Блаже Ристовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Блаже Ристовски
Блаже Ристовски
историк от Република Македония
Роден
Починал
28 ноември 2018 г. (87 г.)

Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластИстория, филология, фолклористика
Работил вИнститут за фолклор „Марко Цепенков“ в Скопие

Блаже Петров Ристовски (на македонска литературна норма: Блаже Петров Ристовски), роден като Благой Петров Ристов, e историк, филолог и фолклорист от Република Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1931 година в тиквешкото село Гърниково, което тогава е в Кралство Югославия. Всичките му приятели са с българско народностно самосъзнание и първоначално носи името Блажо Ристов. Учи в местната гимназия, а през 1948 година е арестуван и осъден на 6 месеца затвор заедно с Киро Мишков и Ристо Чулев, заради създадената от тях младежка група на ВМРО,[1] чиито най-голям успех е кражба на букви от местната печатница, и отпечатване на противоюгославски позив създаден от Ристов, зовящ за отделяне на Македония от Югославия в съгласие с идеалите на Гоце Делчев, приемника му Ванчо Михайлов и поддръжниците му, и разпространяван във влака за Скопие. Обаче именно той става и предателят, заради което присъдата му е намалена от първоначалните 18 месеца. За сравнение присъдата на един от съратниците му Христо Чулев е увеличена отново на 18 месеца, и защото остава верен на убежденията си през 1957 УДБА започва отново да го следи, а в досието му е определен като „македонец“, въпреки че е признат произхода му от „великобългарско“ семейство, чувствало се такова и в Кралство Югославия, а през 76 – та семейството му е наречено „ванчомихайловистко“, със съкращението „ВМ“.[2] През 1955 година завършва Философския факултет в Скопие, група история на литературата на югославските народи под новото си име Блаже Ристовски. Заради различието между кавадарския и скопския говори до края на живота си не успява да усвои стандартната северномакедонска писменоговорна норма. Между 1961 и 1966 г. е лектор по македонски език и литература в Люблянския университет и в Педагогическата академия в Марибор. През 1965 година в същия факултет защитава докторат на тема „Кръсте П. Мисирков - животът и делото“ („Крсте П. Мисирков - животот и делото“). Директор на Института за фолклор „Марко Цепенков“ в Скопие. През 1988 година става член на МАНИ, а от 1999 до 2003 година е неин научен секретар. Почетен член на Дружеството на писателите на Македония.[3] В книгата си от 2001 година „Столетия на македонската съвест“ признава, че във временната управа на Крушевската република не е имало единствено македонци по националност.[4] В първия том на започналата да излиза през 2011 година негова книга „Македонскиот Преродобенски 19-ти век“ фалшифицира на няколко места писмо на митрополит Методи Кусев, публикувано във вестник „Македония“ на 18 февруари 1867 година, премахвайки от много места определението „български“ и негови производни.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Крсте П. Мисирков (1874 – 1926) (1966)
  • Вардар, научно-литературно и општествено-политичко списание на К. П. Мисирков (1966)
  • Лозарите во развитокот на македонската национална мисла (1968)
  • Македонскиот народ и македонската национална свест (1968)
  • Крсте Мисирков (1968)
  • Наце Д. Димов (1876 – 1916) (1973)
  • Ѓорѓија М. Пулевски и неговите книшки „Самовила Македонска“ и „Македонска песнарка“ (1973)
  • Македонски народноослободителни песни (1974)
  • Димитрија Чуповски (1878 – 1940) и Македонското научно литературно другарство во Петроград
  • Прилози кон проучувањето на македонско-руските врски и развитокот на македонската национална мисла, во две книги (1978)
  • Македонскиот стих 1900 – 1944, две книги (1980)
  • Пројави и профили од македонската литературна историја, две книги (1982)
  • Македонскиот народ и македонската нација, две книги (1983)
  • Кочо Рацин. Историско-литературни истражувања (1983)
  • Васил Икономов (1848 – 1934) (1985)
  • Крсте Мисирков (1874 – 1926) (1986)
  • Македонскиот фолклор и националната свест, две книги (1987)
  • Портрети и процеси од македонската литература и национална историја, три книги (1989 – 1990)
  • Беседа за делото на Вапцаров (1990)
  • Крсте П. Мисирков, Одбрани страници (1991)
  • Рациновите македонски народноослободителни песни (1993)
  • Македонски летопис, две книги (1993)
  • Македонија и македонската нација (1995)
  • Ѓоргија М. Пулевски, меѓник во нашата културно-национална историја (1996)
  • Цеко Стефанов Попиванов: Земјата, драма во три чина (1996)
  • Димитрија Чуповски и македонската национална свест (1996)
  • Националната мисла на Мисирков (1997)
  • Раните ракописи на Крсте П. Мисирков на македонски јазик (1998)
  • Димитар В. Македонски (1999)
  • Историја на македонската нација (1999)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.429-442., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен на 16 септември 2012 
  2. Блажо или Блаже-метаморфозите на еден доцен македонист
  3. Фондација Рамкоски Македонија, архив на оригинала от 28 август 2011, https://web.archive.org/web/20110828091344/http://www.fondram.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=53, посетен на 21 март 2009 
  4. Ристовски, Блаже. Столетиjа на македонската свест. Скопjе, Култура, 2001. с. 458. Беше наполно прав и Мисирков во своjата фундаментална критика за Востанието и неговите раководители. Неговите укажуваньа се покажаа наполно точни во послешната практика. На пр., во ослободеното Крушево се формира градска управа составена од „Бугари“, Власи и Гркомани, па во зачуваните писмени акти не фигурираат токму Македонци(!)...
  5. 11. МАКЕДОНИСТКИЯТ АКАДЕМИК БЛАЖЕ РИСТЕВСКИ ФАЛШИФИЦИРА И МАНИПУЛИРА ПИСМО НА МЕТОДИЙ КУСЕВ ОТ ПРИЛЕП