Направо към съдържанието

Бухарска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бухарска област
Buxoro viloyati
Страна Узбекистан
Адм. центърБухара
Площ39 400 km²
Население1 899 500 души (2019)
48,2 души/km²
Райони (тумани)11 + 2
ГубернаторУктам Исаевич Барноев
Официален сайтwww.buxoro.uz/index.php?Lang=en
Бухарска област в Общомедия

Бухарска област (на узбекски: Buxoro viloyati или Бухоро вилояти) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 39 400 km² (3-та по големина в Узбекистан, 8,79% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 899 500 души[1] (9-о място по население в Узбекистан, 5,67% от нейното население). Административен център град Бухара. Разстояние от Ташкент до Бухара 616 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Най-старият град в Бухарска област е Бухара, който е и един от най-древните градове в Средна Азия, като първите официални исторически сведения за него са от 830 г. Девет града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1929 г. до 1981 г., а най-младият град е Шафиркан (от 1995 г.) утвърден за такъв след признаването на независимостта на Узбекистан. Бухарска област е образувана на 15 януари 1938 г. и е наследник на съществуващия дотогава Бухарски окръг. На 6 март 1941 г. югоизточният Сурхандарински окръг е отделен от областта и е преобразуван в Сурхандаринска област. На 20 януари 1943 г. Кашкадарински окръг е преобразуван в Кашкадаринска област, съществувала до 20 януари 1960 г., когато отново е включена в състава на Бухарска област, а на 7 февруари 1964 г. за втори път е отделена в самостоятелна Кашкадаринска област. На 20 април 1982 г. от северните и североизточните райони на Бухарска област и части от Самаркандска област е образувана Навойска област. След тази дата границите на Бухарска област не са променяни.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Бухарска област е разположена в югозападната част на Узбекистан. На югозапад граничи с Туркменистан, на северозапад – с Хорезъмска област и Каракалпакската автономна република, на север и изток – с Навойска област и на югоизток – с Кашкадаринска област. В тези си граници заема площ от 39 400 km² (3-то място по големина в Узбекистан, 8,79% от нейната площ). Дължина от северозапад на югоизток 330 km, ширина от североизток на югозапад 230 km.[2]

Релефът на областта представлява слабо хълмиста, леко наклонена на северозапад равнина. Голяма част от територията ѝ е заета от пустинята Къзълкум, на отделни места със закрепени с пустинна растителност пясъчни дюни. В северната ѝ част, по границата с Навойска област, в централната част на Къзълкум се издига уединеното възвишение Кулджуктау с връх Башкутумди 785 m (40°47′35″ с. ш. 64°01′34″ и. д. / 40.793056° с. ш. 64.026111° и. д.), най-високата точка на областта. Югоизточната ѝ част е заета от широката и плодородна долина на река Зеравшан.[2]

Климатът е рязко континентален със сравнително мека зима и продължително, горещо и сухо лято. Средна януарска температура -2 °C, а средна юлска 30 °C. Годишната сума на валежите е 125 – 175 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в град Бухара е 217 денонощия.[2]

Основната водна артерия в областта е река Зеравшан, която в долното си течение се губи в пясъците на Къзълкум и образува временни солени езера. На запад по границата с Туркменистан преминава малък участък от долното течение на Амударя, водите на която, както и на Зеравшан се използват основно за напояване.[2]

Почвите в напояваните райони (заемат 1,6% от поземления фонд) са ливадни, алувиални и блатно-ливадни. В пустинно-пасбищните райони преобладават светлосивите, пясъчните и гипсоносните почви. В пустинните райони растат храсти (джузгун, астрагал и др.), ефемери и ефемероиди (пясъчна острица, метличина), житни треви и малки горички от саксаул. Пустинният животински свят е представен от антилопи (джейран и сайга), пустинен вълк, пустинна лисица, многочислени гризачи (лалугер, пустинна мишка), влечуги (гущери, змии, костенурки), а от птиците се срещат саксаулна сойка, пустинарка, степно коприварче и др.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Бухарска област област е наброявало 1 899 500 души (5,67% от населението на Узбекистан). Гъстота 48,21 души/km². Градско население 32%.[1]

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Бухарска област се дели на 11 административни района (тумани), 11 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 9 града с районно подчинение, 62 селища от градски тип[3] и 2 градски района в Бухара.

Административно-териториално деление на Бухарска област

Административни райони (тумани)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Алатски район – административен център гр. Алат, селища от градски тип 8 броя: Бурибек, Ганчи Чандър, Кесакли, Киртай, Солакараул, Талкансаят, Узбекистан, Човдур
  2. Бухарски район – административен център гр. Галаасия, селища от градски тип 6 броя: Арабхана, Дехча, Подшойи, Рабатак, Урта-Навуметан, Хумини-Боло
  3. Гиждувански район – административен център гр. Гиждуван, селища от градски тип 11 броя: Абади, Бештува, Гаждумак, Джовгари, Зафарабад, Кулиджабар, Мазраган, Узанон, Хатча, Чагдари, Юкари Ростгуй
  4. Жондорски район – административен център сгт Жондор селища от градски тип 8 + 1 броя: Бурибаги, Далмун, Жондор, Кулиян, Самончук, Табагар, Ушат, Хазарман, Чарзана
  5. Кагански район – административен център гр. Каган, селища от градски тип няма
  6. Каракулски район – административен център гр. Каракул, селища от градски тип 12 броя: Бандбаши, Даргабаг, Джигачи, Караходжи, Кувача, Мирзакала, Саят, Солур, Чандирабад, Шурабад, Яккалам, Янгикала
  7. Караулбазарски район – административен център гр. Караулбазар, селища от градски тип няма
  8. Пешкунски район – административен център сгт Янгибазар, селища от градски тип 2 + 1 броя: Пешку, Шаугон
  9. Ромитански район – административен център гр. Ромитан, селища от градски тип 3 броя: Кокуштуван, Хаса, Юкари-Газберон
  10. Шафиркански район – административен център гр. Шафиркан, селища от градски тип 8 броя: Гулямта, Джуйрабад, Искагари, Куючукурак, Мирзакул, Талисафед, Ундаре, Чандир
  11. Вабкентски район – административен център гр. Вабкент, селища от градски тип 2 броя: Харгуш, Ширин

Градове

[редактиране | редактиране на кода]

Градове с областно значение

[редактиране | редактиране на кода]

Градове с районно значение

[редактиране | редактиране на кода]

Стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Бухарската област има много природни ресурси, най-вече природен газ (най-големите находища в Средна Азия), нефт, графит, бентонит, мрамор, сяра, варовик и строителни материали. Най-развитите индустриални отрасли са нефтопреработването, текстилна промишленост, преработка на памук и други видове лека промишленост. Традиционните узбекски занаяти като керамика, гравиране и бродиране също са застъпени. Бухарската област е център за развъждането на Каракулската овца.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Statistical Yearbook of the Regions of Uzbekistan 2005, State Statistical Committee, Tashkent, 2006 ((ru)).
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Бухарская область, т. 4, стр. 166 – 167
  3. ↑ Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Узбекистан“         Портал „Узбекистан“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бухарска_област&oldid=11086632“.