Направо към съдържанието

Анаксагор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Анаксагор.

Анаксагор
Ἀναξαγόρας
древногръцки философ

Роден
около 500 г. пр.н.е.
Починал
около 428 г. пр.н.е. (72 г.)

Религиярелигиозно необвързан
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаАнтична философия
Интересинатурфилософия
ИдеиКосмическият разум (Nous), управляващ всички неща
Млечният път (Via Lactea) като концентрация на далечни звезди[1]
ПовлиянМилетска школа
ПовлиялАрхелай, Перикъл
Анаксагор в Общомедия

Анаксагор е древногръцки, предсократически философ, представител на йонийската школа и основоположник на философския живот в Древна Атина, където живее около 30 години, докато не е прогонен от града, след като е обвинен в безбожие.

Според Анаксагор не природна стихия, а Умът (движеща сила, наричана от него Нус) стои в основата на природата и нейния порядък.

Той учи, че като цяло светът не възниква и не загива, а съществуват "семена на нещата", които са вечни. Според него няма най-малки съставни елементи, а материята получава свойствата си от това, което преобладава в сместа[2]. Тези семена Аристотел определя впоследствие като „хомеомерии“ (подобночастни).[3] Семената представляват, според Анаксагор, минимални частици, които имат всички свойства на нещата. Във всяко семе присъстват качествата на всички неща и в този смисъл Анаксагор учи, че всичко е във всичко, но в тях обаче преобладават качествата на определен предмет, затова при съединяване на частиците възниква конкретният предмет.

Анаксагор е известен със своята космология и с проникновените си природонаучни достижения, като откритието на причината за затъмненията и убеждението, че Млечният път представлява съвкупност от звезди, но твърде отдалечени и затова със слята светлина. Забележително в това отношение е и схващането му, относно природата на Слънцето - че е огромен нажежен до жълто камък, издигнат високо в небето.

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.
  1. DK 59 A80: Aristotle, Meteorologica 342b.
  2. Ауди 2009, с. 29.
  3. Радев Р., Учението на Анаксагор в Антична философия, Стара Загора: Идея, 1994, стр. 191-205.