Целокупна България (1941 – 1944)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Целокупна България.

„Целокупна България“
„Цѣлокупна България“
Tselokupna Balgaria.JPG
брой 1
Информация
Вид всекидневник

Начало 24 май 1941
Край 31 август 1944
Цена на
печатно издание
1 лев, годишен абонамент 250 лева
Редактор Никола Коларов,
Стоян Бояджиев
Главен редактор Г. В. Георгиев
Език български
Политически монархически
Тираж 5000
Свързани вестници „Беломорие“,
„Беломорска България“,
„Български запад“,
„Български юг“,
„Беломорска Тракия“,
„Западна България“,
„Пелистерско ехо“

„Целокупна България“ е български вестник, излизал от 24 май 1941 до 31 август 1944 година[1] в Скопие по време на Българското управление във Вардарска Македония.

Основен български всекидневник в новоосвободените български земи в Македония.[2]

Директор на вестника е Никола Коларов[3][4]. Редактори са Стоян Г. Бояджиев (завеждащ външнополитическите и идеологическите въпроси), Аспарух Миников (завеждащ вътрешните въпроси), Стоян Марков Бояджиев (завеждащ културния отдел), Георги Георгиев. В 1942 година Стоян Г. Бояджиев напуска вестника.[5] От брой 895 (1944 г.) като главен редактор е отбелязан Георги Георгиев.[3]

Годишнина Броеве Дата
I 1 – 181 24 май 1941 – 31 декември 1941
II 182 – 478 3 януари 1942 – 31 декември 1942
III 479 – 778 3 януари 1943 – 31 декември 1943
IV 799 – 972 1 февруари 1944 – 31 август 1944

Вестникът се печата в Скопие, в печатница Крайничанец в тираж от 5000 броя. Излиза всяка сутрин. От брой 539 директор е Никола Коларов, а редактор е Г. В. Георгиев, който от брой 895 е главен редактор. Брой 611 е посветен на борческото и героично минало на Куманово и Кумановско; 629 - на Кочани и Кочанско; 641 - на Св. Никола и Овчеполието; 647 - на Крушево и Крушевско и брой 743 е посветен на Щип и Щипско. Притурката към брой 594 е посветена на Коста Ципушев.

Вестник „Целокупна България“ е обществено-политически и информационен всекидневник. Стои на монархически позиции и е близък до михайловистките среди на ВМРО. Публикува статии из историята на македонските движения, както и биографски и краеведски материали. Сред сътрудниците на вестника са доктор Константин Станишев, доктор Иван Пенаков, доктор Иван Дуйчев, Симеон Радев, Христо Вакарелски, Христо Бръзицов, Петър Горянски, Александър Добринов, Димитър Талев, Христо П. Капитанов и други.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1599.
  2. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 225. Автор на статията „Целокупна България“ – Володя Милачков.
  3. а б в Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 2, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1966, стр. 485.
  4. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 224, 311.
  5. Бояджиев, Стоян. Македония в моя живот. Спомени. София 2013, с. 51, 53.
     Портал „Македония“         Портал „Македония