Амалфийски манастир
| Амалфийски манастир Μονή των Αμαλφηνών | |
.jpg) | |
 Местоположение в Света гора | |
| Страна | Гърция |
|---|---|
| Населено място | Света гора |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Състояние | развалини |
Амалфийският манастир (на гръцки: Μονή Ζωγράφου, на латински: Sancte Marie Cenobii Amalfitanorum) е средновековен манастир на Света гора.[1] Той е най-известният от трите бивши манастира на латиноговорещи християни на Атон преди Източно-западната схизма. Манастирът понякога е описват като първият пример за православен западен обряд след Схизмата, но въпросът за принадлежност на манастира към Източноправославната църква или към Римокатолическата църква е спорен.[2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Развалините на манастира са разположени на средата между Великата лавра и Каракал.[4] Райнът продължава да се нарича Морфонос по името на манастира.[5] От манастира е оцеляла Морфонската кула.[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е основан в X век от монаси от Амалфи, Италия.[6] Те следват Устава на Свети Бенедикт и използват латинския като литуригичен език.
Манастирът е построен между 985 и 990 от седем бенедиктински монаси, водени от Лъв Стари, който е поканен да изгради монашеска общност от грузинците от Иверския манастир.[7] Най-ранните бенедиктински монаси от Амалфийския манастир са близки другари на Атанасий Атонски, основателя на Великата лавра.[8] Към XII век Амалфийският манастир, останал верен на източното православие[9][10] процъфтява и се ползва с висока репутация. Игуменът на манастира се подписва на латински веднага след игумена на Великата лавра.
Манастирът е мирно прехвърлен към Великата лавра в 1287 година от император Андроник II Палеолог, след като пострадва силно от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход и няма възможност да възстанови сградите си и да обнови монасите и свещениците си.[11][12][5]
Манастирът е активен до XIII век.
Принадлежност на манастира
[редактиране | редактиране на кода]Поради поддържането на латински обряд след Великата схизма понякога манастирът е описван като един от най-ранните примери за православие от западен обряд.[13][14] Някои учени като Елени Метревели твърдят, че манастирът е подчинен на Католическата църква след Схизмата.[15] Много православни учени обаче смятат, че праксиса на Амалфийския манастир остава обвързан с източното православие и посочват, че изгонвания на латински християни от източноправославна територия са се случвал преди, като изгонването на франкските монаси от Елеонския хълм в 808 година зради употребата на filioque в Никейския символ на вярата или цялостното изгонване на латнците от Константинопол в 1186 година.[5] Амалфийският манастир, останал верен на източното православие, процъфтява и е подкрепян от Византийската империя дълго след Схизмата, като се издига до № 2 в светогорската йерархия след Великата лавра.[16]
Известни монаси[17]
[редактиране | редактиране на кода]- Йоан и Арсений, около 984
- Лъв Стари Римски, остовател на манастира с шестима ученици и помощ от грузинците от Иверския манастир, около 985-990
- Йоан от Беневенто от Манастира Монте Касино, около 986-993
- Игумен Йоан III от Касино, около 986-993
- Игумен Йоан Амалфийски, около 991-1035. Не е ясно дали всички подписали атонските грамоти и документи от 991 до 1035 са един и същи игумен Йоан Амалфийски иили няколко. В 1017 година игумен Йоан се подписва втори по ранг.
- Игумен Венедикт, подписал под имперски патронаж, 1081
- Игумен Димитрий, 1083
- Игумен Вито, 1087-1108
- Игумен Мансо или Мавро, 1169
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Aidan Keller, Amalfinon: The Western rite monastery of Mt Athos
- The Benedictine Monastery of Saint Mary on Mount Athos
- О конфессиональной принадлежности афонских бенедиктинцев
- Амальфион: тайны и загадки бенедиктинского монастыря на Афоне Архив на оригинала от 2024-02-05 в Wayback Machine.
- Benedictine Monastery on Mount Athos (Saint Elizabeth Convent)
- Peer Reviewed Assessment of the Religious Affiliation of the Benedictine monks of Mount Athos and their adherence to Greek Orthodoxy from Tbilisi State University
- Saint Benedict on Mount Athos
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ John. Amalfion Benedictine Monastery on Mount Athos // Посетен на 2022-06-03.
- ↑ Macharashvili, George. Religious Affiliation of the Benedictine monks of Mount Athos // Spekali. 15 April 2013.
- ↑ Aidan Keller, Amalfinon: The Western rite monastery of Mt Athos (2002) p. 11
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Nichiporuk, Reader John. Benedictine Monastery on Mount Athos? // 2019-11-28. Посетен на 2022-06-03.
- ↑ а б Πύργος της Μορφωνούς ή Πύργος Μονής Αμαλφηνών ή Αμαλφίνων // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 5 февруари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ The Benedictine Monastery of Saint Mary on Mount Athos
- ↑ Benedictine Monastery on Mount Athos? // 28 November 2019.
- ↑ Macharashvili, George. Religious Affiliation of the Benedictine monks of Mount Athos // Spekali. 15 April 2013.
- ↑ О конфессиональной принадлежности афонских бенедиктинцев - Афонит
- ↑ Benedictine Monastery on Mount Athos? // 28 November 2019.
- ↑ Aidan Keller, Amalfinon: The Western rite monastery of Mt Athos (2002) p. 14
- ↑ О конфессиональной принадлежности афонских бенедиктинцев - Афонит
- ↑ Macharashvili, George. Religious Affiliation of the Benedictine monks of Mount Athos // Spekali. 15 April 2013.
- ↑ Macharashvili, George. Religious Affiliation of the Benedictine monks of Mount Athos // Spekali. 2013-04-15.
- ↑ Aidan Keller, Amalfinon: The Western rite monastery of Mt Athos (2002) p. 12
- ↑ Aidan Keller (2002). Amalfinon: The Western rite monastery of Mt Athos.
| |||||||||||||||||
