Анжел Вагенщайн

Анжел Вагенщайн
	Анжел Вагенщайн
български писател и сценарист
Роден	Анжел Раймонд Вагенщайн 17 октомври 1922 г. Пловдив, Царство България
Починал	29 юни 2023 г. (100 г.) София, България
Учил в	Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“
Литература
Период	1951 – 1998
Жанрове	роман
Направление	социалистически реализъм
Известни творби	„Сбогом, Шанхай“; „Петокнижие Исаково“; „Далеч от Толедо“
Награди	Димитровска награда (1986); „Alberto Benveniste“ (2003); Награда за европейска литература „Жан Моне“ (2004); Adei Wizo (2010); Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2013)
Политика
	Депутат
	VII ВНС
Семейство
Деца	Раймонд и Пламен - оператор
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Анжел Вагенщайн в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Вагенщайн.

Анжел Раймонд Вагенщайн (Джеки) е български режисьор, сценарист, писател, общественик, народен представител и участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Биография

Произход и младежки години

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.

Участие в Съпротивителното движение по време на Втората световна война

Включва се активно в дейността на антифашистка бойна група.^[1] По Закона за защита на държавата е въдворен в „еврейски трудов лагер“ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по Закона за защита на държавата през 1944 година. При бомбардировките над София затворът е частично разрушен, а затворниците са преместени в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.

Творческа кариера

Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан.^[2] Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.^[3]

През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.

Обществена работа в края на 80-те години и след това

Член е на Комитета за защита на Русе^[4];
Един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство в България през януари 1989 г.;
Участник в Кръглата маса от страна на БСП;
Народен представител в VII велико народно събрание от листата на БСП (1990 – 1991).

Семейство

Женен, има двама синове – Раймонд и Пламен.

Награди и номинации

Носител на френското звание „Офицер на Ордена за заслуги към нацията“
Романът „Сбогом, Шанхай“ става носител на Наградата за европейска литература Жан Моне (2004)^[5] и е номиниран за Наградата за роман на годината ВИК за 2004 г.^[6] и за международната литературна награда на Haus der Kulturen в Берлин.
Романът „Петокнижие Исаково“ получава Награда „Христо Ботев“ за 1998 г. и Литературната награда Adei Wizo (2010)^[7]^[8].
Романът „Далеч от Толедо“ получава Годишната награда на Съюза на българските писатели за 2002 г. и Годишната награда „Alberto Benveniste“ за 2003 г.^[9]
През 2003 г. Анжел Вагенщайн е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.^[10]
Отличен от Министър-председателя на България Пламен Орешарски с Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2013)^[11]
По случай 100-годишнината на Съюза на българските писатели през 2014 г. е удостоен с медал „Иван Вазов“.^[12]

Противоречия

По време на студентската окупация на Софийския университет през ноември 2013 година Вагенщайн публикува „Писмо до непознат студент“, в което изразява своето мнение, че студентите са употребени от политическите противници на правителството на Пламен Орешарски.^[13] Възмущение от писмото изразява журналистът Мартин Карбовски.^[14]

След обявяването на Анжел Вагенщайн като носител на Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 година, земеделският лидер и депутат в три поредни парламента (XXXVII, XXXVIII и XXXIX НС) Моньо Христов заявява, че Вагенщайн е един от моралните убийци на земеделеца Никола Петков и не бива да бъде носител на престижната награда. Според Христов в края на 40-те години, когато Никола Петков е арестуван и е предстояло дело срещу него, Вагенщайн по поръчка на БКП е снимал филми за Никола Петков, в които е злепоставял земеделеца. В кинопрегледи от 1947 и 1948 година Вагенщайн е показвал богатата къща, в която е живеел Никола Петков, колосаните яки на фрака му и английските пури, които е пушел, от което правел извода, че Петков е английски шпионин. Моньо Христов също така твърди, че Анжел Вагенщайн не признава ролята на българския народ за спасяването на българските евреи и вместо това приписва заслугата за оцеляването им на Тодор Живков.^[15] Помолен в интервю за коментар относно отправените му обвинения, Вагенщайн ги определя като „смехотворна клюка“ и посочва, че по времето на процеса срещу Никола Петков (1947 година) все още дори не е бил постъпил като студент по кинодраматургия и не е имал никакви знания и умения в сферата на кинематографията, така че при най-добро желание не би могъл да снима кинопрегледи.^[16]

Библиография

Проза

Петокнижие Исааково (За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две войни, в три концлагера и пет години). София: Христо Ботев, 1998, 260 с.
Петокнижие Исааково (За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две войни, в три концлагера и пет години). София: Христо Ботев, 2000, 260 с.
Петокнижие Исааково (За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две войни, в три концлагера и пет години). София: Колибри, 2002, 266 с. ISBN 9545292369
Петокнижие Исааково (За нещата от живота на Исаак Якоб Блуменфелд през две войни, в три концлагера и пет години). София: Колибри, 2011, 216 с.
Далеч от Толедо. София: Колибри, 2002, 278 с. ISBN 9545292318
Далеч от Толедо (Аврам Къркача). София: Колибри, 2011, 280 с.
Три сценария (Звезди. Звезди в косите, сълзи в очите. Борис Първи). София: Колибри, 2002, 286 с.
Сбогом, Шанхай. София: Колибри, 2004, 320 с. ISBN 9545293047^[17]
Сбогом, Шанхай. София: Колибри, 2009, 358 с.
Преди края на света. Драскулки от неолита. София: Колибри, 2011, 302 с. ISBN 9789545299711^[18]^[19]
Серенада за балканска гайда. Есета и други драскулки. София: Синева, 2015, 300 с. ISBN 9786197086188
Съновидение за св. Борис I. София: Колибри, 2015, 224 с. ISBN 9786191505746
Съновидение за св. Борис I. Илюстровано издание. Художник Маглена Константинова. София: Колибри, 2022, 140 с. ISBN 9786190211020
Отвъд стените. Разкази и новели. София: Колибри, 2021, 168 с. ISBN 9786190207757

За деца

Приказка за Ла Минор. Пловдив: Жанет 45, 2014, 48 с. ISBN 9786191860272

Избрана филмография

1951: Тревога – реж. Захари Жандов (заедно с Орлин Василев)
1952: Наша земя – реж. Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев
1954: Септемврийци – реж. Захари Жандов
1956: Две победи – реж. Борислав Шаралиев
1958: Законът на морето – реж. Яким Якимов
1958: Ребро Адамово – реж. Антон Маринович
1959: Звезди – реж. Конрад Волф
1962: Двама под небето – реж. Борислав Шаралиев
1965: Chronik eines Mordes – реж. Йо Хаслер
1966: Der kleine Prinz (TV) – реж. Конрад Волф
1968: Heimlichkeiten – реж. Волфганг Шауте
1970: Езоп – реж. Рангел Вълчанов
1971: Goya – oder der arge Weg der Erkenntnis – реж. Конрад Волф
1972: Eolomea – реж. Херман Чоше
1976: Допълнение към Закона за защита на държавата – реж. Людмил Стайков
1977: Звезди в косите, сълзи в очите – реж. Иван Ничев
1985: Борис I – реж. Борислав Шаралиев
1985: Мъгливи брегове (реж. Юлий Карасик) – (заедно с Будимир Металников)
1996: Shanghai 1937 (TV) – реж. Петер Пацак

Бележки

↑ Илиева, Екатерина. Анжел Вагенщайн: Сценаристът е съмнителна персона // e-vestnik.bg. e-vestnik.bg, 2007. Посетен на 15 януари 2016.
↑ Festival de Cannes: Stars // festival-cannes.com. Посетен на 15 февруари 2009. ((en))
↑ Berlinale 1980: Juries // berlinale.de. Посетен на 15 август 2010. ((en))
↑ Кратка биография на Анжел Вагенщайн Архив на оригинала от 2016-01-23 в Wayback Machine., omda.bg.
↑ „Les lauréats depuis 1995“ Архив на оригинала от 2013-12-06 в Wayback Machine., litteratures-europeennes.com. ((fr))
↑ „Шестте романа, номинирани в конкурса „Български роман на годината“ за голямата награда Вик за 2005“ Архив на оригинала от 2017-07-12 в Wayback Machine., сайт на Наградата за роман на годината Вик.
↑ „Palmares“ Архив на оригинала от 2015-02-01 в Wayback Machine., Adei Wizo – сайт на Международната женска ционистка организация. ((it))
↑ „Adei Wizo premia Angel Wagenstein“, moked.it. ((it))
↑ „Les lauréats du Prix littéraire“, сайт на Центъра „Alberto Benveniste“. ((fr))
↑ Указ № 52 от 17 февруари 2003 г. Обн. ДВ. бр.19 от 28 февруари 2003 г.
↑ Анжел Вагенщайн е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 г. // Министерски съвет, 1 ноември 2013. Архивиран от оригинала на 2017-06-25. Посетен на 2 ноември 2013.
↑ „Рекорден брой награди раздаде СБП“, в. „Преса дейли“, 20 май 2014 г.
↑ Анжел Вагенщайн, „Писмо до един непознат студент“, в. „Дума“, бр. 266, 15 ноември 2013 г.
↑ Мартин Карбовски, „Още едно шибано писмо до студентите“, Lentata.com, 15 ноември 2013 г.
↑ Нели Нейкова, „Анжел Вагенщайн да върне наградата „Св. Паисий Хилендарски“, Starazagora.utre.bg, 15 ноември 2013 г.
↑ „Анжел Вагенщайн: Комунизмът е като мелодия, остава, дори да бъркаме текста“, интервю на Велиана Христова и Боян Бойчев, в-к „Дума“, бр. 201, 13 октомври 2017 г.
↑ Милена Кирова, „Напред към традицията“, рец. във в-к „Култура“, бр. 36, 21 октомври 2005 г.
↑ Милена Кирова, „Спомени от неолита“, рец. във в-к „Култура“, бр. 1 (2928), 13 януари 2012 г.
↑ Чавдар Добрев, „До края на света има още време... (Открито писмо на проф. Чавдар Добрев до Анжел Вагенщайн по повод неговата най-нова книга „Преди края на света. Драскулки от неолита“)“, в-к „Дума“, бр. 23, 28 януари 2012 г.

Външни препратки

От и за Анжел Вагенщайн в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
Анжел Вагенщайн в Internet Movie Database
„Анжел Вагенщайн: Сценаристът е съмнителна персона“, интервю на Екатерина Илиева, e-vestnik.bg, 28 ноември 2007
„Последния път, когато...: Сценаристът и писателят Анжел Вагенщайн“ Архив на оригинала от 2009-04-11 в Wayback Machine., сп. „Тема“, бр. 13 (388), 6 април 2009

[1] Илиева, Екатерина. Анжел Вагенщайн: Сценаристът е съмнителна персона // e-vestnik.bg. e-vestnik.bg, 2007. Посетен на 15 януари 2016.

[2] Festival de Cannes: Stars // festival-cannes.com. Посетен на 15 февруари 2009. ((en))

[3] Berlinale 1980: Juries // berlinale.de. Посетен на 15 август 2010. ((en))

[4] Кратка биография на Анжел Вагенщайн Архив на оригинала от 2016-01-23 в Wayback Machine., omda.bg.

[5] „Les lauréats depuis 1995“ Архив на оригинала от 2013-12-06 в Wayback Machine., litteratures-europeennes.com. ((fr))

[6] „Шестте романа, номинирани в конкурса „Български роман на годината“ за голямата награда Вик за 2005“ Архив на оригинала от 2017-07-12 в Wayback Machine., сайт на Наградата за роман на годината Вик.

[7] „Palmares“ Архив на оригинала от 2015-02-01 в Wayback Machine., Adei Wizo – сайт на Международната женска ционистка организация. ((it))

[8] „Adei Wizo premia Angel Wagenstein“, moked.it. ((it))

[9] „Les lauréats du Prix littéraire“, сайт на Центъра „Alberto Benveniste“. ((fr))

[10] Указ № 52 от 17 февруари 2003 г. Обн. ДВ. бр.19 от 28 февруари 2003 г.

[11] Анжел Вагенщайн е носителят на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2013 г. // Министерски съвет, 1 ноември 2013. Архивиран от оригинала на 2017-06-25. Посетен на 2 ноември 2013.

[12] „Рекорден брой награди раздаде СБП“, в. „Преса дейли“, 20 май 2014 г.

[13] Анжел Вагенщайн, „Писмо до един непознат студент“, в. „Дума“, бр. 266, 15 ноември 2013 г.

[14] Мартин Карбовски, „Още едно шибано писмо до студентите“, Lentata.com, 15 ноември 2013 г.

[15] Нели Нейкова, „Анжел Вагенщайн да върне наградата „Св. Паисий Хилендарски“, Starazagora.utre.bg, 15 ноември 2013 г.

[16] „Анжел Вагенщайн: Комунизмът е като мелодия, остава, дори да бъркаме текста“, интервю на Велиана Христова и Боян Бойчев, в-к „Дума“, бр. 201, 13 октомври 2017 г.

[17] Милена Кирова, „Напред към традицията“, рец. във в-к „Култура“, бр. 36, 21 октомври 2005 г.

[18] Милена Кирова, „Спомени от неолита“, рец. във в-к „Култура“, бр. 1 (2928), 13 януари 2012 г.

[19] Чавдар Добрев, „До края на света има още време... (Открито писмо на проф. Чавдар Добрев до Анжел Вагенщайн по повод неговата най-нова книга „Преди края на света. Драскулки от неолита“)“, в-к „Дума“, бр. 23, 28 януари 2012 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]