Junkers Ju 87

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Щука.

Junkers Ju 87
StukaRA.jpg
Самолет Ju-87RA на италианските ВВС.
Описание
Тип пикиращ бомбардировач
Junkers Ju 87 в Общомедия

Ju 87, Юнкерс 87 или Щука (пълно немско име Junkers Ju 87) е германски пикиращ бомбардировач, широко използван от Луфтвафе през Втората световна война, една от емблематичните бойни машини на германския блицкриг.

Всъщност "Щука" (Stuka) не е името на бомбардировача, а съкращение от немското Sturzkampfflugzeug - "пикиращ бомбардировач". Въпреки това, при постъпване на въоръжение в Българските военновъздушни сили през Втората световна война на самолета е дадено името "Щука".

История[редактиране | редактиране на кода]

Проектирането на пикиращия бомбардировач Junkers Ju 87 започва през 1933 година. Първите бойни прояви на този самолет са през Гражданската война в Испания (19361937 г.) Изпратените 3 броя Ju 87 A и 5 броя Ju 87 B доказват ефективността им при участие във военни операции, свързани с поддръжка на пехотата. В началото на Втората световна война и военните действия срещу Полша и Франция тези самолети се превърнаха в символ на прокламираната от Хитлер светкавична война (Blitzkrieg). В началото на войната срещу СССР, Луфтвафе разполага с около 300 пикиращи бомбардировача Ju 87. Самолетът освен че е страховита военна машина, но въздейства и психически върху вражеските войски, тъй като „Луфтвафе“ поставят върху корпуса на самолета сирена, която при пикиране издава ужасяващ звук, който не можел да се обърка с друг. Така в началото на Втората световна война само при чуването на сирената от „Щуката“ войските на противника изпадали в паника.

Съветска пощенска марка от 1960 г.

През ноември 1941 година производството им е спряно, поради мнението, че това не е оптималния щурмови самолет. Към края на 1943 година бавните Ju-87 стават лесна плячка и вече почти не се използват поради по-високите бойни и летателни качества на изтребителите на противника - Кралските ВВС на Великобритания и ПВО на СССР. Но липсата на нова удачна машина, продължава това производство с модел Ju 87 D - модификация на самолета с по-мощен двигател и с аеродинамични подобрения. Разработени са и модели с мощно въоръжение Ju 87 F и Ju 87 G. Производството на щурмовия самолет окончателно е преустановено през септември 1944 година, като са произведени общо около 5 700 броя машини.

Ju 87 G[редактиране | редактиране на кода]

Във варианта Ju 87 G самолета се преражда като ловец на танкове през 1943 година. Въоръжен е с две 37 mm оръдия BK 37, които са установени върху гондоли под крилата. Подаването на снарядите към оръдията се осъществява от шестзарядни пълнители а снарядите са с волфрамова сърцевина.

Възможността за полет с ниска скорост, стабилното положение във въздуха и възможността да атакува бронираните цели откъм най-незащитената им от броня страна, способства за огромният успех на тази военна стратегия. Именно на такъв самолет Ju 87 G лети най-известният пилот през Втората световна война - Ханс Улрих Рудел (който е и най-високо награденият военнослужещ в Нацистка Германия наред с Ерих Хартман). Рудел унищожава със своя самолет 519 съветски танка.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Ju 87 е пикиращ бомбардировач. Модификациите G и D са щурмови самолети за борба с танкове. Ju 87 е целометалически, едномоторен, двуместен свободноносещ моноплан, нископлощник.

  • Крилото е с трапецовидна форма в план и е с конструкция "обратна чайка". Съоръжено е с автоматични въздушни спирачки, обезпечаващи излизането на самолета от пикиране дори при загуба на съзнание на пилота вследствие претоварване.
  • Фюзелажът е полумонокок с овално сечение. Кабината е с добър обзор за пилота и стрелеца- радист.
  • Колесникът и опашното колело са непрeбираеми. Въпреки че колесникът е съоръжен с обтекател, това влошава аеродинамичните качества на самолета и лети с ниска скорост, но с това е пригоден да излита от импровизирани летища, близо до линията на фронта.
  • Двигателите използвани в Ju 87 са 12 цилиндрови, V-образни с водно охлаждане и непосредствено впръскване на горивото.

- Junkers Jumo 210 D с мощност 720 hp- (за модификация Ju 87A)
- Junkers Jumo 211 Da с мощност 1200 hp- (за модификация Ju 87 B)
- Junkers Jumo 211 J с мощност 1410 hp- (за модификация D и G)

  • Винтът на самолетите е дървен, трилопатен с изменяема стъпка. Въведена е автоматична промяна на стъпката му при излизане от пикиране.
  • Въоръжение - слабо отбранително въоръжение. Монтирани са две неподвижни 7,92 mm картечници MG 17 в крилата и за защита на опашката MG 15. В последващите модели кабината на стрелеца е оборудвана със сдвоена картечница MG 81Z, а пилота разполага с две 20 mm оръдия MG 151/20 или две 37 mm оръдия тип ВК 37 (Bordcanon). Под всяко крило има по шест държатели, носещи бомби от 50 до 250 kg.
  • Броня - защитени са седалките на пилота и стрелеца-радист. Брони са поставени напречно и надлъжно на фюзелажа за защита на кабината на екипажа. Бронирани са и жизнено важни елементи от конструкцията - резервоарите за гориво, радиаторите за охлаждане на масло и вода.
  • Оборудване - притежава модерно оборудване за нощни полети, прицел за стрелба и бомбардиране, приемно - предавателна радиостанция.

Ju 87 в Българските въздушни войски[редактиране | редактиране на кода]

За замяна на използваните български самолети КБ 11 "Фазан", Въздушните на Негово Величество войски са получили на въоръжение пикиращи бомбардировачи и щурмови самолети от Германия както следва:

  • Junkers Ju 87 R-2 "Щука" - двуместен едномоторен пикиращ бомбардировач с двигател Junkers Jumo 211 DA, 12 цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 882 kw/1200 hp. Самолетът е вариант на Ju 87 B, но с увеличена далечина на полета поради възможността да се поставят два допълнителни резервоара по 300 литра гориво под крилата. Предназначени са за военни действия в района на Средиземно море. В Българските въздушни войски са получени 12 самолета през 1942 година.

Въоръжение - две неподвижни 7,92 mm картечници MG 17 в крилото и MG 15 за защита на опашката. Бомбен товар 800 kg.

  • Junkers Ju 87 D-5 "Щука" - двуместен едномоторен пикиращ бомбардировач. Двигател Junkers Jumo 211 J-1, 12 цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 1044 kw/1420 hp. В този самолет са внесени съществени промени за повишаване на боеспособността му - увеличена разпереност, подобрена аеродинамика, по-мощен мотор, подобрена бронева защита и усилено въоръжение. В Българските въздушни войски са получени 40 самолета през 1944 година.

Въоръжение - две неподвижни 20 mm оръдия MG 151/20 в крилото и двойна 7,92 mm картечница MG 81Z за защита на опашката. Под крилото е възможно окачването на контейнер с оръдия MG 151/20 или две бомби. Максимален бомбен товар 1 250 kg. Може при намалено количество гориво да носи 1 800 kg бомба за атака срещу кораби или наземни укрепени железобетонни военни съоръжения.

Технически характеристики на Junkers Ju 87 R-2[редактиране | редактиране на кода]

Junkers Ju 87B-2

Екипаж - 2
Дължина - 11 m, (11,52 m за Ju 87 D-5)
Височина 3,80 m, (3,84 m за Ju 87 D-5)
Разпереност - 13,80 m, (15 m за Ju 87 D-5)
Носеща площ - 32,00 m2, (31,90 m2 за Ju 87 D-5)
Маса, празен - 3 160 kg, (от 3 730 kg 3 870 kg за Ju 87 D-5)
Маса, стартова - от 4 500 kg до 5 605 kg, ( от 5 750 kg до 6 600 kg за Ju 87 D-5)
Скорост, максимална - 330 km/h, (410 km/h за Ju 87 D-5)
Скорост, крейсерска - 285 km/h, (340 km/h за Ju 87 D-5)
Таван - 8 100,m (от 7 350 m до 8 100 m за Ju 87 D-5)
Далечина на полета - 1 255 km, (830 km за Ju 87 D-5).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бориславов И., Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935-1945, част втора, Издателство "Еър Груп 2000", София, 2001.
  • Семерджиев Стефан, Луфтвафе възход и крах, Издателство "Еър Груп 2000", София, 2000.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Юнкерс Ju 52/3m