Направо към съдържанието

Горно село

Тази статия е за селото в България. За селото в Северна Македония вижте Горно село (община Долнени). За селото в Гърция вижте Горно Шел.

Горно село
България
42.8695° с. ш. 22.7787° и. д.
Горно село
Област София
42.8695° с. ш. 22.7787° и. д.
Горно село
Общи данни
Население16 души[1] (15 март 2024 г.)
3,57 души/km²
Землище4,649 km²
Надм. височина835 m
Пощ. код2213
Тел. код?
МПС кодСО
ЕКАТТЕ16938
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ; 2011)

Горно село е село в западната част на Република България. То се намира в Община Драгоман, Софийска област, недалеч от сръбската граница.

Намира се в живописен планински район. През селото преминава малка рекичка, която понякога е преливала и е достигала до няколко десетки метра ширина. В реката има наличие и на риба, която традиционно селяните ловят с ръце. Селото е разположено на калдъръми (хълмове) и на места уличките се спускат доста остро надолу или се изкачват съответно нагоре. Въздухът в селото е изключително чист и свеж, в селото има извор от който извира много чиста, ледено студена планинска вода.

Старото име на селото е Ново село. Подобно на много други села в България, особено в погранични райони, селото започва да се обезлюдява поради миграцията на жителите към градовете и други фактори. В случая на Горно село изиграваща роля е и фактът, че се спира директната автобусна линия до селото, поради намалено търсене, което води до по-затруднен достъп на хората до него.

Старото име на селото е Ново село. През 1961 г. с. Ново село се преименува на с. Горно село с Указ № 129, обнародван на 11.04.1961 г.

Година Население
1880 151
1892 168
1900 185
1910 194
1929 231
1934 239
1946 192
1956 138
1965 104
1975 60
1985 55
1992 38
2001 21
2011 21
Източници:[2][3]

По данни от първото преброяване на населението през 1880 г. в с. Горно ново село живеят 151 жители. По официални данни на ГРАО от 15 декември 2012 г. в селото живеят постоянно 29 души, предимно възрастни хора. През последните години в селото се наблюдава демографски срив и то е застрашено от обезлюдяване.

В селото е застъпено източноправославието.

  1. www.grao.bg
  2. Любенов, Райко – „Бурел. Говор, фолклор, етнография.“ София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5
  3. statlib.nsi.bg:8181, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 14 февруари 2021