Направо към съдържанието

Битка при Уман

Битка при Уман
Втора световна война
Карта на бойните действия
Карта на бойните действия
Информация
Период15 юли – 8 август 1941 г.
МястоУман, Украйна
РезултатГерманска победа
Страни в конфликта
 Нацистка Германия
 Румъния
 Унгария
 СССР
Командири и лидери
Германска империя (1933 – 1945) Евалд фон Клайст
Германска империя (1933 – 1945) К.Х. фон Щюлпнагел
Германска империя (1933 – 1945) Герд фон Рундщет
Съюз на съветските социалистически републики Семьон Будьони
Съюз на съветските социалистически републики Михаил Кирпонос
Съюз на съветските социалистически републики Иван Тюленев
Сили
400 000
600 танка
300 000
317 танка и 858 оръдия
Жертви и загуби
Общо: 20 853
Убити: 4610
Ранени: 15 458
Заловени или изчезнали: 785
Общо: 203 000
Убити или ранени: 100 000
Заловени: 103 000
Заловени или унищожени: 317 танкове
Карта
Битка при Уман в Общомедия

Битката при Уман е стълкновение между армиите на Германия и СССР от 15 юли до 8 август 1941 г. по време на Втората световна война. Съветските войски търпят тежко поражение, в резултат на което немците завладяват голяма част от Западна Украйна, достигат подстъпите на Кримския полуостров и Харков и застрашават Киев от юг.

Германско настъпление и пробив на линията „Сталин“

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на операция Барбароса немската група армии „Юг“ (под командването на фелдмаршал Герд фон Рундщет) провежда успешно настъпление в Западна Украйна, с 1-ва танкова група (генерал Евалд фон Клайст) в авангард. С цената на големи загуби в танковото сражение между Дубно, Луцк и Броди съветските войски успяват да забавят напредването на Клайст и да се изтеглят към укрепената линия „Сталин“ на съветско-полската граница от 1939 г.

В първите дни на юли немските 17-а и части от 6-а армия атакуват в посока Тернопол, а 11-а армия настъпва от румънската граница през Бесарабия.[1] На 5 юли 6-а армия осъществява пробив източно от Лвов. Два дни по-късно 13-а танкова дивизия превзема Бердичев, а на 9 юли, след тежки двудневни боеве, 14-а танкова дивизия превзема Житомир[1]. В резултат на тези германски успехи отбранителната линия на съветския Югозападен фронт (командващ генерал Михаил Кирпонос) е пробита. Две левофлангови армии – 6-а и 12-а, са застрашени от обкръжение.

След пробива Клайст разпръсква силите си в няколко направления. 3-ти танков корпус (начело с генерал Еберхард фон Макензен) е изпратен към Киев, 14-и танков корпус (генерал Густав фон Витерсхайм) настъпва към Белая Церков, а 48-и танков корпус на генерал Вернер Кемпф поема на югоизток, към Казатин. Съветските контраатаки между 13 и 18 юли в района Бердичев – Житомир са неефективни.[3]

Преследване и обкръжаване на съветските войски при Уман

[редактиране | редактиране на кода]

На 14 юли 1941 г. германската 1-ва танкова група се насочва към Уман в опит да загради пътя за отстъпление на съветските войски западно от долното течение на Днепър. Мястото ѝ на подстъпите към Киев заема армейска група „Шведлер“, наброяваща първоначално шест, по-късно девет, дивизии пехота.[3] Осъзнавайки опасността, Ставката на съветското Върховно главно командване сформира 26-а армия (от 4-ти стрелкови и 5-и кавалерийски корпус). Първоначалният план предвижда армията да прекоси Днепър южно от Киев на 15 юли и да атакува левия фланг и тила на 1-ва танкова група. Германските войски научават за него от самолет, който по погрешка се приземява зад техните линии. Така войските на Шведлер се подготвят и отразяват удара.[3]

От 16 до 18 юли се състои битката за Казатин. В нея немската 16-а танкова дивизия първо изтласква съветските войски от града, а след това разгромява контраатакуващите 16-и механизиран и 37-и стрелкови корпус от състава на 6-а армия на генерал-лейтенат Иван Музиченко. Съветските войски губят стотици танкове.[4]

По на юг, на 17 юли 17-а немска армия (генерал Карл-Хайнрих фон Щюлпнагел) извършва пробив в съветските линии около Летичев и Жмеринка и обхожда 6-а и 12-а съветска армия ог юг-югозапад.[5] В сражението около Виница от 17 до 21 юли обаче 12-а армия (генерал-майор Павел Понеделин) осуетява опитите на немците да я обкръжат и отстъпва организирано на левия бряг на река Южен Буг.[6] Контраударът на съветския 18-и механизиран корпус край Жмеринка обаче се проваля (поради лошото време и непроходимостта на пътищата) и 18-а армия (на десния фланг на Южния фронт) отстъпва на изток. Така силите на Понеделин са оставени без подкрепа и южният им фланг е открит.[7] Съветските операции в полосата от Черно море до Киев и на север се координират от командването на Югозападното направление начело с маршал Семьон Будьони, комуто са подчинени войските на Югозападния и Южния фронт.

От 21 до 25 юли двете съветски армии (12-а и 6-а) прехвърлят ударните си сили на изток и, преследвани по петите от Щюлпнагел, правят опит да си пробият път към главните сили на Днепър. Насреща им извършва спомагателен удар 26-а армия. Офанзивата се разбива о 16-а танкова дивизия в боеве край Оратов, Животов и Монастирище. Преди обръчът на обкръжението да се затвори окончателно, Музиченко и Понеделин са принудени да отстъпят още по на юг.[8] В същото време, на 22 – 23 юли, настъплението на немската 11-а танкова дивизия е спряно край Уман от съветския 2-ри механизиран корпус, прехвърлен от Бесарабия.[9] Благодарение на това Понеделин и Музиченко избягват отново обкръжението. На 25 юли Ставката прехвърля двете армии от Югозападния в Южния фронт под командването на генерал Иван Тюленев. На същия ден пехотните сили на немската 6-а армия заемат позиции срещу съветските укрепления около Коростен и Киев и дават възможност на останалите два корпуса от 1-ва танкова група да се насочат към Уман.[10] На 28 юли немците започват още по-дълбок обхват от север и изток с участието на 48-и и 14-и моторизиран корпус. Фланговете и тилът им са прикрити от придошлите пехотни съединения на 17-а армия. Съветският 2-ри механизиран корпус е обходен. За два дни (до 30 юли) немците достигат на 70 км южно от Уман и предрешават съдбата на съветските 6-а и 12-а армия.[11] На 2 август 9-а танкова дивизия от корпуса на Витерсхайм, части от 11-а немска армия и унгарският подвижен корпус сключват обкръжението 40 км източно от Уман. Освен 6-а и 12-а армия, в „котела“ на обкръжението попадат и части от съветската 18-а армия.[12][13]

Уманският „котел“

[редактиране | редактиране на кода]

Още към 1 август групата Понеделин (обединените 6-а и 12-а армия) остава почти без гориво и боеприпаси. Опитите за пробив на изток са затруднени от наличието на много реки и притоци, на които са се укрепили германците (49-и планинско-стрелкови корпус и други съединения) – Ятран, Синюха и др. 223-та стрелкова дивизия, която трябва да пробие обкръжението отвън, е подложена на удар от немския 3-ти танков корпус (Макензен) и разгромена край гр. Нови Миргород (2 август).[14]

От 2 до 7 август продължават организираните опити за пробив на обкръжението, което става все по-плътно с прииждането на немски подкрепления. За неуспеха допринася разнопосочните действия на съветските командири. Понеделин опитва пробив на изток, към Новоархангелск, а Музиченко – на юг, към Первомайск. Междувременно, на 3 – 4 август, немската 16 танкова дивизия завзема гр. Первомайск и предмостие, изтласквайки съветските войски (18-а армия) южно от река Южен Буг и разширявайки разстоянието между обкръжените войски и силите на Южния фронт.[15]

Усилията за пробив изчерпват силите на обкръжените армии и към 7 август в командването настъпва пълен хаос. Понеделин, Музиченко и няколко командири на корпуси са взети в плен; много генерали загиват; около 11 000 бойци успяват да си пробият път извън обкръжението.[16]

В битката при Уман са пленени, по германски източници, 103 000 червеноармейци[1], а съветските загуби в техника възлизат на 317 танка[17], 1100 оръдия (858 артилерийски[17] и 242 противотанкови оръдия)[18] и 5286 камиона[17]. Германците също търпят сериозни загуби. Само 49-и планински корпус, в състав 1-ва и 4-та планинска дивизия, губи 145 офицери и 4961 души.[19] Победата позволява на група армии „Юг“ да завладее цяла западна Украйна. През август 1941 г. румънски войски обсаждат Одеса, а 1-ва танкова група на Клайст прекосява Днепър при Кременчуг и участва в разгрома на съветските войски в битката за Киев през септември.

В книгата „Fallen Soviet generals“ се изказва мнението, че съветското поражение при Уман е в резултат не само от германско превъзходство в хора и техника, но и от заповедта на Сталин за неотстъпление, както и нерешителността маршал Будьони и генерал-лейтенант Тюленев.[20] Според руския историк А. Исаев основната причина е в дезориентацията на Ставката. След германския пробив на линията на Сталин между Житомир и Бердичев тя преценява, че германските танкове няма да губят време за обкръжаване на съветските войски западно от Днепър, а ще поемат направо на изток – към богатия промишлен район Донбас. Затова на 28 юли – дни преди падането на Уман – Москва нарежда на Кирпонос и Тюленев да преминат в офанзива срещу немците.[21]

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в Megargee, стр. 56 – 57
  2. 60 лет Великой победе, архив на оригинала от 21 май 2016, https://web.archive.org/web/20160521225208/http://victory.mil.ru/, посетен на 13 април 2009 
  3. а б в Kirchubel, стр. 38 – 48
  4. Исаев, стр. 355 – 356
  5. Исаев, стр. 359 – 361
  6. Исаев, стр. 364 – 366
  7. Исаев, стр. 370 – 372
  8. Исаев, стр. 375 – 380
  9. Исаев, стр. 383 – 385
  10. Исаев, стр. 391, 395 – 396
  11. Исаев, стр. 408
  12. Исаев, стр. 416
  13. Де Ланнуа, стр. 68
  14. Исаев, стр. 417 – 421
  15. Исаев, стр. 421 – 427
  16. Исаев, стр. 427
  17. а б в Murray, стр. 124
  18. Mitcham, стр. 34
  19. Sorge, стр. 45
  20. Maslov, стр. 23 – 24
  21. Исаев, стр. 410 – 411