Хоацин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хоацин
Opisthocomus hoazin.jpg
Природозащитен статут
Класификация
[1]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Opisthocomiformes Хоациноподобни
семейство: Opisthocomidae Хоацинови
род: Opisthocomus Хоацини
вид: Opisthocomus
hoazin
Хоацин
Научно наименование
Уикивидове Opisthocomus hoazin
Müller, 1776 г.
Разпространение
Hoatzin (Opisthocomus hoazin) world.png
Хоацин в Общомедия

Хоацинът (на латински: Opisthocomus hoazin) е вид южоамериканска птица, единствен представител на род хоацини. Забележителна е с това, че е единствената птица, която има нокти на върха на крилата си. Необичайният външен вид на хоацина, както и неговата генетична харектеристика предизвикват много спорове сред учените относно категоризацията на вида.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Хоацинът е широко разпространен в дъждовните екваториални гори на Бразилия, Венецуела, Гаяна, Суринам, югоизточната част на Колумбия и източните части на Еквадор и Перу и североизточна Боливия. Ареалът на птицата обхваща водосборните басейни на реките Амазонка и Ориноко и част от Гвианската планинска земя, като на запад границите му достигат до Андите, а на юг и югоизток – до границата между екваториалните гори и саваните.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Хоацините са средни по размер птици. Дължината на тялото достига 65 см., а теглото – между 700 и 900 гр. Имат дълга шия и непропорционално малка глава. Оперението по тялото и опашните пера са кафяви, а крилата най-често са матово черни и кафяви. Главата е увенчана с ярко оранжев гребен, приличащ на шипове. Кожата на главата в зоната около очите е синя. Забележителен е и цветът на очите на самата птица, който е тъмнокестеняв – нещо рядко срещано сред птиците. Хоацинът се отличава с шумния репертоар от силни, но не особено певчески звуци, състоящ се от дрезгави повиквания, стенания и съскане, чрез които се осъществява общуването между отделните птици.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Хоацините се хранят предимно с плодове и листа, а понякога и с цветове на растения. В миналото се е смятало, че ядат само листата на мангровите растения, но днес знаем, че в менюто на птицата влизат листа на повече от 50 вида растения. Едно изследване, проведено от венецуелски орнитолози във Венецуела е показало, че 82 % от диетата на хоацините се състои от листа, 10 % цветове и 8 % плодове.

Една от на-необичайните особености на този вид е това, че хоацините имат уникална за птиците храносмилателна система.

Те използват бактериална ферментация в предната част на червата, за да получат хранителни вещества от растителните материали, които употребяват за храна, така както прави едрият рогат добитък и другите преживни животни. За разлика от преживните животни, при които голяма част от храната се преработва в стомаха, хоацините имат необичайно голяма гуша, разделена на две камери, а също голям, многокамерен хранопровод. Стомахът е много по-малък, отколкото при другите птици. Гушата е дълга и масивна и може да бъде 20 – 25% от теглото на птицата. Такъв размер е обусловен от особеностите на храненето. Растенията, които употребяват за храна са много груби, освен това някои от тях са токсични. Затова по функциите си, гушата на хоацина наподобява на стомах, неговата микрофлора неутрализира токсините, а също помага за смилането на храната. Друг забележителен факт при тези птици е, че пълния цикъл на храносмилане дори на малка порция листа може да продължи повече от денонощие, дори до 48 часа.[3]

Категоризация[редактиране | редактиране на кода]

Хоацинът е може би, най-озадачаващият вид в целия птичи свят. Описан е за първи път от немския биолог Филип Мюлер през 1776. И до днес учените все още спорят за това към кой разред птици принадлежат хоацините. Публикациите на учените в различни научни списания, доклади и книги продължават да са твърде противоречиви. В различни периоди птицата е смятана за родственик на гълъби, яребици, дропли, турако и др. Съществуват дори твърдения, че е сродна на древната птица археоптерикс, най-ранната известна на науката птица.

Хоацини в горите на Еквадор

Най-широко разпространените хипотези с най-голяма тежест в начните среди отнасят тези птици към 4 разреда – кокошоподобни (лат. Galliformes), жеравоподобни (лат. Gruiformes), кукувицоподобни или като отделен разред хоацини или хоацинови (лат. Opisthocomiformes).[4][5] Все повече привърженици намира последната теория, че хоацините нямат общо с нито един познат разред птици. Това се подкрепя от множество проучвания на ДНК на птицата, особено на най-новите изследвания след 2003, които разкриват много грешки в методологията на проучвания от предишните години. През 1999 г., въз основа на собствени изследвания на ДНК, двама американски учени заявяват, че са разрешили загадката и категоризират хоацините като птици от семейство Туракови. 4 години по-късно се оказва, че резултатите от това изследване са погрешни и са открити доста грешки при генетичните проучвания, поради което тезата им е отхвърлена от повечето учени. За момента е изследвана едва 2,5 % от генома на птицата и въпросите все още са много повече от отговорите.[6]

Еволюция[редактиране | редактиране на кода]

Хоацините често са наричани „живи изкопаеми“, заради древния си произход и архаичните си черти. Те са представители на старата неотропична фауна на Южна Америка, доминирала континента преди образуването на Панамския провлак преди около 3 милиона години.[7] Смята се, че видът се появил още през миоцена. Череп на хоацин от този период, намерен край река Магдалена в Колумбия показва колко древна е тази птица. Въпреки, че черепът демонстрира известни, макар и дребни разлики със съвременните хоацини, тъй като е по-заоблен и изпъкнал, учените са категорични, че фосилът принадлежи на родственик на хоацините.[8]

Хоацините и хората[редактиране | редактиране на кода]

Хоацинът се смята за национална птица на Република Гаяна и присъства в герба на държавата.[9] Местните индиански племена често използват яйцата ѝ за храна, но това като цяло се случва рядко и не нанася никакви поражения върху популацията. Не така стоят нещата обаче с обезлесяването в Амазония, което непрекъснато стеснява ареала на птицата и унищожава нейните местообитания.[10]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Information icon.svg Кликнете върху миниатюрата, за да уголемите изображението

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. BirdLife International. Opisthocomus hoazin. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
  2. Енциклопедия „Животните в света“, изд. Фют, София, 2002
  3. Хоацин – южноамериканското чудо. Български зоопартал.
  4. Енциклопедия „Животните в света“, изд. Фют, София, 2002
  5. Jarvis, E.D. et al. (2014) Whole-genome analyses resolve early branches in the tree of life of modern birds. Science, 346(6215):1320 – 1331.
  6. Енциклопедия „Планета на чудеса и загадки“, Рийдърс дайджест България, София, 2001
  7. Gerald Mayr, Vanesa L. De Pietri (2014). „Earliest and first Northern Hemispheric hoatzin fossils substantiate Old World origin of a „Neotropic endemic“. Naturwissenschaften 101: 143 – 8. doi:10.1007/s00114-014-1144-8
  8. Хоацин – южноамериканското чудо. Български зоопортал.
  9. Национални символи на Гаяна. // Посетен на 28 януари 2014.
  10. Hoatzin Opisthocomus hoazin. // BirdLife International, 2004.