Вера Недкова
| Вера Недкова | |
| Родена | 16 ноември 1906 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  България |
| Академия | Национална художествена академия, Виенска академия за изящни изкуства |
| Учители | Никола Маринов |
| Направление | живопис |
Вера Тодорова Недкова е българска художничка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Недкова е родена в македонския български град Скопие в 1906 година в семейството на българския търговски агент Тодор Недков. През 1923 година учи живопис в Художествената академия в класа на професор Никола Маринов, но на следващата година заминава за Виена, където през 1930 година завършва Държавната художествена академия (Майстершуле), специалности живопис и реставрация. Работи за кратко във Флоренция, където изучава творчеството на Джото, Мазачо, Пиеро дела Франческа, а през 1934 година се връща и установява в България. През същата година става член на Дружеството на новите художници и взема участие във всичките му изложби.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Художественото наследство на Недкова е богато и разнообразно: живопис, графика, офорти, ескизи, малка пластика. В ранния период на творчеството си, 1930 – 37 г., Вера Недкова рисува основно фигурални композиции и портрети. Предпочитани техники са пастелът и температа. В по-късните си работи залага на маслените бои и основното ѝ изразно средство става колоритът. Рисува пейзажи, натюрморти, селски бит, голо тяло. В периода 1946 – 1961 г. работи в Националния археологически музей като реставратор и консерватор.
Участва в общи художествени изложби на СБХ и в над 15 изложби на български художници в чужбина. Нейни платна са притежание на български галерии и частни колекции по света. През 1965 г. издателство „Български художник“ публикува книга за Вера Недкова с автор Драго Джидров.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Недкова е носител на множество отличия, сред които:
- награди на СБХ през 1963 и 1971 г.
- орден „Кирил и Методий“ – II степен (1963) и I степен (1971),
- орден „Народна република България“ – I степен (1978),
- награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ през 1974 и 1980 г.
През 1977 г. е провъзгласена за „народен художник“[1], а през 1983 г. – за „герой на социалистическия труд“.[2]
На Вера Недкова е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Музей
[редактиране | редактиране на кода]През 1995 г., година преди смъртта си, Недкова завещава на държавата в лицето на НХГ своя апартамент в София, цялото си имущество и творби: 117 живописни творби и 1282 рисунки, 57 икони, съдове и малка пластика. През 2004 г. в дома ѝ е открит музей на художничката.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 г.
- ↑ Обновеният дом-музей „Вера Недкова“ ще представя на части дарението на художничката, което е от над 2000 картини и експонати[неработеща препратка], actualno.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Аспекти / Ракурси Архив на оригинала от 2005-01-01 в Wayback Machine. (разказ за живота и творчеството на Вера Недкова), в-к „Култура“
- Разказ-интервю за Вера Недкова (3 май 2001) с изкуствоведката Ружа Маринска, електронно списание LiterNet, 8 март 2005, № 3 (64)
- Фройд, Щраус и Цвайг ухажвали Вера Недкова, в-к „Стандарт“, 27 декември 2004
- Картини на Вера Недкова: колекция от 35 картини, „Полуакт“, „Бояна – църквата“[неработеща препратка]
- Ирина Генова, „Вера Недкова: Фрагменти от една биография и от една художествена тъкан“, алманах „Et cetera“ 1994
- Вера Бонева. Музеят като дар: Домът на Вера Недкова в София. // България в европейската култура, наука, образование, религия. Материали от Четвъртата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“, Шумен, 14-16 май 2014. Шумен, 2015, 339-346.
|
