Чакабуко (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Чакабуко (крайцер))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чакабуко
Chilean cruiser Chacabuco 1898.jpg
Бронепалубен крайцер „Чакабуко“
Флаг Чили Чили
Клас и тип Бронепалубен крайцер
Производител Armstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания.
Живот
Заложен 11 август 1896 г.
Спуснат на вода 4 юли 1898 г.
Влиза в строй 29 април 1902 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1952 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 109,73 m
Ширина 14,17 m
Газене 5,18 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 8 котела, 2 гребни винта,
15 700 к.с.
Скорост 23 възела
(42,5 km/h)
Водоизместимост 4160 t (нормална)
Броня на палубата: 42 mm (по скосовете: 114)
щитове оръдия: 63 – 114 mm
на бойната рубка: 76 mm
Екипаж 400 души
Въоръжение
Артилерия 2x203 mm
10x120 mm
12x76 mm
6x47 mm
Торпеда 3x450 mm торпедни апарата[1]
Чакабуко в Общомедия

Чакабуко е бронепалубен крайцер на чилийските ВМС от началото на 20 век.

Той е възпроизведен от крайцера „Такасаго“, построен по-рано за японския императорски флот и принадлежи към така наречените „Елсуикски крайцери“, строени за износ от британската компания Sir W.G. Armstrong & Company.

Проектиране и строеж[редактиране | редактиране на кода]

С проекта на „Чакабуко“, компанията „Армстронг“ продължава политиката си на строителство на крайцери за експорт без конкретен поръчител. При спускането си на вода, крайцерът получава временното название „4 юли“, което поражда предположения за предназначението на новия кораб за ВМС на САЩ. По-късно, Уилям Армстронг предлага кораба на Военноморските сили на Италия, а в числото на възможните клиенти фигурират също така Япония и Турция. Цената, определена за крайцера, е нереално ниска, и това предполага по това време и други възможни клиенти.

Макар, че корабът излиза на първите си мореходни изпитания на 4 май 1899 г., продажбата му е осъществена значително по-късно. През януари 1902 г. „4 юли“ е закупен от Чили и получава името „Чакабуко“. След това крайцерът преминава през пълния цикъл изпитания и на 29 април 1902 г. е предаден на клиента.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. ISBN 0-85177-133-5.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. Москва. АСТ. 2006. ISBN 5-17-030194-4
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London. Conway Maritime Press. 1979. ISBN 0-85177-133-5
  • Brook P. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927. Gravesend. World ship society. 1999. ISBN 0-905617-89-4