Генерал от пехотата

Генерал от пехотата (на немски: General der Infanterie) е висше военно звание от рода войски, използвано в някои европейски страни през 18, 19 и 20 век.

България

В България званието съществува в периода 1897 – 1944, като едва 19 български офицери достигат до това звание:

• Данаил Николаев (18 май 1909)
• Павел Христов (25 март 1917)
• Стефан Тошев (25 март 1917)
• Георги Тодоров (15 август 1917)
• Васил Кутинчев (23 октомври 1918)
• Православ Тенев (31 октомври 1918)
• Сава Савов (29 юни 1919)
• Димитър Гешов (1 юли 1919)
• Пантелей Киселов (12 декември 1919)
• Стефан Нерезов (3 септември 1920)
• Иван Вълков (15 май 1928)
• Велизар Лазаров (11 септември 1929)
• Константин Соларов (16 май 1934)
• Никола Бакърджиев (6 май 1936)
• Никола Жеков (6 май 1936)
• Никола Иванов (6 май 1936)
• Рачо Петров (6 май 1936)
• Стилиян Ковачев (6 май 1936)
• Теодоси Даскалов (11 април 1942)

С такова звание към българската войска се числят и владетелите:

• Княз Александър I
• Цар Фердинанд
• Цар Борис III

Германия

В Германия, най-често се среща в Германската империя, Ваймарската република и Третия райх.

По-късно във Вермахта са въведени и звания за генерали от рода войски - танкови, авиация, парашутни, планински, снабдителски, свързочни и др.

Русия

Прилага се също и в Руската армия, наред с по-долните звания.

• Генерал-майор
• Генерал-лейтенант

Генерал от рода войски

• Генерал от кавалерията, Генерал от пехотата, Генерал от артилерията

• Генерал-полковник

Вижте също

• Генерал

Източници

• This page is a translation of its German equivalent.

Младши ранг Генерал-лейтенант

Ранг Генерал от пехотата

Старши ранг Генерал-полковник

Тази статия, свързана с военно дело, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.