Направо към съдържанието

Александър Божинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за художника от Свищов. За художника от Копривщица вижте Александър Божинов (Копривщица).

Александър Божинов
български художник, карикатурист
Роден
Александър Николов Божинов
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияХудожествена академия в София
Мюнхен
УчителиЯн Мърквичка, Ярослав Вешин, Антон Митов
Направлениеживопис
Литература
Период1893 – 1968
Жанровестихотворение, фейлетон
Дебютни творби„Просяк“ (1892, стихотворение)
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работил вБАН
Македонски научен институт
Семейство
ДецаЛюбен Божинов
Александър Божинов в Общомедия

Александър Николов Божинов е български художник, публицист и писател, един от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията.[1]

Роден е на 24 февруари 1878 г. в Свищов. Завършва живопис в София, а след това учи в Мюнхен, Германия. Известно време редактира хумористичния български вестникБългаран“. Публикува карикатури във „Вечерна поща“ и в „Камбана“.[2] След 1929 г. е избран за дописен член на БАН, а след 1939 г. и за редовен член. Член е на Македонския научен институт.[3]

Александър Божинов с Кирил Буюклийски, Райко Алексиев, Александър Жендов, Стоян Венев, Илия Бешков и др.

Александър Божинов е смятан за основател на карикатурата като изкуство в България. Неговите карикатури се отличават с разнообразните си теми и остроумния текст. Едни от най-популярните му произведения в карикатурата са срещу личния режим на Фердинанд. Редовни герои в карикатурите на Александър Божинов са Пижо и Пендо, които по това време са се превърнали в постоянни герои на народното творчество.

След 9 септември 1944 г. в темата на неговите произведения настъпва съществена промяна. Основна тема за Александър Божинов става защитата на мира. Пресъздава и типични трудови герои. През своята кариера той рисува и множество живописни картини.

Александър Божинов пише стихове и фейлетони, а в края на кариерата си и художествена критика.

Умира на 30 септември 1968 г.

Носител е на различни литературни и културни награди, сред които сребърен медал За наука и изкуство от Министерство на народната просвета за 25-годишната му творческа дейност (1924), ордените „Кирил и Методий“ І степен (1960), „Червено знаме на труда“ (1965) и „Народна република България“ (1968).

  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 428.
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 202.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 32.