Фуша е Вогъл
| Фуша е Вогъл Fusha e Vogël | |
| — село — | |
  Фуша е Вогъл | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Дебър |
| Географска област | Поле |
| Население | 280[1] души (2007) |
Фуша е Вогъл (на албански: Fusha e Vogël, Фуша е Вогъл) е село в Република Албания, част от община Дебър, административна област Дебър.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историкогеографската област Поле, близо до границата със Северна Македония.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е създадено чрез сливането на две села – Куртбег (Kurtbeg) и Чанка или Ченка (Çankë). В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чанти (Tchanty) е посочено като село с 13 домакинства, като жителите му са 28 албанци мюсюлмани, а Куртбеговци (Courtbégovtzi) е с 8 домакинства и 15 жители албанци мюсюлмани и 24 българи.[2]
След Балканската война в 1913 година селата попадат в новосъздадена Албания.
През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916 – 1918 година в окупираните от тях части на Албания и Куртбег е регистрирано като село със 112 албанци мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[3]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Ченка е отбелязано като село с 40 къщи, а Курт бег с 60.[4]
До 2015 година селото е част от община Макелари.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Strategic Plan // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 178 – 179.
- ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: Alajbegja 409 A, 4 Z, 413 M; Bllatë e Epër. 177 A, 177 M; Bllatë e P. 196 A, 196 M; Çermena 141 A, 141 M; Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O; Erebara 166 A, 166 M; Grazhdan 234 A, 19 Z, 253 M; Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O, Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O; Kërçishti i P. 314 A, 314 M; Klloboqishta 530 A, 6 Z, 536 M; Kovaçica 237 A, 237 M; Kurtbeg 112 A, 112 M; Majtara 247 A, 247 M; Maqellara 288 A, 87 B, 11 Z, 290 M, 96 O; Obok 169 A, 29 B, 72 S, 164 M, 106 O; Pesjaka 130 A, 130 M; Poçesta 614 A, 609 M, 5 Orthodox; Popimavra 145 A, 145 M, Vojnik 263 A, 16 Z, 279 M. (на немски)
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
