Направо към съдържанието

Асен Разцветников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Асен Разцветников
Портретна снимка с автограф. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка с автограф. Източник: ДА „Архиви“
Роден2 ноември 1897 г.
Починал30 юли 1951 г. (53 г.)
Националностбългарин
Жанрпоезия
Асен Разцветников в Общомедия

Асен Разцветников (псевдоним на Асен Петков Коларов) е български поет, писател и преводач.

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен – Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във Велико Търново през 1916 г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във Велико Търново, а след това на гара Горна Оряховица. Учи славянска филология в Софийския университет (1920 г.), след това посещава лекции по естетика във Виена и Берлин (1921 – 1922 г.). Завършва право в Софийския университет през 1926 г.

Учителства в Механо-техническото училище в Габрово (1926 – 1929 г.). В периода 1930 – 1934 г. преподава български език в III мъжка гимназия в София, заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите. От 1934 г. се отдава на литературна дейност – сътрудничи на списанията „Нов път“ и „Златорог“.[1] След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.

Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат – сп. „Червен смях“, „Младеж“, „Работнически вестник“ и др. Смятан е за един от най-ярките представители на „септемврийската литература“ заедно с Гео Милев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка – „Жертвени клади“ (1924 г.).

След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов той, както и Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Георги Цанев, са обвинени от съпартийците си от БКП в „общоделство“ с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. „Нов път“ и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев, „Златорог“.

През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от старогръцки, френски и немски език, сред които Ода на Радостта от Фридрих Шилер – част от финала на „Девета симфония“ от Лудвиг ван Бетховен, станала химн на Европейския съюз. От 1938 до 1944 година е издател-редактор заедно с Емил Коралов и Лъчезар Станчев на популярния вестник за юноши „Весела дружина“.

На Асен Разцветников е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

  • „Жертвени клади“ (1924; стихосбирка)
  • „Двойник“ (1927; поема)
  • „Юнак Гого“ (1931; стихове)
  • „От нищо нещо“ (1932; весели приказки и гатанки)
  • „Деветият брат“ (1934; приказки, стихове, гатанки)
  • „Планински вечери“ (1934; стихосбирка)
  • „Хороводец Патаран“ (1936; весели стихове и гатанки)
  • „Гатанки“ (1939)
  • „Мързелан и Мързеланка“ (1934; приказка в стихове)
  • „Българският хекзаметър“ (1942)
  • „Стихотворения“ (1942)
  • „Що е то?“ (1942; стихове и гатанки)
  • „Комар и Мецана“ (1946; избрани стихотворения, гатанки и стихове)
  • „Подвигът“ (1946, драма)
  • „Познай що е то?“ (1948, сто нови гатанки с ключ и азбучник)
  • „Щурчовото конче“ (1948; приказки и залъгалки)
  • „Сговорна дружина“ (1950; приказка)
  • „Стихотворения. Приказки и гатанки“ (1952)
  • „Що е то?“ (1956; 220 гатанки с ключ за отгатването им и азбучник)
  • „Славният ловец“ (1959; приказка)
  • „Чудното хоро“ (1959; избрани произведения за деца)
  • „Пролетно хоро“ (1959; гатанки)
  • „За най-малките“ (1968; стихчета и приказки)
  • „Сговорна дружина“ (1962; избрани произведения за деца)
  • „Премененото щурче“ (1963; залъгалки)
  • „Юначина“ (1968; стихотворения, залъгалки и гатанки)
  • „Храбрите щурци“ (1975; стихотворения, приказки и залъгалки)
  • „Щурчово конче“ (1975; приказки, гатанки, скороговорки и залъгалки)
  • „Събуди се ясно слънце“ (1976; избрани произведения за деца)
  • „Стихотворения. Подвигът“ (1977)
  • „Чуйте да ви кажа...“ (1991; стихотворения за деца)
  • „Стихотворения“ (1992)
  • „Стихотворения“ (1994; сборник)
  • „Чудното хоро“ (1994; стихотворения, приказки, гатанки и залъгалки)
  • „Избрани произведения“ (1996;)
  • „Любими детски приказки“ (1996;)
  • „Жертвени клади“ (1997, 2002; лирика)
  • „Стихотворения и поеми“ (1997)
  • „От нищо нещо“ (1998)
  • „Залъгалки“ (1998)
  • „Тръгнал кос“ (1998; приказки, стихотворения, гатанки и залъгалки)
  • „Щурчово конче“ (1999; избрани приказки)
  • „Стихотворения, приказки, гатанки“ (2000)
  • „Що е то?“ (2000)
  • „Добрите стопани“ (2001, приказки, стихчета, гатанки)
  • „Чудесии, дяволии, залисии“ (2002, избрани творби)
  • „Комар и Мецана. Юнак Гого“ (2004)
  • „Мързелан и Мързеланка“ (2004)
  • „Щурчово конче“ (2007; приказки и стихотворения)
  1. ЦДА, Ф. 142К – Историческа справка за Асен Разцветников
  • Речник на българската литература, т.3, с. 178-181. София, Изд. на БАН, 1982.