Направо към съдържанието

Ад (филм, 1911)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ад
L'Inferno
Кадър от филма
Кадър от филма
РежисьориФранческо Бертолини
Адолфо Падован
Джузепе де Лигуоро
Базиран наАд“ от Божествена комедия на Данте Алигиери
В ролитеСалваторе Папа
Артуро Пиравано
Джузепе де Лигуоро
Аугусто Мила
МузикаРафаело Каравалиос (оригинал)
Танджърин Дрийм (DVD от 2004)
ОператорЕмилио Ронкарло
Филмово студиоMilano Films
РазпространителHelios
Жанружаси
драма
Премиера10 март 1911
Времетраене73 мин.
СтранаКралство Италия
Езикням (италиански субтитри)
Цветностчерно-бял
БюджетITL€100,000[1]
Външни препратки
IMDb Allmovie
Ад в Общомедия

„Ад“ (на италиански: L'Inferno) е италиански пълнометражен игрален ням филм от 1911 г., свободна адаптация на първата част от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери. Лентата е режисирана от Франческо Бертолини, Адолфо Падован и Джузепе де Лигуоро и се счита за първия пълнометражен филм в италианското кино.[1]

Данте се лута из мрачната гора. Вижда как слънцето огряво Хълмът на спасението. Той решава да изкачи хълма, но пътя му е попречен от три звяра: Сребролюбие, Гордост и Похот. Беатриче се спуска отгоре и поисква от поета Вергилий да преведа Данте из осемте кръга на ада. Вергилий превежда Данте през пещера и стигат реката Ахерон, където лодкаря Харон прокарва душите на мъртавците към Подземното царство. Трябва да преудолеят Цербер - триглавото куче, което пази ада.

В царството на сатаната те виждат великана Герион, летяща змия с човешка глава, както и самия дявол, който поглъща телата на хората цели. Телата на самоубийците са осъдени да бъдат разкъсване и ядени от харпиите. Злите хора са наказани да носят вечно своите тежки глави в ръцете си. Други грешници са потопени до половината в гореща лава.

Ад - целия филм
Актьор Роля
Салваторе Папа Данте Алигиери
Артуро Пировано Вергилий
Джузепе де Лигуоро Граф Уголино
Огусто Милиа Луцифер
Атило Мота
Емилсе Берета

Направата на филма отнема три години.[1] Изобразяването на Ада следва близо това на гравюрите на Гюстав Доре.[1][2]

Във филма противоречиво е изобразен пророка Мохамед. Подобно на книгата той е поставен в ада. Лентата показва как гърдите на пророка се разкъсват и от тях хвърчат неговите вътрешности.[3]

Английската писателка Нанси Митфорд записва своите преживявания, когато вижда филма в Италия през 1922 г. Тя споменава, че лентата започва своето излъчване в 9 часа и завършва преди 12:15 придружена от две интермисии. Писателката още описва в детайли наказанията и мъченията във филма. Нейното описание по-късно е цитирано в биографията ѝ от Харолд Актон.[4]

  1. а б в г Welle, John P. Dante, Cinema, and Television. In Iannucci, Amilcare A. University of Toronto Press, 2004. ISBN 0-8020-8827-9. p. 36, 38–40. (на английски)
  2. Bondanella, Peter. „A History of Italian Cinema“. Ню Йорк, Continuum International Publishing Group, 2009. ISBN 978-1-441-16069-0. p. 7. (на английски)
  3. Plate, S. Brent. „Blasphemy: Art that Offends“. Black Dog, 2006. ISBN 978-1-9047-7253-8. p. 39. (на английски)
  4. Acton, Harold. „Nancy Mitford“. Gibson Square, 2010. ISBN 978-1-906142-57-5. (на английски)