Буяновац
Буяновац Бояново / Bujanovac | |
Автогарата в Буяновац | |
Страна | Сърбия |
---|---|
Окръг | Пчински окръг |
Община | Буяновац |
Площ | 461 km² |
Надм. височина | 384 m |
Население | 12 011 души (2002) |
Пощенски код | 17520 |
Телефонен код | +381 17 |
МПС код | BU |
Официален сайт | www.bujanovac.rs |
Буяновац в Общомедия |
Буяновац или Бояновец, Бояново, Бояновци (на сръбски: Бујановац или Bujanovac; на албански: Bujanoci, Буяноци, на местния торлашки диалект: Буяновъц) е град в Пчински окръг и административен център на община Буяновац. Според преброяването на населението през 2002 година Буяновац има 12 011 жители.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен е в Поморавието, в Прешевската долина, недалеч от границата с Косово.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Буяновац е село в Прешевска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Бояновци е населявано от 1200 жители българи християни и 700 арнаути мохамедани.[1] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Буяновце има 200 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 в Бояновци има 560 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.[3]
Край града са погребани 363 български войници и офицери от Първата световна война.[4]
По време на българското управление в Поморавието в годините на Втората световна война, Димитър М. Димитров от Велико Търново е български кмет на Буяновац от 8 август 1941 година до 9 октомври 1943 година. След това кмет е Георги Вас. Янков от Казанлък (7 декември 1943 – 9 септември 1944).[5]
През 1992 година албанците в общината организират референдум, според който общините Прешево, Буяновац и Медведжа да се присъединят към Косово. В периода между 1999 и 2001 година албанската паравоенна организация Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац води действия срещу югославските части, като целта ѝ е присъединяването на тези три общини към Косово.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 218.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 144-145. (на френски)
- ↑ Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
|