Junkers Ju 87

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Щука.

Junkers Ju 87
StukaRA.jpg
Самолет Ju-87RA на италианските ВВС.
Описание
Тип пикиращ бомбардировач

Ju 87, Юнкерс 87 или Щука (пълно немско име Junkers Ju 87) е германски пикиращ бомбардировач, широко използван от Луфтвафе през Втората световна война, една от емблематичните бойни машини на германския блицкриг.

Всъщност "Щука" (Stuka) не е името на бомбардировача, а съкращение от немското Sturzkampfflugzeug - "пикиращ бомбардировач". Въпреки това, при постъпване на въоръжение в Българските военновъздушни сили през Втората световна война на самолета е дадено името "Щука".

История[редактиране | edit source]

Проектирането на пикиращия бомбардировач Junkers Ju 87 започва през 1933 година. Първите бойни прояви на този самолет са през Гражданската война в Испания (19361937 г.) Изпратените 3 броя Ju 87 A и 5 броя Ju 87 B доказват ефективността им при участие във военни операции, свързани с поддръжка на пехотата. В началото на Втората световна война и военните действия срещу Полша и Франция тези самолети се превърнаха в символ на прокламираната от Хитлер светкавична война (Blitzkrieg). В началото на войната срещу СССР, Луфтвафе разполага с около 300 пикиращи бомбардировача Ju 87. Самолетът освен че е страховита военна машина, но въздейства и психически върху вражеските войски, тъй като „Луфтвафе“ поставят върху корпуса на самолета сирена, която при пикиране издава ужасяващ звук, който не можел да се обърка с друг. Така в началото на Втората световна война само при чуването на сирената от „Щуката“ войските на противника изпадали в паника. През ноември 1941 година производството им е спряно, поради мнението, че това не е оптималния щурмови самолет. Към края на 1943 година бавните Ju-87 стават лесна плячка и вече почти не се използват поради по-високите бойни и летателни качества на изтребителите на противника - Кралските ВВС на Великобритания и ПВО на СССР. Но липсата на нова удачна машина, продължава това производство с модел Ju 87 D - модификация на самолета с по-мощен двигател и с аеродинамични подобрения. Разработени са и модели с мощно въоръжение Ju 87 F и Ju 87 G. Производството на щурмовия самолет окончателно е преустановено през септември 1944 година, като са произведени общо около 5 700 броя машини.

Ju 87 G[редактиране | edit source]

Във варианта Ju 87 G самолета се преражда като ловец на танкове през 1943 година. Въоръжен е с две 37 mm оръдия BK 37, които са установени върху гондоли под крилата. Подаването на снарядите към оръдията се осъществява от шестзарядни пълнители а снарядите са с волфрамова сърцевина.

Възможността за полет с ниска скорост, стабилното положение във въздуха и възможността да атакува бронираните цели откъм най-незащитената им от броня страна, способства за огромният успех на тази военна стратегия. Именно на такъв самолет Ju 87 G лети най-известният пилот през Втората световна война - Ханс Улрих Рудел (който е и най-високо награденият военнослужещ в Нацистка Германия наред с Ерих Хартман). Рудел унищожава със своя самолет 519 съветски танка.

Конструкция[редактиране | edit source]

Ju 87 е пикиращ бомбардировач. Модификациите G и D са щурмови самолети за борба с танкове. Ju 87 е целометалически, едномоторен, двуместен свободноносещ моноплан, нископлощник.

  • Крилото е с трапецовидна форма в план и е с конструкция "обратна чайка". Съоръжено е с автоматични въздушни спирачки, обезпечаващи излизането на самолета от пикиране дори при загуба на съзнание на пилота вследствие претоварване.
  • Фюзелажът е полумонокок с овално сечение. Кабината е с добър обзор за пилота и стрелеца- радист.
  • Колесникът и опашното колело са непрeбираеми. Въпреки че колесникът е съоръжен с обтекател, това влошава аеродинамичните качества на самолета и лети с ниска скорост, но с това е пригоден да излита от импровизирани летища, близо до линията на фронта.
  • Двигателите използвани в Ju 87 са 12 цилиндрови, V-образни с водно охлаждане и непосредствено впръскване на горивото.

- Junkers Jumo 210 D с мощност 720 hp- (за модификация Ju 87A)
- Junkers Jumo 211 Da с мощност 1200 hp- (за модификация Ju 87 B)
- Junkers Jumo 211 J с мощност 1410 hp- (за модификация D и G)

  • Винтът на самолетите е дървен, трилопатен с изменяема стъпка. Въведена е автоматична промяна на стъпката му при излизане от пикиране.
  • Въоръжение - слабо отбранително въоръжение. Монтирани са две неподвижни 7,92 mm картечници MG 17 в крилата и за защита на опашката MG 15. В последващите модели кабината на стрелеца е оборудвана със сдвоена картечница MG 81Z, а пилота разполага с две 20 mm оръдия MG 151/20 или две 37 mm оръдия тип ВК 37 (Bordcanon). Под всяко крило има по шест държатели, носещи бомби от 50 до 250 kg.
  • Броня - защитени са седалките на пилота и стрелеца-радист. Брони са поставени напречно и надлъжно на фюзелажа за защита на кабината на екипажа. Бронирани са и жизнено важни елементи от конструкцията - резервоарите за гориво, радиаторите за охлаждане на масло и вода.
  • Оборудване - притежава модерно оборудване за нощни полети, прицел за стрелба и бомбардиране, приемно - предавателна радиостанция.

Ju 87 в Българските въздушни войски[редактиране | edit source]

За замяна на използваните български самолети КБ 11 "Фазан", Въздушните на Негово Величество войски са получили на въоръжение пикиращи бомбардировачи и щурмови самолети от Германия както следва:

  • Junkers Ju 87 R-2 "Щука" - двуместен едномоторен пикиращ бомбардировач с двигател Junkers Jumo 211 DA, 12 цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 882 kw/1200 hp. Самолетът е вариант на Ju 87 B, но с увеличена далечина на полета поради възможността да се поставят два допълнителни резервоара по 300 литра гориво под крилата. Предназначени са за военни действия в района на Средиземно море. В Българските въздушни войски са получени 12 самолета през 1942 година.

Въоръжение - две неподвижни 7,92 mm картечници MG 17 в крилото и MG 15 за защита на опашката. Бомбен товар 800 kg.

  • Junkers Ju 87 D-5 "Щука" - двуместен едномоторен пикиращ бомбардировач. Двигател Junkers Jumo 211 J-1, 12 цилиндров, V-образен с водно охлаждане и мощност 1044 kw/1420 hp. В този самолет са внесени съществени промени за повишаване на боеспособността му - увеличена разпереност, подобрена аеродинамика, по-мощен мотор, подобрена бронева защита и усилено въоръжение. В Българските въздушни войски са получени 40 самолета през 1944 година.

Въоръжение - две неподвижни 20 mm оръдия MG 151/20 в крилото и двойна 7,92 mm картечница MG 81Z за защита на опашката. Под крилото е възможно окачването на контейнер с оръдия MG 151/20 или две бомби. Максимален бомбен товар 1 250 kg. Може при намалено количество гориво да носи 1 800 kg бомба за атака срещу кораби или наземни укрепени железобетонни военни съоръжения.

Технически характеристики на Junkers Ju 87 R-2[редактиране | edit source]

Екипаж - 2
Дължина - 11 m, (11,52 m за Ju 87 D-5)
Височина 3,80 m, (3,84 m за Ju 87 D-5)
Разпереност - 13,80 m, (15 m за Ju 87 D-5)
Носеща площ - 32,00 m2, (31,90 m2 за Ju 87 D-5)
Маса, празен - 3 160 kg, (от 3 730 kg 3 870 kg за Ju 87 D-5)
Маса, стартова - от 4 500 kg до 5 605 kg, ( от 5 750 kg до 6 600 kg за Ju 87 D-5)
Скорост, максимална - 330 km/h, (410 km/h за Ju 87 D-5)
Скорост, крейсерска - 285 km/h, (340 km/h за Ju 87 D-5)
Таван - 8 100 ,m (от 7 350 m до 8 100 m за Ju 87 D-5)
Далечина на полета - 1 255 km, (830 km за Ju 87 D-5).

Източници[редактиране | edit source]

  • Бориславов И., Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935-1945, част втора, Издателство "Еър Груп 2000", София, 2001.
  • Семерджиев Стефан, Луфтвафе възход и крах, Издателство "Еър Груп 2000", София, 2000.

Вижте също[редактиране | edit source]

Юнкерс Ju 52/3m