Направо към съдържанието

Дед Кен Денс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Dead Can Dance)
Дед Кен Денс
Дед Кен Денс в Гръцкия театър в Бъркли, Калифорния, по време на турнето им Anastasis през август 2012 г.
Дед Кен Денс в Гръцкия театър в Бъркли, Калифорния, по време на турнето им Anastasis през август 2012 г.
Информация
От Мелбърн, Австралия
СтилДаркуейв
Готик
Готик рок
Неокласика
Ню ейдж
Дрийм поп
ИнструментиГрупа
Активност1981 – 1998, 2005, 2011 –
Музикален издател4AD
Уорнър Борс. Рекърдс
Райно/Атлантик
Rykodisc
PIAS
УебсайтОфициална страница
ЧленовеЛиса Джерард
Брендан Пери
Бивши членовеПол Ериксън
Саймън Монро
Джеймс Пинкър
Скот Роджър
Ричард Йейл
Питър Улрих
Дед Кен Денс в Общомедия

Дед Кен Денс (на английски: Dead Can Dance) е австралийска музикална група, активна в жанровете даркуейв, готик и неокласика. Към 2023 г. съставът ѝ включва контраалта Лиса Джерард (вокали, композиция) и баритона Брендан Пери (вокали, инструментали, композиция).

Групата е основана през 1981 г. в Мелбърн, Австралия. След период на активност, през 1998 г. дуото се разпада, но се събира отново през 2005 г. за световно турне. През 2011 г. групата се сформира повторно и издава албума Anastasis (2012), който е представен с поредица от концерти. През 2018 г. следва нов студиен албум – Dionysus, а от средата на 2019 г. групата отново започва турнета.

Австралийският музикален историк Иън Макфарлейн описва стила на Деад Кен Денс като „изградени звукови пейзажи с хипнотизиращо величие и тържествена красота; африкански полиритми, галски фолклор, грегорианско песнопение, близкоизточна музика, мантри и арт рок.“[1] Жанровото определение на групата е трудно, тъй като в творчеството ѝ присъстват както електронни елементи, така и влияния от различни традиционни и експериментални стилове. Ранните ѝ записи се свързват с даркуейв, а албуми като The Serpent's Egg и последващите често се класифицират като готик. Дед Кен Денс е считана за една от основополагащите групи в тези жанрови направления.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Формиране и ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Дед Кен Денс е създадена през август 1981 г. в Мелбърн, Австралия. Първоначалният състав включва Пол Ериксън (бас китара), Лиса Джерард (вокали и перкусии, бивш член на „Майкрофилм“), Саймън Монро (барабани, бивш член на „Марчинг Гърлс“, бивши Скавинджърс) и Брендан Пери (вокали и китара, също от „Марчинг Гърлс“).[2] Джерард и Пери са двойка, която се запознава като част от т. нар. Little Band Scene – експериментална постпънк сцена, която процъфтява в Мелбърн от края на 1978 г. до началото на 1981 г.

Името на групата – Dead Can Dance („Мъртвите могат да танцуват“) – символизира вдъхване на живот в нещо мъртво. Това се отразява и в музикалната им концепция, която включва използването на редица старинни инструменти, рядко срещани в съвременната музика.

През май 1982 г. Джерард и Пери се преместват в Лондон, където подписват договор с алтернативния лейбъл 4AD.[3] Към тях в британския състав се присъединяват Пол Ериксън и Питър Улрих.[2]

Дед Кен Денс през 1989 г.

Първият студиен албум на Дед Кен Денс, озаглавен Dead Can Dance, е издаден през февруари 1984 г.[4] Обложката на албума представя ритуална маска от Нова Гвинея, която според групата oсигурява визуална интерпретация на значението на името „Дед Кен Денс“,[5][6] изписано с декоративен шрифт, наподобяващ гръцки. Музиката в албума съчетава барабанна, ембиънт китарна музика със скандиране, пеене и виенe,[7] като стилово се доближава дo етириъл уейв звученето на колегите им от лейбъла 4AD, Кокто Туинс.

През август същата година групата издава миниалбума Garden of the Arcane Delights,[7] включващ четири композиции. Според Олмюзик ранното творчество на Дед Кен Денс може да бъде определено като „ готическа, доколкото е възможно“[8], макар самата група да отхвърля този етикет[5], докато миниалбумът демонстрира разширяване на музикалния им диапазон и стилови търсения.[9]

Вторият им албум, Spleen and Ideal, излиза през ноември 1985 г. и е копродуциран от Джерард, Пери и Джон А. Ривърс.[10] Освен основното дуо, в записите участват гост музиканти, които добавят виолончело, тромбон и тимпан.[11] Критикът Нед Рагит описва албума като „съзнателно средновековен европейски звук... сякаш е записан в огромна катедрала“.[12] Проектът утвърждава популярността на групата в Европа и достига второ място в британските класации за независима музика.[13]

През 1989 г. Джерард и Пери се разделят като двойка – Джерард се премества в Барселона, а по-късно се връща в Австралия, докато Пери се установява в Ирландия, където купува стара църква за свой дом и звукозаписно студио (Quivvy Church Studio). Въпреки физическата дистанция двамата продължават да създават музика съвместно като „Деад Кен Денс“. Според Пери това разстояние им позволява да развиват индивидуалните си творчески процеси.

Успех

[редактиране | редактиране на кода]

До началото на 1990-те години албумите на Дед Кен Денс не са налични на американския пазар. Това се променя, когато лейбълът 4AD подписва договор за разпространение с Уорнър Брос. Рекърдс. По-късно 4AD се сливат с Бегарс Банкуит Рекърдс Груп, която включва едноименния лейбъл и XL Рекърдингс в САЩ, но записите на групата продължават да се разпространяват чрез Уорнър Брос. Следващите издания са разпространени от друг лейбъл, свързан с Уорнър, Райно/Атлантик Рекърдс. През 1991 г. излиза компилацията A Passage in Time, публикувана изключително от 4AD.

Шестият студиен албум на дуото, Into the Labyrinth, е издаден през септември 1993 г. и е записан без участието на гост музиканти. Албумът продава 500 000 копия по целия свят и влиза в класацията Билборд 200,[14] превръщайки Дед кен Денс в най-продаваната група на лейбъла 4AD.[15]

През 1994 г. групата предприема световно турне, по време на което записва концерт вКалифорния. Той е издаден под заглавието Toward the Within, като включва и видео версии на Laserdisc и VHS (по-късно и на DVD). Съществуват много неофициални бутлеги от концерти в кариерата им, съдържащи редки песни, изпълнявани само на живо. Toward the Within е първият официален концертен албум на Дед Кен Денс, който също влиза в „Билборд 200“. Деветнадесет години по-късно е последван от втори концертен албум – In Concert.[14]

През този период Лиса Джерард издава своя дебютен солов албум The Mirror Pool, а през 1996 г. се събира отново с Брендан Пери за студийния албум Spiritchaser.[15] Той също влиза в класацията „Билборд 200“ и достига първо място в класацията за световна музика.[14]

Разпускане и събирания

[редактиране | редактиране на кода]

През 1998 г. Дед Кен Денс започват работа по нов студиен албум, планиран като продължение на Spiritchaser, с очаквана премиера в началото на 1999 г., последвана от световно турне. Проектът обаче е прекратен, след като дуото се разделя преди завършването на албума, а турнето е отменено.[16] Единствената песен от тези звукозаписни сесии, „The Lotus Eaters“, е издадена по-късно в бокс сета Dead Can Dance (1981-1998) и включена в двудисковата компилация Wake (2003).

След разпадането Джерард си партнира с Питър Бърк (от групите „Сног“ и „Сома“) за съвместния албум Duality, издаден през април 1998 г. Брендан Пери издава своя солов албум Eye of the Hunter през октомври 1999 г[17]

Дед Кен Денс през 2005 г.

През 2005 г. Дед Кен Денс се събират отново за поредица от концерти, като издават ограничено издание със записи от тринадесет концерта от европейското си турне и осем от последвалото турне в Северна Америка. Изданията са публикувани от звукозаписната компания The Show, заедно с компилацията Selections from Europe 2005. Същата година песента „Nierika“ е използвана в началните надписи на мексиканската сапунена опера La Chacala, излъчвана по TV Azteca.[18]

На 12 май 2011 г. Брендън Пери обявява в официалния си уеб форум, че Дед Кен Денс ще запишат нов студиен албум, последван от двумесечно световно турне.[19] По-късно същата година групата официално потвърждава предстоящото турне и новия албум Anastasis, с планирана дата на издаване 13 август 2012 г.[20]

На 30 септември 2011 г. Дед Кен Денс публикуват миниалбума Live Happenings – Part 1, съдържащ четири песни, достъпен за безплатно изтегляне от официалния им уебсайт. През декември той е заменен от Live Happenings – Part 2, като и двете издания включват записи от турнето през 2005 г. На 31 януари 2012 г. излиза Live Happenings – Part 3, а на 20 март същата година – Live Happenings – Part IV.[21]

Дед Кен Денс в Театър на открито Cemil Topuzlu, Истанбул, 19 септември 2012 г.

През 2012 г. Дед кен Денс издават своя осми студиен албум Anastasis, който излиза на 13 август и е подкрепен от мащабно световно турне. Още в края на 2011 г. групата обявява плановете си за събиране, включващи концерти в 12 града в САЩ и издаване на концертен албум чрез нов лейбъл.[22]

Турнето започва на 9 август 2012 г. в Канада и продължава през Турция (19 септември), Гърция (21 и 23 септември), Русия (13 октомври), Ирландия (28 октомври), Мексико, Южна Америка, Ливан и Австралия (февруари 2013 г.). На 15 ноември 2012 г. е обявено продължение на турнето в Европа, започващо на 28 май 2013 г. в Португалия. Финалният концерт от турнето Anastasis се състои в Сантяго, Чили, на 13 юли 2013 г.[23]

На 8 септември 2015 г. групата обявява продажбата на звукозаписното студио на Брендан Пери.[24] В отговор на въпроси относно бъдещето на Дед кен Денс, Пери съобщава чрез официалната страница на групата във Фейсбук, че те са се преместили във Франция и работят по създаването на ново студио за запис и репетиции.[25]

На 21 април 2018 г. Пери обявява, че мастеринговият процес на нов албум ще започне в студиата „Аби Роуд“ в Лондон. [26] Деветият студиен албум на Дед Кен Денс, озаглавен Dionysus, е издаден на 2 ноември 2018 г.[27]

През септември 2018 г. уебсайтът им обявява турнето „A Celebration – Life & Works 1980-2019“, с концерти в Европа през май и юни 2019 г. За разлика от предишни турнета, сетлистът е съставен предимно от ранния каталог на групата, включително композиции, които не са били изпълнявани на живо до този момент.

През октомври 2019 г. е обявен втори етап от турнето с дати в Северна Америка, Мексико и Южна Америка.[28] Поради пандемията от COVID-19 турнето е отложено за 2021 г., но и пренасрочените дати по-късно през годината са отменени по същата причина.

През март 2022 г. Брендан Пери съобщава за планове за нов албум, вдъхновен от индийската музика, както и за нови аранжименти и репетиции във връзка с предстоящо турне.[29] През същата година се провежда европейско турне, като е планиран втори европейски етап за по-късно през годината, както и северноамерикански етап за 2023 г.

През септември 2022 г. групата обявява отмяна както на втория европейски етап, така и на северноамериканските дати, позовавайки се на неуточнени здравословни причини.[30]

През май 2023 г. Лиса Джерард заявява в интервю, че според нея Дед Кен Денс „наистина е приключила“, позовавайки се на артистични различия, свързани с процеса на създаване на албума Dionysus и с избора на песни за последното турне. Тя коментира, че ситуацията „започва да се отдалечава от връзката, която имахме заедно“.[31]

През април 2025 г. Брендан Пери потвърждава, че работи върху продължение на Dionysus, озаглавено Apollo, с очаквана премиера до края на годината.[32] През май същата година той уточнява, че Apollo ще бъде издаден като нов албум на Дед Кен Денс, но ще представлява солова творба. Пери заявява, че в настоящия момент е основният член на групата, като добавя, че Лиса Джерард също е такава „когато реши да се появи“.[33]

Дискография

[редактиране | редактиране на кода]
Оригинално текстово лого, образувано от трите букви DCD, което се използва на уебсайта до момента. По-късно името на групата е добавено като лого, вж. по-долу.

Студийни албуми

[редактиране | редактиране на кода]
По-ново лого, при което трите „А“ са изписани без хоризонталната линия

Концертни албуми

[редактиране | редактиране на кода]

Миниалбуми

[редактиране | редактиране на кода]

Компилации

[редактиране | редактиране на кода]

Филмова музика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Dèmoni 2 (1986)
  • El Niño de la Luna (1989) (филмов дебют на Лиса Джерард)
  • Baraka (1992) (с Майкъл Стърнс)

Състав

[редактиране | редактиране на кода]
Текущ
Бивш
  • Пол Ериксън – бас (1981-1983)
  • Саймън Монро – барабани (1981-1984)
  • Джеймс Пинкър – инструменти (1981-1984)
  • Скот Роджър – инструменти (1981-1984)
  • Питър Улрих – перкусии (1983-1995)

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ McFarlane, Ian. Encyclopedia entry for 'Dead Can Dance (DCD)' // Encyclopedia of Australian Rock and Pop. St Leonards, New South Wales, Allen & Unwin, 1999. ISBN 1-86508-072-1. Посетен на 14 април 2013.
  2. ↑ а б McFarlane, Ian. Encyclopedia entry for 'Dead Can Dance (DCD)' // Encyclopedia of Australian Rock and Pop. St Leonards, NSW, Allen & Unwin, 1999. ISBN 1-86508-072-1. Посетен на 14 април 2013.
  3. ↑ Strong, Martin C. The Great Rock Discography. 5th. Edinburgh, Mojo Books, 2000. ISBN 1-84195-017-3. с. 248.
  4. ↑ Holmgren, Magnus. Dead Can Dance // Australian Rock Database. Passagen.se (Magnus Holmgren). Архивиран от оригинала на 2012-10-07. Посетен на 12 February 2014.
  5. ↑ а б dead-can-dance.com // Посетен на 14 април 2013.
  6. ↑ Dead Can Dance Within – Lisa Gerrard, Brendan Perry, 4AD Records // dcdwithin.com. Посетен на 14 April 2013.
  7. ↑ а б McFarlane, Ian. Encyclopedia entry for 'Dead Can Dance (DCD)' // Encyclopedia of Australian Rock and Pop. St Leonards, NSW, Allen & Unwin, 1999. ISBN 1-86508-072-1. Посетен на 14 April 2013.
  8. ↑ Raggett, Ned. Dead Can Dance – Dead Can Dance // AllMusic. Посетен на 14 април 2013.
  9. ↑ Raggett, Ned. Garden of the Arcane Delights – Dead Can Dance // AllMusic. Посетен на 14 април 2013.
  10. ↑ Holmgren, Magnus. Dead Can Dance // Australian Rock Database. Passagen.se (Magnus Holmgren). Архивиран от оригинала на 2012-10-07. Посетен на 12 February 2014.
  11. ↑ McFarlane, Ian. Encyclopedia entry for 'Dead Can Dance (DCD)' // [Encyclopedia of Australian Rock and Pop. St Leonards, New South Wales, Allen & Unwin, 1999. ISBN 1-86508-072-1. Посетен на 14 April 2013.
  12. ↑ Raggett, Ned. Spleen and Ideal – Dead Can Dance // AllMusic. Посетен на 14 April 2013.
  13. ↑ Bogdanov, Vladimir. Dead Can Dance – Music Biography, Credits and Discography // AllMusic. Посетен на 14 April 2013.
  14. ↑ а б в Dead Can Dance – Awards // AllMusic. Посетен на 14 април 2013.
  15. ↑ а б McFarlane, Ian. Encyclopedia entry for 'Dead Can Dance (DCD)' // St Leonards, NSW, Allen & Unwin, 1999. ISBN 1-86508-072-1. Посетен на 14 April 2013.
  16. ↑ The Ultimate Dead Can Dance Page
  17. ↑ McFarlane, Ian. Encyclopedia entry for 'Dead Can Dance (DCD)' // Encyclopedia of Australian Rock and Pop. St Leonards, New South Wales, Allen & Unwin, 1999. ISBN 1-86508-072-1. Посетен на 14 April 2013.
  18. ↑ Cecilia Gonzales. (26 October 2012). Nierika (La Chacala) - Dead Can Dance. [Television production] Mexico. https://www.youtube.com/watch?v=uRAOf_BgME0. 
  19. ↑ Perry, Brendan. Dead Can Dance New Album and Tour for 2012 – Brendan Perry Forum // brendan-perry.com. Архивиран от оригинала на 2012-03-18. Посетен на 14 April 2013.
  20. ↑ Pelly, Jenn. Dead Can Dance Detail New Album, Tour // Pitchfork (website). Посетен на 14 April 2013.
  21. ↑ Download: Dead Can Dance Offer Live Happenings – Part 1 Free! // coma-online.com. Архивиран от оригинала на 2012-09-04. Посетен на 14 April 2013.
  22. ↑ Preorder | Dead Can Dance | In Concert // deadcandance.com. Посетен на 14 April 2013.
  23. ↑ Date for the final show of the Anastasis World Tour // DeadCanDance.com. Архивиран от оригинала на 2013-09-04. Посетен на 9 July 2013.
  24. ↑ Quivvy Church Studio // Deadcandance.com. Архивиран от оригинала на 2016-04-12. Посетен на 28 September 2016.
  25. ↑ Quivvy Church Studio // Посетен на 28 September 2016.
  26. ↑ Dead Can Dance set to Release New Album—Their First in 6 Years // post-punk.com/. Посетен на 23 April 2018.
  27. ↑ Welcome // Dead Can Dance. Посетен на 5 September 2018. (на американски английски)
  28. ↑ Dead Can Dance announces 'A Celebration — Life & Works 1980-2020' tour of North America // Slicingupeyeballs.com. Посетен на 1 October 2020.
  29. ↑ Brendan Perry: "DEAD CAN DANCE подхождат към ..." // Посетен на 2023-05-27. (на испански)
  30. ↑ Facebook // www.facebook.com. Посетен на 2023-05-23.
  31. ↑ Mathieu, Christopher. Lisa Gerrard (Dead Can Dance) :: Universal language // Igloo Magazine. Посетен на 2025-05-17. (на американски английски)
  32. ↑ Rozhovor s Brendanom Perrym – časť I. // Zemavek.sk. Посетен на 2025-09-07.
  33. ↑ Dead can Dance Brendan Perry Video Interview 15 05 25 mit Olli Sachse. 2025-05-15. https://www.youtube.com/watch?v=SDKUH8-70vo. 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dead Can Dance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Музика“         Портал „Музика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дед_Кен_Денс&oldid=12729165“.