Александър Развигоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Развигоров
Роден
1874 г.
Починал
9 ноември 1946 г. (72 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Семейство
Братя/сестриМише Развигоров
Емануил Развигоров
Александър Развигоров в Общомедия

Александър Спиров Развигоров с псевдоним Рувим[1] е български революционер, учител, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Зафир Тасев, Иван Георгиев, Александър Развигоров и Владимир Карамфилов
Развигоров със семейството си

Развигоров е роден в 1874 година в Щип, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на Емануил и Михаил Развигорови. Завършва основно образование в българското училище в Щип и в 1892 година завършва Педагогическото училище в Кюстендил,[3][2] където участва активно в Македонското дружество.[2]

Работи като учител в Щип, в Гюешево, в Кюстендил,[2] Кратово, Кочани, Крива паланка, Куманово и други места.[3] В 1898 година е ръководител на Кочанския околийски революционен комитет на ВМОРО.[3]

Преподава в Битолската българска класическа гимназия и работи като окръжен училищен инспектор в Битоля.[3]

Арестуван е от сръбските власти в 1913 година и лежи няколко месеца в затвора Куршумли хан в Скопие, откъдето е екстерниран в България, тъй като отказва да подпише декларация, че не е българин, а сърбин.[4][3]

Включва се в дейността на Плевенското македонско благотворително братство.[5]

В София Развигоров се включва в дейността на македонската емиграция. Председател е на Щипското благотворително братство[2] и е един от издателите на Албум-алманах „Македония“.[6][3]

Умира на 9 ноември 1946 година в София.[3][7]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спиро
Развигоров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Развигоров
(1874 - 1946)
 
Мише Развигоров
(1873 - 1907)
 
Емануил Развигоров
(1886 - 1919)
 
Томе Развигоров
 
Мария Развигорова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Страхил Развигоров
(1897 - 1948)
 
Никола Коларов
(1902 - 1961)
 
Бойка Коларова
 
Ипократ Развигоров
(1900 - 1927)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 83.
  2. а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 553.
  3. а б в г д е ж з Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.
  4. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 34.
  5. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 538.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 530.
  7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 401.