Направо към съдържанието

Градец (община Врабчище)

Вижте пояснителната страница за други значения на Градец.

Градец
Градец
— село —
41.8961° с. ш. 20.9042° и. д.
Градец
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаВрабчище
Географска областГорни Полог
Надм. височина505 m
Население4555 души (2002)
Пощенски код1235
Градец в Общомедия

Градец (на македонска литературна норма: Градец; на албански: Gradeci, Градеци) е село в община Врабчище, Северна Македония.

Селото е разположено северно от Гостивар в източното подножие на планината Шар.

В западния край на селото, на ридче е разположена античната и средновековна крепост Градище. В 1190 година сръбският жупан Стефан Неманя завладява Полога и разрушава град Градец и Лешъск.[1]

В XV век в турските преброителни дефтери Градец е отбелязан като село. В 1452/53 година то има 88 къщи, а в 1467/68 година 108 къщи.[1]

В края на XIX век Градец е преобладаващо албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Между 1896 и 1900 година християнското население в селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Градец има 100 жители българи християни и 660 арнаути мохамедани.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан обаче в 1902 година в Граца има 12 сръбски патриаршистки къщи.[4] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градец има 56 българи екзархисти.[5]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Градец е село в Сенокоска община в Долноположкия срез и има 174 къщи с 1024 жители българи и албанци.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 4555 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 7
албанци 4535
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 4
други 9
Родени в Градец
  1. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 176.
  2. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  6. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..