Щеделски художествен институт и галерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Щеделски художествен институт и галерия
Städelsches Kunstinstitut und Städtische Galerie
Staedel-Frankfurt-2013-Ffm-862-867.jpg
Местоположение Франкфурт на Майн
Основател Йохан Фридрих Щедел
Архитект Йоханес Кран
Допълнителна информация
Директор Макс Холеин
Сайт www.staedelmuseum.de
Местоположение в Франкфурт на Майн
Щеделски художествен институт и галерия в Общомедия

Щеделският художествен институт и галерия (на немски: Städelsches Kunstinstitut und Städtische Galerie), известен и само като Щедел, е художествен музей с галерия във Франкфурт на Майн, чиято колекция е сред най-значителните в Германия.

В музея се съхраняват 2700 картини (600 от които в действащи експозиции), 600 скулптури, ок. 100 000 графики.

История[редактиране | редактиране на кода]

план на сградата - 1894 г.

Своето наименование художественият институт получава от името на неговия основател - франкфурктския банкер Йохан Фридрих Щедел. В художествения институт има обществена галерия и училище за изкуство.

Силно пострадала по времето на Втората световна война, сградата на музея е построена наново по проект на франкфуртския архитект Йоханес Кран през 1966 г. Помещенията на художествения институт са разширени през 1990 г. През 1997-1999 години се извършдат ремонтни работи и преустройство на галерията.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Колекцията представя шедьоври на европейското изкуство от 7 века – от началото на 14 век, през късната готика, ренесанса и барока до времето на Гьоте; от 19 век и класическия модернизъм до съвременни произведения[1].

Готика[редактиране | редактиране на кода]

Готиката съвпада с голямото възраждане на отдадеността към Дева Мария, в което изобразителното изкуство има основна роля. Изображенията на Дева Мария прерастват от византийския тип – Коронацията на Богородица, в по-човешки и интимни варианти и в цикли за живота на Богородица.

Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Италианската ренесансова колекция, наред с други произведения, съдържа женски портрети от Сандро Ботичели и Бартоломео Венето. Жените са прецизно изрисувани и са с особено привлекателни черти. Независимо от идеализирането им се смята, че истински жени са послужили като модели за подражание. „ Идиализиран портрет на млада жена“ е ценно произведение от живописта на Ботичели. Младата жена носи скъпоценен камък (лат. gemma)подобен на този от колекцията Медичи. Ето защо се приема, че прототипът е Симонета Веспучи - любимата Джулиано Медичи, а моделът на Венето за картината е незаконната дъщеря на папа Александър VI - Лукреция Борджия.

В допълнение следва да се включат творби с религиозна тематика, като изображението на „Мадона с младенеца, Йоан Кръстител и Св. Елизабет“, на Джовани Белини, в чието ателие е рисувана в началото на 16 век. То се характеризира с това, че всички сини тонове са направени със скъпоценния пигмент ултрамарин. Още отпреди 1500 година е картината „Мадона и дете със Свети Йоан Кръстител“ от Перуджино и Рафаел[1].

Холандските ренесансови художници са представени от „Мадона Лука“ от Ян ван Ейк. Изображението е сред най-ранните картини с маслени бои за изпълнявани за първи път в Холандия от 1420 г. от художници-натуралисти. Друга религиозна работа от 1480-1490-те години е Ecce Homo от Йеронимус Бош, осъждането на Исус от тълпата.

Немскоговорещите страни са представени от картините на Ханс Холбайн Стария, Ханс Холбайн Младия, Лукас Кранах Стари; Матиас Грюневалд.

Барок[редактиране | редактиране на кода]

Барокът е представен от италианската (включително венецианска) живописна школа, както и от нидерладската барокова живопис от нейния Златен век.

Немски барок

Има значими творби на немски художници – пейзажи и натюрморти.

19 век[редактиране | редактиране на кода]

Скици[редактиране | редактиране на кода]

Графичната колекция на Щадел включва 100 000 скици и графики от Късното Средновековие до модерните времена. Тя е сред най-богатитие от рода си в Германия[2].

Модернизъм[редактиране | редактиране на кода]

Отделът за модерно изкуство показва творби от всички основни стилове. Така творбата „Портрет на Fernande Olivier“ (1909) на Пабло Пикасо е пример за кубизъм. Експресионизмът също изчерпателно е представен в колекцията, например с художниците Август Ролберт Лудвиг Маке и Франц Марк, които участват в обединението „Синият конник“. Интересна е картината „Натюрморт“ от Анри Матис, която е рисувана през 1911-1913 г.

В допълнение са картините на Едвард Мунк, който е нареждан сред пионерите на това изкуство. Колекциите включват произведенията на водещите групи на художници на онова време.

Художникът Франц Марк е един от ярките представители на експресионизма и е един от редакторите на алманах „Синият конник“. Неговите търсения са насочени към природата сама по себе си, към животните, също се обръща към проблемът на изображение на снега или „бяло върху бяло“. Тук е представен от картината „Лежащо куче на снега“. Образът на животното е пълен с усещане за свещена чистота и хармония,постигнати чрез белия цвят, а синият е символ на мъжеството и строгостта на ума.[3]

Скулптура[редактиране | редактиране на кода]

Там се намира скулптурата „Ева“ на Огюст Роден.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Eva Mongi-Vollmer, Frankfurt am Main 2007
  2. Informationen zum Städel auf der Seite des Arbeitskreises selbstständiger Kulturinstitute (AsKI), abgerufen am 21. Juli 2012
  3. Е Иванова,Штеделевский художественный институт, Франкфурт на Майне,Великие музеи мира,випуск 71

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]