Долно Нерези
- Тази статия е за селото в Община Карпош. За стружкото село вижте Нерези.
Долно Нерези Долно Нерези | |
— квартал — | |
Новопостроени къщи в Долно Нерези след Скопското земетресение, дарение от Норвегия, 1964 г. | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Карпош |
Географска област | Кършияка |
Надм. височина | 290 m |
Население | 12 418 души (2002) |
Пощенски код | 1020 |
МПС код | SK |
Долно Нерези в Общомедия |
Долно Нерези (официално Тафталидже II, на македонска литературна норма: Тафталиџе II) е квартал на Скопие, столицата на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Долно Нерези е част от Община Карпош и е разположен в югозападната част на града на изток от Вардар, на юг от булевард „Партизански отреди“, който го отделя от Карпош IV, на запад от улица „Московска“, която го отделя от Тафталидже и на север от булевард „Македония“, който го отделя от Средно Нерези.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Долно Нерези е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Нерѣзи (Горно и Долно) живеят 260 българи християни и 300 арнаути мохамедани.[1]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нерези (Горно и Долно) има 288 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Нерези (Nerezi) като албанско село.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Нерези като смесено българо-албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Долно и Средно Нерези имат 12 418 жители.[5]
Националност | Всичко |
македонци | 10 288 |
албанци | 1353 |
турци | 93 |
роми | 19 |
власи | 58 |
сърби | 378 |
бошняци | 14 |
други | 217 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 205.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-116. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 октомври 2007
|
|