Направо към съдържанието

Дегроут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дегроут графити на юлската колона на площад Бастилията в Париж по време на протест срещу първия трудов договор, 28 март 2006 г.

Дегроут (на английски: degrowth; на френски: décroissance) е политическо, икономическо и социално движение, основано върху екологична икономика, анти-консуматорски и антикапиталистически идеи.[1] Също така се счита за съществена икономическа стратегия, която отговаря на дилемата за Границите на растежа. Мислители и активисти на дауншифтинг се застъпват за намаляване на производството и потреблението – свиването на икономиките – като твърдят, че свръхпотреблението е в основата на дългосрочните екологични проблеми и социалните неравенства. Ключът към концепцията за дегроут е, че намаляването на консумацията не изисква индивидуално мъчение или намаляване на благосъстоянието.[2] По-скоро поддръжниците се стремят да максимизират щастието и благосъстоянието чрез не-консумативни средства – споделяне на работа, изразходване на по-малко, докато отделят повече време за изкуство, музика, семейство, природа, култура и общност.

Начало

[редактиране | редактиране на кода]

Движението произтича от загрижеността за възприеманите последици от продуктивизма и консуматорството, свързани с индустриалните общества (независимо дали капиталистически или социалистически), включително:[3]

Изчерпване на ресурсите

[редактиране | редактиране на кода]

С нарастването на икономиките необходимостта от ресурси нараства съответно (освен ако няма промени в ефективността или търсенето на различни продукти поради промени в цените). Има постоянна доставка на невъзобновяеми ресурси, като петрол (петрол), и тези ресурси неизбежно ще бъдат изчерпани. Възобновяемите ресурси също могат да бъдат изчерпани, ако се извличат при неустойчиви нива за продължителни периоди. Например, това се случи с производството на хайвер в Каспийско море.[4] Има голяма загриженост за това как нарастващото търсене на тези ресурси ще бъде постигнато, тъй като доставките намаляват. Много организации и правителства търсят енергийни технологии като биогорива, слънчеви клетки и вятърни турбини, за да посрещнат разликата в търсенето след петрола. Други твърдят, че нито една от алтернативите не може ефективно да замени гъвкавостта и преносимостта на нефта.[5] Авторите на книгата Техно-Фикс критикуват технологичните оптимисти за пренебрегване на ограниченията на технологиите в решаването на селскостопанските и социалните предизвикателства, произтичащи от растежа.[6]

Привържениците на „дегроут“ твърдят, че намаляването на търсенето е единственият начин за постоянно затваряне на разликата в търсенето. За възобновяемите ресурси, търсенето и следователно производството трябва също да бъдат сведени до нива, които предотвратяват изчерпването и са екологично чисти. Преминаването към общество, което не зависи от петрола, се счита за съществено за избягване на социалния срив, когато невъзобновяемите ресурси се изчерпят.[7]

Екологичен отпечатък

[редактиране | редактиране на кода]

Екологичният отпечатък е мярка за човешкото търсене на екосистемите на Земята. Той сравнява човешкото търсене с екологичната способност на планетата Земя да се регенерира. Тя представлява количеството биологично продуктивна земя и морска зона, необходими за възстановяване на ресурсите, които човешкото население консумира, и за абсорбиране и обезвреждане на съответните отпадъци. Според доклада на Global Footprint Network от 2005 г.[8] жителите на страни с високи доходи живеят от 6,4 глобални хектара (gHa), докато тези от страни с ниски доходи живеят от един-единствен обект. Например, докато всеки жител на Бангладеш живее от това, което те произвеждат от 0,56 gHa, северноамериканският жител изисква 12,5 gHa. Всеки жител на Северна Америка използва 22,3 пъти повече земя от този в Бангладеш. Според същия доклад средният брой глобални хектари на човек е 2,1, докато сегашните нива на потребление са достигнали 2,7 хектара на човек. За да може населението на света да постигне жизнените стандарти, типични за европейските страни, ще са необходими ресурси между три и осем планети Земя с настоящите нива на ефективност и средства за производство. За да бъде постигнато световното икономическо равенство с настоящите налични ресурси, защитниците твърдят, че богатите страни ще трябва да намалят стандарта си на живот чрез дегроут. Ограниченията на ресурсите в крайна сметка ще доведат до принудително намаляване на потреблението. Контролираното намаляване на потреблението би намалило травмата на тази промяна, ако не приемем, че технологичните промени увеличават капацитета на планета.

Произход на движението

[редактиране | редактиране на кода]

Съвременното движение може да проследи корените си до антииндустриалистическите тенденции на XIX век, разработени във Великобритания от Джон Ръскин, Уилям Морис и движението за изкуства и занаяти (1819 – 1900), в САЩ от Хенри Дейвид Торо (1817 – 1862), а в Русия – от Л. Толстой (1828 – 1910).[9]

Идеята за „дегроут“ се появи през 70-те години, предложена от Андре Горц (1972) и интелектуалци като Николас Жоргеску-Роен (Georgescu-Roegen), Жан Бодрияр, Едуард Голдсмит и Иван Илич, чиито идеи отразяват тези на по-ранните мислители, като икономиста Е.Й. Мишан,[10] индустриалният историк Том Ролт[11] и радикалният социалист Тони Търнър. Писанията на Махатма Ганди и JC Kumarappa също съдържат подобни философии, особено по отношение на неговата подкрепа на доброволна простота.

В по-общ план движенията за дегроут се основават на ценностите на хуманизма, просвещението, антропологията и човешките права.[12]

Доклади на Римския клуб

[редактиране | редактиране на кода]

През 1968 г. Римският клуб, мозъчен тръст със седалище в Винтертур, Швейцария, поискал от изследователите от Масачузетския технологичен институт доклад за практическите решения на проблемите от световно значение. Докладът, наречен „Границите на растежа“, публикуван през 1972 г., стана първото важно проучване, което показа екологичните рискове от безпрецедентния икономически растеж, който светът преживява тогава.

Докладите (известни също като Докладите на Медоуз) не са строго основателни текстове, тъй като тези доклади само препоръчват нулев растеж и също са използвани за подпомагане на движението за устойчиво развитие. Все пак, те се считат за първите официални проучвания, които изрично представят икономическия растеж като основна причина за увеличаване на глобалните екологични проблеми като замърсяването, недостига на суровини и унищожаването на екосистемите. Вторият доклад е публикуван през 1974 г. и заедно с първото привлече значително внимание към темата.

Шумахер и будистка икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Книгата на Е.Ф. Шумахер от 1973 г. Малкото е красиво предшества единно движение за дегроут, но въпреки това служи като важна основа за идеите за дегроут. В тази книга той критикува неолибералния модел на икономическо развитие, като твърди, че нарастващият „жизнен стандарт“, основан на потреблението, е абсурден като цел на икономическата дейност и развитие. Вместо това, според това, което той нарича будистка икономика, ние трябва да се стремим да максимизираме благосъстоянието, като същевременно минимизираме потреблението.[13]

Дегроут движение

[редактиране | редактиране на кода]

Конференции

[редактиране | редактиране на кода]

Движението също е включена международни конференции,[14] насърчавани от мрежата Research & Degrowth (R & D),[15] в Париж (2008),[16] Барселона (2010),[17] Монреал (2012),[18] Венеция (2012),[19] Лайпциг (2014), Будапеща (2016),[20] и Малмьо (2018 г.).[21]

Конференция в Барселона (2010)

[редактиране | редактиране на кода]

Първата международна конференция за икономически растеж за екологична устойчивост и социална справедливост в Париж (2008) е дискусия за финансовата, социалната, културната, демографската, екологичната криза, причинена от недостатъците на капитализма и обяснение на основните принципи на дегроут.[22] Втората международна конференция на Барселона, от друга страна, се съсредоточава върху конкретни начини за прилагане на общество за дегроут.

Разработени са конкретни предложения за бъдещи политически действия, включително:

  • Насърчаване на местните валути, елиминиране на финасите и реформи от интерес
  • Преход към предприятия с нестопанска цел и малки предприятия
  • Увеличаване на местните блага и подкрепа на приобщаващи подходи при вземането на решения
  • Намаляване на работното време и улесняване на доброволческата работа
  • Повторно използване на празни жилища и коучинг
  • Въвеждане на основния доход и таван на дохода, изграден върху максимално-минимално съотношение
  • Ограничаване на експлоатацията на природните ресурси и опазване на биоразнообразието и култура чрез регулации, данъци и компенсации
  • Минимизиране на производството на отпадъци с образователни и правни инструменти
  • Премахване на мегаинфраструктури, преход от система, базирана на автомобили, към по-местна колоездене, базирана на ходене.
  • Потискане на рекламата от публичното пространство[23]

Дегроут по света

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че не е изрично наречен Degroth, движения, използващи подобни концепции и терминология, могат да бъдат намерени по целия свят, като например Buen Vivir[24] в Латинска Америка или Eco-Swaraj[25] в Индия.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ D'Alisa, Giacomo; et al., eds. (2015). Разрастване: речник за нова ера (Информационна страница за книга, съдържаща изтеглени образци). Лондон: Routledge. ISBN 978-1-138-00076-6.
  2. ↑ Zehner, Ozzie. Green Illusions. Lincoln & London, U. Nebraska Press, 2012. ISBN 978-0803237759. с. 178 – 183, 339 – 342.
  3. ↑ Демария, Федерико; et al. (2013). "Какво е растеж? От активистки лозунг към социално движение" (PDF). Екологични стойности. 22 (2): 191 – 215. doi: 10.3197 / 096327113X13581561725194. Архивирано от оригинала (PDF) на 27 май 2016.
  4. ↑ Bardi, U. (2008) The Oil Drum: Europe.
  5. ↑ McGreal, R. 2005. на пропастта: алтернативи на петрола (част II от петрола)“. Повдигане на чука.
  6. ↑ Huesemann, Michael H., and Joyce A. Huesemann (2011). Technofix: Why Technology Won’t Save Us or the Environment, New Society Publishers, Gabriola Island, British Columbia, Canada, ISBN 0-86571-704-4, 464 pp.
  7. ↑ Resilience.org. (20 октомври 2009 г.). Пикови маслени доклади
  8. ↑ Data Sources // footprintnetwork.org. Архивиран от оригинала на 2009-10-01. Посетен на 2019-03-12.
  9. ↑ Degrowth: A Vocabulary for a New Era (Paperback) – Routledge // с. 134.
  10. ↑ Mishan, Ezra J., Разходите за икономически растеж, Staples Press, 1967
  11. ↑ High Horse Riderless.
  12. ↑ D'Alisa, G., Demaria, F., Cattaneo, C. (2013). Граждански и нецивилни актьори за общество на растеж Архив на оригинала от 2019-06-08 в Wayback Machine.. Вестник на гражданското общество 9 (2): 212 – 224. Граждани срещу пазари: Как гражданското общество преосмисля икономиката във време на кризи.
  13. ↑ Schumacher, EF (1973). Small is Beautiful: Икономиката сякаш е важна за хората. Ню Йорк: Многогодишна библиотека.
  14. ↑ „Обяснението на резиденцията на Croissance en Suisse“, Julien Cart, в Moins!, журнал romand d'écologie politique, n ° 12, юли-април 2014.
  15. ↑ Research & Degrowth // Посетен на 23 септември 2014.
  16. ↑ Décroissance économique pour la soutenabilité écologique et l'équité sociale // Архивиран от оригинала на 2016-01-10. Посетен на 16 май 2011.
  17. ↑ Degrowth Conference Barcelona 2010 // Архивиран от оригинала на 2014-04-10. Посетен на 6 февруари 2014.
  18. ↑ International Conference on Degrowth in the Americas // Архивиран от оригинала на 2014-05-31. Посетен на 2019-03-12.
  19. ↑ International Degrowth Conference Venezia 2012 // Архивиран от оригинала на 2013-09-02. Посетен на 5 декември 2012.
  20. ↑ 5^ International Degrowth Conference in Budapest // Архивиран от оригинала на 2019-05-08. Посетен на 31 януари 2018.
  21. ↑ Dialogues in turbulent times // Посетен на 28 август 2018.
  22. ↑ Декларация на конференцията от Париж 2008 Архив на оригинала от 2013-07-01 в Wayback Machine..
  23. ↑ 2-ра конференция за икономически растеж за екологична устойчивост и социална етика. 2010 г. Декларация за растежа Барселона 2010 г. Архив на оригинала от 2014-04-10 в Wayback Machine. и резултати от работните групи.
  24. ↑ Buen vivir: the social philosophy inspiring movements in South America // The Guardian.
  25. ↑ Alternatives to Sustainable Development: Buen vivir, Degrowth and Eco-Swaraj // Degrowth / Decroissance Canada.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Degrowth в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дегроут&oldid=12349266“.