Архитрав

Антаблеман над капител: 1-мутула, 2-триглиф, 3-метоп, 4-регула, 5-тения, 6-гута, 7-абак, 8-ехин, 9-канелюри

Гладък архитрав и фриз с метопи и триглифи над кариатидите в Свещарската гробница

Антаблеман на Народния театър „Иван Вазов“ – тристепенен архитрав, фриз с текст и корниз

Архитравът (епистил) (на гръцки: αρχηγός – „главен“ и на латински: trabs – „греда“) е главната греда, която лежи върху абака на колоните и образува най-долната част на антаблемана при много архитектурни стилове. Може да бъде оставен съвсем гладък, или да бъде украсен с релефи.

Поставя се непосредствено над колоните и носи тежестта на фриза и корниза над него (другите две части на антаблемана), както и на покривната конструкция. Блоковете на архитрава се прикрепват освен към абака, също и един за друг над колоните. Понякога той се изработва от два паралелни блока, единствено за опростяване на строителните работи.

Пример за античен архитрав в България (III век пр.н.е.) е този в Свещарската гробница, чиято украса е изпълнена в духа на елинистичните традиции. Входът е обрамчен с две правоъгълни колони, върху които лежи архитрав с релефен фриз от букраниони (стилизирани волски глави), гирлянди и розети. В гробната камера са издигнати 4 дорийски и една коринтска, долепени до стената полуколони, които поддържат чист архитрав, без украси, над който е изработен дорийски фриз с метопи и триглифи. В същата камера умело са вместени и 10 скулптури на женски фигури, наричани кариатиди.

Стилове

Архитравът се ползва още в египетската архитектура, където върху него често се нанасят някакви надписи. Интересни са архитравите, намерени в пирамидите на Сенусрет III и Аменемхет III от Дванадесетата династия, намиращи се в некропола Дахшур на фараоните от Старото и Средно царство. Там те са изработени кухи, за да се намали теглото на цялата конструкция. В сградите с дървена конструкция са ползвани дървени архитрави, или такива, изработени от по-лек камък. В каменните сгради те се правят обикновено от гранит, пясъчник или варовик.

При Дорийския и Тосканския стил архитравът е гладък, а при Йонийския и Коринтския – хоризонтално разчленен с отстъпи. Над него лягат фризът и корнизът.

В древногръцките храмове, за разлика от етруските, архитравът се изработва не от цяла греда, а от отделни каменни блокове, поставени на ребро за по-голяма издръжливост. Въпреки това, слабата им устойчивост на деформации ограничава тяхната дължина и съответно разстоянието между две съседни колони. Това определя Дорийския стил, характерен с близко поставените си колони, като по-тежък и мощен. По тази причина понякога той е наричан Мъжки стил.

• Архитравът в Дорийския стил е гладък, а вертикалните връзки между два съседни каменни блока попадат над колоните. Отделен е от лежащия над него фриз с тънка каменна плоча с лентовидно чело, наречена тения.

• В Йонийския стил, който е по-лек и декоративен, както и в неговата по-късна разновидност – Коринтския, архитравът е разделен визуално с три хоризонтални отстъпа, наречени фасции, които маскират вертикалните шевове и скриват излишната масивност.

• В Тосканския стил, също както при Дорийския, архитравът се оставя гладък, без украса.

Архитрав край отвори

Изключвайки употребата на архитрава в класическата архитектура, терминът може да има значението на декоративен корниз от вътрешната страна на помещение, около прозорец или врата, с чисто декоративни функции.

Архитравът в този случай се използва за да омекоти краищата на отвора и да добави по-атрактивно визуално възприятие. Използва се в различни архитектурни стилове, и може да варира по сложност. Много от архитравите са оцветени с контрастни цветове или изработени от естествено красив дървен материал, така че да се открояват ясно от околните стени.