Евтимий Български
- Тази статия е за българския патриарх. За други значения вижте Патриарх Евтимий (пояснение).
† св. Евтимий Търновски | |
27-и български патриарх | |
---|---|
Роден | ок. 1325 |
Починал | ок. 1403 |
Почитан в | Източноправославния свят |
Празник | 20 януари |
† св. Евтимий Търновски в Общомедия |
Св. Евтѝмий Търновски е виден български средновековен духовник, книжовник, патриарх на България, последен предстоятел на църквата на Второто българско царство. Той е авторитетна фигура в православния свят, обявен за светец.
Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е „Похвално слово за Евтимий“ на Григорий Цамблак.
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320 – 1330 г. и според някои източници произхожда от знатния род Цамблаковци.[1] Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград[1], където скоро след това Теодосий умира.
Св. Евтимий последователно постъпва в манастира „Студион“ и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос[1], а след освобождаването му се връща в българския Зографски манастир в Атон.
Дейност в България
[редактиране | редактиране на кода]Същата 1371 г. Евтимий се връща в България и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправя чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги.[2] Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е избран за негов наследник. Новоизбраният патриарх като привърженик на исихазма се бори с ересите и с упадъка на нравите и получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Известни са десетки съчинения на Патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.
Падането на Търново
[редактиране | редактиране на кода]През пролетта на 1393 г. султан Баязид I стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в „Похвално слово за Евтимий“: „варварският цар...ненадейно нападна града – не от една или две страни, но като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи.“ Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът издържа тримесечна обсада[3]. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.
Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: „Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му“. Според Григорий Цамблак[2] църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с „учители на безсрамието“. 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир[4]. Предполага се, че е починал там през 1402 – 1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена на Константинополската патриаршия.
Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики – 20 януари.
Книжовна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Книжовен център
[редактиране | редактиране на кода]Евтимий Търновски създава оригинални творби, свързани с миналото и настоящето на Търновград, както и се изявява като преводач, определян като "втори Мойсей".
Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят[5], Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества[6]. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.
Книжовник "писател"[7]
[редактиране | редактиране на кода]- Жития:
- „Житие на Иван Рилски“
- „Житие на Иларион Мъгленски“
- „Житие на Филотея Темнишка“ (или Търновска)
- „Житие на Петка Търновска“ (или Параскева Епиватска)
- Похвални слова:
- „Похвално слово за Михаил Войн“
- „Похвално слово за Йоан Поливотски“
- „Похвално слово за св. Неделя“
- „Похвално слово за св. Константин и св. Елена“
- Послания:
- „Послание до атонския монах Киприан“ (Киевски митрополит и Всеросийски)
- „Послание до митрополит Арсений“
- „Посланиe (първо) до тисманския монах Никодим“
- „Посланиe (второ) до тисманския монах Никодим" (игумен на монасатира Тисмана във Влахия след 1385)
- "Послание до митрополит Антим" (Угровлахийски)
- Химнописец:
- Служба за царица Теофана
- Параклис /молебен канон/ за царица Теофана
- Служба за св. Петка Търновска
- Преводач:
- Петокнижието - първите 5 книги от Стария завет !
- Литургии /девет/ от патриарх Филотей
- Литургии /две/ от Василий Велики
Храмове, посветени на патриарх Евтимий Търновски
[редактиране | редактиране на кода]В България има три храма, посветени на патриарх Евтимий, като два от тях все още са в строеж.
През 2017 година е осветен академичният храм „Свети Патриарх Евтимий“ към Тракийския университет[8] в Стара Загора.
През 2003 година започва строеж на храм в чест на Евтимий Търновски във Великотърновския университет. През 2023 година е завършена фасадата и започва вътрешното изографисване[9]. Черквата трябва да бъде академичен храм към Богословския факултет на ВТУ.
През 2022 година е положен основният камък на храм „Свети Патриарх Евтимий“ в столичния квартал „Люлин“.[10]
Вижте още
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „Из старата българска литература“. Изд. „Български писател“, С., 1988. (Из „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак – с.177–190).
- ↑ а б в „Из живота и обществено-политическата дейност на патриарх Евтимий Търновски“, Магда Христодулова – в „Исторически преглед-100 години от Освобождението“, книжка шеста, година 33, 1977 г., стр. 237 – 249
- ↑ а б „Похвално слово за свети Евтимий“ – Григорий Цамблак
- ↑ „Българските ханове и царе VII-XIV век, Йордан Андреев“, издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1988 г., стр. 206
- ↑ „Гробът на патриарх Евтимий“ – Иван Богданов, издателство на Отечествения фронт, София 1987 г.
- ↑ „Страници из историята на Търновската книжовна школа“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г. – Общобалканско и общославянско значение на Търновската книжовна школа-продължител на Кирилово-Методиевото дело, стр. 7 – 15.
- ↑ „Втори международен симпозиум Търновска книжовна школа“, „Старобългарска литература“, книга 4, издателство на БАН, София, 1978 г., стр. 121.
- ↑ „Страници из историята на Търновската книжовна школа“ – Основни черти и тенденции в творчеството на Евтимий Търновски, стр. 16 – 28.
- ↑ Освещават храма в Тракийския университет // Кмета.БГ. 2017-09-06. Посетен на 2024-01-19.
- ↑ Фасадата на университетския храм „Св. Евтимий патриарх Търновски“ е завършена // Общинско радио Велико Търново. 2023-01-19. Посетен на 2024-01-19.
- ↑ Ветова, Димитрина. С празничен водосвет при новостроящия се храм "Св. патриарх Евтимий" в София ще бъде почетена паметта на светеца // Българска телеграфна агенция. 2024-01-18. Посетен на 2024-01-19.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения на Евтимий Търновски в Моята библиотека
- Св. патриарх Евтимий – Църковни жития и духовно наследство
- Св. Патриарх Евтимий – „добрият пастир“ на българския народ... – Пламен Павлов Архив на оригинала от 2013-10-07 в Wayback Machine.
- Национален каталог на академичните библиотеки НАБИС
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (hrsg. E. Kałužniacki). Wien, 1901 [оригинален среднобългарски текст] (вижте също послеслов на Димитър Кенанов Архив на оригинала от 2016-11-09 в Wayback Machine. към фототипното преиздание на книгата. Велико Търново, 2010)
- Патриарх Евтимий, Съчинения (съст. и ред. Кл. Иванова). С., 1990 [новобългарски превод с обяснителни бележки]
Изследвания
[редактиране | редактиране на кода]- Иванова, Кл., Патриарх Евтимий. С., 1986.
- Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. Материали от националната научна сесия за 600 г. от заточението на св. Евтимий, патриарх Търновски, Велико Търново, 6 октомври 1993 г.. Ред. кол. Георги Данчев и др., Велико Търново, 1998 (Проглас).
- Андреев, Й., Патриарх Евтимий. Бележити българи, т. III. С., 2012.
|
|