употребата на пълен и непълен член е основния критерий, по който си личи дали някой(я) владее литературния български език. Пълният член може да се замени с непълен, когато се описва някакво непреводимо или строго специфично понятие, което тогава задължително слагаме в кавички. Принципно:
  • Калциевият хидроксид е неорганично химично съединение... и
  • "Калциев хидроксид" е неорганично химично съединение...
са взаимозаменяеми. Обаче! Кавичките традиционно се ползват за заемки, чуждици и изобщо за думи, които са слабо познати в българския език. Например:
  • "Уиндоус" е операционна система... вместо
  • Уиндоусът е операционна система....
Специално за колегата Гачев разяснявам: Керемидата е ..., но "Керемида" се нарича... С кавички, уважаеми царю на литературата и корифей на граматическите науки, както през далечната 1988 г. пишеше в учебника ми по бългаски език за 4-ти клас...
Не е необходимо човек да е дипломиран филолог, за да се досети коя форма е подходяща в определен конкретен случай.
Скъпи колеги, нека да пишем на литературен български език и да използваме кавичките за предвидените от българската граматика терминологични означения, а не за да се самоутвърдим като възможно прави в някаква спорна ситуация. Що за удоволствие Ви доставя да се самоутвърдите в издание от рода на У, еле пък напук на общоприетите правила, за слава на изключенията и Вашата оригинална творческа интерпретация върху тях? Да не би да си го пишете в личната библиография, или пък да Ви повишава оценката при атестатия? Просто съм изумен! Надявам се да се включи дипломиран филолог или лингвист, който да осветли въпроса по-подробно и аргументирано. Въпреки че, който поиска, прекрасно може да разбере всичко само от моето изложение... --Иван беседа приноси 12:19, 1 декември 2008 (UTC)
Определителният член не служи за обозначаване на подлога - няма правило, че подлогът трябва да е членуван (и „река тече през поляната“, и „реката тече през поляната“ са правилни изречения). Функцията на определителния член е да покаже, че става дума за конкретен (определен) представител на даден клас (това в българския си личи и от етимологията - „реката“ <- „река та“ -> „тази река“). --Спас Колев 13:49, 1 декември 2008 (UTC)
(конфл. ред със Спас) Иване, в твоето изложение виждам повече иронична патетика, отколкото смислено обяснение на граматически правила. И грешка още в първото изречение (Разбира се, че първата дума трябва да е членувана - нали е подлог?!?) Това че нещо е подлог не е автоматично аргумент за членуване. Например: На главата на Иван падна керемида. Керемида - подлог, нечленувано. Според правилата на синтаксиса, подлогът се членува, когато означава точно определен предмет, и не се членува в противния случай. ("Граматика на съвременния български език, Синтаксис, част 1. изд. Абагар, 1998)
Реших, все пак да се обадя на 0900-12-230 (Езикови справки, БАН) да ги попитам какво мислят. След десетминутна дискусия стана ясно, че няма формално правило когато се въвежда за първи път родово понятие в рамките на свързан текст; членуването зависи от самото понятие и от контекста, в който се дефинира (например Луната е само една, но луна в астрономията може да се нарича и всеки естествен спътник на планета. Войводства в Полша има много; но само в Полша наричат така административните единици, които отговарят на съответните условия, в България на тях отговарят примерно "(административни) области", т.е. нивата на общност и частност варират, зависи с какво решиш да определиш дадено понятие). Зависи как точно ще се построи изречението, например единствено или множествено число (при множествено е по-характерно членуването), какво е сказуемото и как се съгласува то с подлога (обсъдените вече "А е Б" или "А се нарича Б") и какви точно характеристики на обекта ще бъдат изведени на преден план при това първо споменаване на понятието. Характеристики като "най-големият", "единственият", "първият" естествено влекат членуване на дефинираното понятие. Естествено е и при всяко следващо споменаване на понятието, то да бъде членувано, тъй като е вече определено в рамките на текста.
Членуване няма, когато се дефинират не-родови понятия със собствените им имена (примерът с Уиндоус), както и в класическите енциклопедични дефиниции, при които дефинираното понятие не е част от свързания текст, а е отделено от текста като заглавие или посредством точка или тире.
Накратко: строго правило няма, използвайте мозъка си. Спири 14:14, 1 декември 2008 (UTC)

Гласим тая статия за челната страница. Трябва ни някой запалянко с умения и време да нарисува карти с границите на България и Византия и местата на по-големите битки.--Добри 23:13, 30 ноември 2008 (UTC)

Аз мога да опитам, но ми трябват някакви източници (линкове?; ако имаш нещо сканирано, ми го прати по мейла). Имате ли някаква идея колко/какви карти са нужни за статията? --Спас Колев 13:53, 1 декември 2008 (UTC)
Привет! И една карта да е, ще е много по-добре, отколкото сега. Най-добре е обаче да има поне четири: една за разширението на България от Аспарух до Симеон; втора за покоряването на Б-я от Цимисхий и Василий II; още една за Асеневци и Калоян; последната за времето в началото на османските завоевания. Сканирани нямам, ето линкове:
Това изрових, засега.--Добри 20:03, 1 декември 2008 (UTC)
Добре, ще се заема, но ще отнеме известно време. --Спас Колев 09:47, 2 декември 2008 (UTC)

Аз принципно имам двата тома на Петър Коледаров "Политическа география на Средновековната българска държава", което май е най-доброто изследване по въпроса, и мога да ги връча някому на у-срещата или преди нея. --Предният неподписан коментар е направен от Мико (беседа • приноси) .

Мда, това ще ме загроби за години напред. усмивка Ще почна с няколко по-обобщени карти, по-нататък ще ги коригираме и допълваме с нови. --Спас Колев 09:47, 2 декември 2008 (UTC)
Това са 7-8 карти, които показват териториални изменения - не движения на войски и прочие. Ако се направи една подложка бързо се правят и другите.--Мико 15:33, 2 декември 2008 (UTC)
7-8 карти е по-окуражаващо от два тома. усмивка --Спас Колев 11:28, 3 декември 2008 (UTC)
Карти на военните действия мога да предоставя, но ще е чак довечера. За съжаление не разполагам със скенер, но мисля, че и фотоапарат ще свърши работа. Хубаво е да се направи добра основа за създаването на таквиа карти, за може да се използва и за други битки (бих помогнал в създаването на такиав карти). Преди врме се опитах да направя нещо подобно, но не съм добър дизайнер и резултатът не беше задоволителен. --Стан 11:45, 3 декември 2008 (UTC)
То не че аз съм един дизайнер... Мисля да ги правя в SVG, за да могат да се редактират. Като начало ще направя една подложка от вида на картите в Сивашовска група и Велика България: сив фон с отбелязани сегашните граници и някои по-големи реки - за ориентация.
Добре е да се помисли за някаква обща конвенция за цветовете (т.е. да вървят аналогично в цялата поредица карти). Във Велика България бях сложил България в зелено, Византия в червено, но не помня да съм имал някаква логична причина. --Спас Колев 12:40, 3 декември 2008 (UTC)
На мен ми харесват картите на Тодор Божинов, като например тази от статия: en:First Bulgarian Empire. Добре са подбрани цветовете, а и всичко е доста изчистено и ясно. Може би ако се сдобием с изходните файлове (Adobe Illustrator/CorelDRAW или там каквото е ползвано) ще е най-добре. За общата концепция за цветовете съм съгласен. --Стан 13:39, 3 декември 2008 (UTC)
И тук българските победи са в зелено, а византийските - в червено (оранжево?). Относно картите на Божинов - има някои неточности, но най-важното е нашите да са само с Балканите (там е фокусът на войните с Византия). Стан е прав - ако картите са максимално изчистени от ненужни подробности ще е най-добре (и за този, който ги рисува, и за читателите). В този ред на мисли оставането на сегашните граници в картите е излишно.--Добри 13:55, 3 декември 2008 (UTC)
Карта за Калоян; Симеон - трайни и военновременни граници; Крум - Маламир - Пресиян. --Добри 19:17, 3 декември 2008 (UTC)
Тези карти, както и тези които даде по-горе и доста други ги има в PDF формат на сайта на Военната академия - Военна история на България 681 – 1945 г.. Междувременно пратих картите от 3 надеждни източника на Спас. Съжалявам само, че нямах време да сверя дали има големи разлики в различните източници. --Стан 10:45, 4 декември 2008 (UTC)