Щеделски художествен институт и галерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Щеделски художествен институт и галерия
Städelsches Kunstinstitut und Städtische Galerie
Staedel-Frankfurt-2013-Ffm-862-867.jpg
Местоположение Франкфурт на Майн
Основател Йохан Фридрих Щедел
Архитект Йоханес Кран
Допълнителна информация
Директор Макс Холеин
Сайт http://www.staedelmuseum.de/
Щеделски художествен институт и галерия в Общомедия

Щеделският художествен институт и галерия (на немски: Städelsches Kunstinstitut und Städtische Galerie), известен и само като Щедел, е художествен музей с галерия във Франкфурт на Майн, чиято колекция е сред най-значителните в Германия.

В музея се съхраняват 2 700 картини (600 от които в действащи експозиции), 600 скулптури, ок. 100 000 графики.

История[редактиране | редактиране на кода]

план на сградата - 1894 г.

Своето наименование художественият институт получава от името на неговия основател - франкфурктския банкер Йохан Фридрих Щедел. В художествения институт има обществена галерия и училище за изкуство.

Силно пострадала по времето на Втората световна война, сградата на музея е построена наново по проект на франкфуртския архитект Йоханес Кран през 1966 г. Помещенията на художествения институт са разширени през 1990 г. През 1997-1999 год. се извършдат ремонтни работи и преустройство на галерията.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Колекцията представя шедьоври на европейското изкуство от 7 века - от началото на 14-ти век, през късната готика, ренесанса и барока до времето на Гьоте; от 19-ти век и класическия модернизъм до съвременни произведения[1].

Готика[редактиране | редактиране на кода]

Готиката съвпада с голямото възраждане на отдадеността към Дева Мария, в което изобразителното изкуство има основна роля. Изображенията на Дева Мария прерастват от византийския тип - Коронацията на Богородица, в по-човешки и интимни варианти и в цикли за живота на Богородица.

Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Колекцията от Италианския Ренесанс, наред с други произведения, съдържа женски портрети от Сандро Ботичели или Бартоломео Венето. Жените са прецизно изрисувани и са с особено привлекателни черти. Независимо от идеализирането се смята, че истински жени са послужили като модели за подражание. Това е ценно произведение от живописта на Ботичели, измежду творби, правени за колекцията на Медичи. Ето защо се приема, че прототипът е Симонета Веспучи - любимата Джулиано Медичи, а моделът на Венето за картината е незаконната дъщеря на папа Александър VI - Лукреция Борджия.

В допълнение следва да се включат творби с религиозна тематика, като изображението на „Мадона с младенеца, Йоан Кръстител и Св. Елизабет“, на Джовани Белини, в чието ателие е рисувана в началото на 16 век. То се характеризира с това, че всички сини тонове са направени със скъпоценния пигмент ултрамарин. Още отпреди 1500 година е картината „Мадона и дете със Свети Йоан Кръстител“ от Перуджино и Рафаел[1].

Холандските ренесансови художници са представени от „Мадона Лука“ от Ян ван Ейк. Изображението е сред най-ранните картини с маслени бои за изпълнявани за първи път в Холандия от 1420 г. от художници-натуралисти . Друга религиозна работа от 1480-1490-те год. е Ecce Homo от Йеронимус Бош, осъждането на Исус от тълпата.

Немскоговорещите страни са представени от картините на Ханс Холбайн Стария, Ханс Холбайн Младия, Лукас Кранах Стари; Матиас Грюневалд.

Барок[редактиране | редактиране на кода]

Барокът е представен от италианската (включително венецианска) живописна школа, както и от нидерладската барокова живопис от нейния Златен век.

Немски барок

Има значими творби на немски художници - пейзажи и натюрморти.

19 век[редактиране | редактиране на кода]

Скици[редактиране | редактиране на кода]

Графичната колекция на Щадел включва 100 000 скици и графики от Късното Средновековие до модерните времена. Тя е сред най-богатитие от рода си в Германия[2].

Модернизъм[редактиране | редактиране на кода]

Отделът за модерно изкуство показва творби от всички основни стилове. Така творбата „Портрет на Fernande Olivier“ (1909) на Пабло Пикасо е пример за кубизъм. Експресионизмът също изчерпателно е представен в колекцията, например с художниците Август Ролберт Лудвиг Маке и Франц Марк, които участват в обединението „Синият конник“. Интересна е картината „Натюрморт“ от Анри Матис, която е рисувана през 1911-1913 г.

В допълнение са картините на Едвард Мунк, който е нареждан сред пионерите на това изкуство. Колекциите включват произведенията на водещите групи на художници на онова време.

Скулптура[редактиране | редактиране на кода]

Там се намира скулптурата „Ева“ на Огюст Роден.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Eva Mongi-Vollmer, Frankfurt am Main 2007
  2. Informationen zum Städel auf der Seite des Arbeitskreises selbstständiger Kulturinstitute (AsKI), abgerufen am 21. Juli 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]