Голямо Белово

Голямо Белово
	Голямо Белово
	; Изглед от възвишенията над с. Голямо Белово
	Голямо Белово Голямо Белово
Общи данни
Население	415 души (15 март 2024 г.)
Землище	—
Надм. височина	411 m
Пощ. код	4473
Тел. код	03581
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	15802
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община; – кмет	Белово; Стойко Стефанов ; (Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия, БСП – Обединена левица; 2023)
Кметство; – кмет	Голямо Белово; Ели Илчева; (БСП)
	Голямо Белово в Общомедия

Голямо Белово е село в Южна България. То се намира в община Белово, област Пазарджик.

География

Село Голямо Белово е разположено между три планини: Рила, Родопите и Средна гора. Релефът е смесен: планински и равнинен. През селото протича малката река Яденица. Няма находища на полезни изкопаеми. Климатът е преходно континентален. Почвите са кафяви горски, канелени горски и алувиални покрай реката.

Растителността е представена главно от широколистни и иглолистни дървета и храсти: бук, дъб, ела, бор, шипка, къпина и други. Животинският свят е разнообразен. Срещат се много насекоми, птици и бозайници. По високите части живеят защитените мечки и вълци.

История

Село Голямо Белово е било създадено през славянобългарската епоха със славянското име Белово, в смисъл на хубаво, благодатно място. Когато бил построен манастирът, селото получава в превод гръцкото си име Левке. Това име е било употребявано само по време на византийското владичество, докато през турската епоха и до днес остава само българското звучно Белово. През късната Античност и Средновековието най-крупното селище в района е именно град Левке, разположен на площ от 80 декара на връх Свети Спас. През 813 г., по времето на хан Крум, беловският край е включен в състава на българската държава.

От селото произхожда известната „Беловска хроника“, свидетелстваща за насилията при потурчването на християните в Родопите.

До 1966 година името на селото е Голямо Бельово.^[3] Жителите му са участвали дейно в борбите за Освобождение. В читалището (днес „Тодор Каблешков“) Васил Левски основал комитет. Единствената жена в Хвърковатата чета на Георги Бенковски е голямобельовката Мария Сутич. Голямо Бельово е освободено от османско владичество на 14 януари 1878 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 жители на Голямо Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[4]

Културни и природни забележителности

Една от забележителностите на селото е Алабашката поляна. На нея е запазен паметник. Тя е посещавана от Иван Вазов и Алеко Константинов. Друго интересно място са руините от старинния град Левке в края на селото. В Голямо Белово има къща, в която Стоян Михайловски е прекарал кратка част от своя живот.

Църквата „Св. Георги“ в с. Голямо Белово е най-старата църква в Пазарджишка област – на 200 години. Построена през периода 1806 – 1813 г. Изографисана е през 1844 г. от самоковеца Петраки Костович. Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът – изработен от майстори от Банско-разложката дърворезбарска школа. Част от иконите от царския ред на иконостаса е нарисувал Христо Димитров (баща на Захари Зограф).

Беловската базилика е една от най-добре запазените раннохристиянски църкви в България. Църквата датира от VI век и е била част от разрушения късноантичен и средновековен град-крепост Левке. Базиликата е била трикорабна, във Византийски архитектурен стил. В XVII век по време на голямото принудително помохамеданчване на християнското население от Велинградските села, църквата е разрушена от турците. В наши дни, в непосредствена близост до останките от старата базилика е построена църква св. Богородица, която се посещава редовно от християните от съседните села.

Всяка година на 15 август (Лятната Богородица) се прави събор и се раздава курбан за здраве.

Редовни събития

На 14 януари Голямо Белово отбелязва своето освобождение от османска власт. Тогава се пали голям огън и се пие греяно вино. Това е стар обичай, останал от посрещането на руските войски на 14 януари 1878 г. Възстановка от 14 януари 2012 г.
Друг празник е Бабинден на 8 януари. Тогава най-младата булка се къпе в реката. След това я последват всички желаещи за здраве през годината. Този ден е голям празник. Има много музика и веселие.

Родени в Голямо Белово

Георги Илчев (1879 – ?), български офицер, полковник;
Димитър Котев (1902 – 1983) – политик от БКП;
Евстатий Пелагонийски (1832 – 1888), български духовник, управляващ Нишавска и Одринска епархия;
Михаил Радулов (1852 – 1917) – свещеник и революционер.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Голямо Белово.

Радио и телевизия в Голямо Белово Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
Празника на 14 януари в снимки ТУКи ТУК
Страница на с. Голямо Белово във Facebook

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Голямо Белово е разположено в землището на град Белово
↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Голямо Белово е разположено в землището на град Белово

[3] Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.

[4] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.

[1]

[2]

[3]

[4]