Аристид Дамянов

Аристид Дамянов
	Аристид Дамянов
български просветен деец
Роден	1873 г. Черешница, Османска империя
Починал	18 октомври 1941 г. (68 г.) София, Царство България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Награди	Военен орден „За храброст“
	Аристид Дамянов в Общомедия

Аристид Дамянов е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.

Биография

Аристид Дамянов е роден в 1873 година в костурското село Черешница, тогава в Османската империя, днес Поликерасос, Гърция. Завършва основно образование в българското училище в Черешница и ІV клас в Битолската българска прогимназия. В 1896 година завършва с единадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[1] Започва работа при роднини в Цариград, но скоро е назначен за главен учител е в основното и трикласно българско училище в Костур,^[2] където взима участие и в освободителното движение. През лятото на 1903 година учителства в Олища^[3].

През 1901 година се жени за учителката и революционерка Елена Дамянова от Загоричани.^[4]

След Илинденско-Преображенското въстание и затварянето на българското училище в града е принуден да емигрира в България, където работи като чиновник, а по-късно като търговец на дребно. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на Първа дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен.^[5]

Участва в работата на Илинденската организация. Умира на 18 октомври 1941 година в санаториума на д-р Крайселски край София.^[6]

В некролога за смъртта му Кирил Христов Совичанов пише:

„

Винаги смирен - децата го прекоросваха „калугер“ - той запази своята кротост, своите нежни отношения, своята блага усмивка, своите спокойни разсъждения и през най-бурните събития, които се бяха случили през неговия бурно иначе прекаран живот...^[7]

“

Дъщеря му Фанка се жени за Константин Хр. Гугушев от Кукуш през 1925 година.^[8]

Външни препратки

„Изгарянето на с. Бъл. Блаца“, Аристид Дамянов, публикувано във в. „Македонска Трибуна“, брой 429, Indianapolis, 9 май 1935 г.
"Из революционната епоха в Костурско. Джафер ага", публикувано в "Илюстрация Илинден", год. III, кн. 4 (24), София, март 1930 година
"Гоце Делчев в Костурско", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. III, книга 2 (22), София, януари 1930 година

Бележки

↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
↑ Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.58., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 8 декември 2013
↑ ЦДА, ф. 770К, оп. 1, а.е. 4, л. 2.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 197.
↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7. Архивиран от оригинала на 2017-11-14.
↑ Хр., К. Аристидъ Дамяновъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (129). Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1941. с. 6. Архивиран от оригинала на 2017-11-14.
↑ Хроника // „Независима Македония“ III (108). София, СМЕО, 8 май 1925. с. 3.

[Кандиларовъ_94-1] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.

[2] Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.

[3] Милетич, Любомир. Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 год.). По спомени на Иван Попов, Смиле Войданов, Деян Димитров и Никола Митрев, Македонски научен институт, София, 1926, стр.58., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212174846/http://strumski.com/read_pdf.php?id=170, посетен на 8 декември 2013

[4] ЦДА, ф. 770К, оп. 1, а.е. 4, л. 2.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 197.

[6] Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7. Архивиран от оригинала на 2017-11-14.

[7] Хр., К. Аристидъ Дамяновъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (129). Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1941. с. 6. Архивиран от оригинала на 2017-11-14.

[8] Хроника // „Независима Македония“ III (108). София, СМЕО, 8 май 1925. с. 3.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]