Едуард Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едуард Савойски
15-и граф на Савоя
Управление16 октомври 1323 – 4 ноември 1329
НаследилАмадей V Савойски
НаследникАймон Савойски
Лични данни
Роден
Божè, Синьория Брес
Починал
4 ноември 1329 г. (45 г.)
Погребан вАбатство Откомб
Семейство
ДинастияСавоя
БащаАмадей V Савойски
МайкаСибила дьо Боже
БракБланш Бургундска
ПотомциЙоанна
Герб
Едуард Савойски в Общомедия

Едуард Савойски, наричан Либералния (на италиански: Edoardo di Savoia, il Liberale; * 8 февруари 1284, Божè, Синьория Брес, † 4 ноември 1329 в Париж, Кралство Франция) е 15-и граф на Савоя, граф на Аоста и на граф на Мориен (1323 – 1329).

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Едуард, според френския историк Самюел Гишенон е вторият син на Амадей V (* 1252, † 1323), граф на Савоя, граф на Аоста и граф на Мориен, и на първата му съпруга Сибила или Симона дьо Боже.[1] (* 1255, † 1294). Негови дядо и баба по бащина линия са Томас II, граф на Пиемонт, и Беатрис Фиески, а по майчина – владетелят на Боже и на Брес Гиг II дьо Боже[2] и Дофина дьо Сен Боне[3][4] (а не Беатрис Монфератска, дъщеря на Вилхелм VI Монфератски[2] [5]).

Има двама братя и пет сестри:

Освен това има четири природени сестри от втория брак на баща си, сред които императрицата на Византия Йоанна (Анна).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и юношество[редактиране | редактиране на кода]

Едуард е роден на 8 февруари 1284 г. в градчето Боже[6], в Брес.[7] Според френския историк Жан Фрезе взима името на братовчед си Едуард I от Англия,[8] син на първата братовчедка на баща му Елеонора Прованска. В годината на раждането му най-големият му брат Жан умира.[9]

Чичото на неговия баща, графът на Савоя Филип I, умира на 15 или 16 август 1285 г.[10] и бащата на Едуард, Амадей го наследява като Амадей V.[11]

В началото на 1294 г. майка му Сибила пише завещание, в което тя разпределя различни завещания, включително на нейния съпруг и на петте ѝ все още живи деца, включително Едуард.[12]

На 20-годишна възраст е изпратен от баща си във Франция с въоръжени мъже, за да помогне на крал Филип Хубави срещу фламандците, където освен доказателство за храброст той се окичва със славата на спасител на личността на краля, който се бори с враговете си.[13]

През 1307 г. неговият баща Амадей V пише завещание, в което го обявява за свой единствен наследник в Контадо Савоя и също така определя различните завещания както на децата от първия си брак, така и на тези от втория.[14] През следващите години Едуард, според френския историк Виктор Флур дьо Сен-Жени, управлява Савоя, по време на отсъствията на баща си, който отива в Англия, няколко пъти във Франция, по време на експедициите му до Италия и по време на защитата на остров Родос.[15]

Граф на Савоя[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Едуард от 18 век

Баща му Амадей V умира на 16 октомври 1323 г., докато е в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII, за да го подтикне да предприеме кръстоносен поход в полза на Византийската империя, която се поддава под атаките на Османската империя.[16][17] Той е наследен от сина си Едуард.[18]

Той позволява на евреите да се заселват в Савоя и премахва паричните компенсации за престъпления. Традицията показва, че той е този, който е разрешил заселването на евреите в Шамбери от 1319 г. Въпреки това те изглеждат добре установени в столицата на Савойското графство от самото начало на 14 век, с получаването на гробище през 1302 г.[19] Едуард предоставя многобройни привилегии: на Сен Жармен д'Амберьйо през 1323/1328 г., на Бия (От Рон), Леа (От Рон) и Ивоар (Шабле) през 1324 г., и на Балон (От Рон) през 1326 г., и оттук идва прозвището му „Либералния“.[20]

Управлението на Едуард, почти винаги във война с враговете си, е кратко. Атакуван от Дофина на Виен, от Господаря на Фосини и от други принцове, той ги завладява, но на следващата година е победен от дофина Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен и неговия брат Хумберт, барон на Фосини, в равнината на Сен Жан ле Вьо[21] в битката при замъка във Варе в Бюже. В тази битка Едуард е пленен от враговете, но е незабавно освободен от своите капитани на гвардията.[22] За други благородници, взети в плен, Едуард трябва да плати откуп[23], като според Фрезе трябва да се откаже от някои привилегии и да продаде замъци и феодални владения, за да може да плати.[24]

През 1327 г. Еуард трябва да се намеси в Мориен, за да потуши зараждащ се бунт.[25]

През 1328 г. е в свитата на новия краля на Франция Филип VI о Валоа в кампанията във Фландрия, участвайки в битката при Мон Касел[26], където фламандските бунтовници са тържествено победени.[27]

В Париж, чрез посредничеството на вдовицата на Луи X, кралицата на Франция Клеманс, Едуард сключва ново мирно споразумение с дофина на Виен Гиг VIII дьо ла Тур дю Пен.[28] Това е потвърдено на събранието в Амиен през 1329 г., където той предлага кръстоносен поход в полза на Византийската империя[29], където неговата полусестра Анна е императрица.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Докато се подготвя да последва краля на Франция в Авиньон, за да се срещне с папа Йоан XXII, Едуард се разболява в Жантийи и умира внезапно на 4 ноември 1329 г.[30] на 45-годишна възраст.[31] Погребан е в Абатство Откомб на 22 ноември. Тъй като има само една дъщеря, той е наследен от брат си Аймон.[32]

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

Гробница на съпругата и дъщерята на Едуард

∞ 27 септември 1307 в Замъка Монбар, Бургундия[33][34][35] за Бланш Бургундска[36][37] (* ок. 1288, † 28 юли 1348, Дижон), втората дъщеря на херцога на Бургундия и титулярен крал на Солун Робер II и на съпругата му Агнес Френска[34] и внучка по майчина линия на краля на Франция Свети Луи IX и на Маргарите Прованска.[38] Предвид степента на родство на съпрузите е необходима папско разрешение от Бонифаций VIII.[33] Имат една дъщеря:

  1. Йоанна Савойска (* ок. 1310, † 29 юни 1344, Замък Венсан), виконтеса на Лимож; ∞ 21 март 1330 в Катедралата на Шартър за Жан III Добрия (* 1286, †1341), херцог на Бретан, от когото няма деца. Претендира за наследството след смъртта на баща си, но отстъпва правата си на чичо си по бащина линия Аймон за годишна рента от 6000 ливри.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367
  2. ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364 - 366
  3. ↑ Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 595, с. 111
  4. ↑ Titres de la maison ducale de Bourbon, doc. 607, с. 113
  5. ↑ Edouard Perroy, Les familles nobles du Forez au XIIIe siècle: essais de filiation, Volume 1, с.720
  6. ↑ Edoardo - Il Liberale Архив на оригинала от 2016-04-20 в Wayback Machine.
  7. ↑ Histoire de Savoie, с. 285
  8. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 303
  9. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 367
  10. ↑ Chartes du diocèse de Maurienne, с. 348
  11. ↑ Histoire de Savoie, с. 263
  12. ↑ Preuves de l'Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Testament de Sibille, с. 150 -154
  13. ↑ Edoardo - Il Liberale Архив на оригинала от 2016-04-20 в Wayback Machine.
  14. ↑ Sezione Corte -> Testamenti de' sovrani, e principi della Real Casa di Savoia in Materie politiche per rapporto all'interno (Inventario n. 104) fascicoli 1-8 -> Testamenti -> Mazzo 1.4 -> Fascicolo 24 Архив на оригинала от 2021-10-18 в Wayback Machine.
  15. ↑ Histoire de Savoie, с. 286
  16. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 364
  17. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 298
  18. ↑ Mémoires et documents publiés par la Société d'histoire et d'archéologie de Genève - tome 9, n* 44, с. 306
  19. ↑ Timoléon Chapperon, Chambéry à la fin du xive siècle, Dumoulin, 1863
  20. ↑ Ruth Mariotte Löber, Ville et seigneurie : Les chartes de franchises des comtes de Savoie, fin xiie siècle-1343, Librairie Droz - Académie florimontane, 1973
  21. ↑ Histoire de Savoie, с. 288
  22. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 311
  23. ↑ Histoire de Savoie, Pag 288, бел. 1
  24. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 311 и 312
  25. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 313 - 315
  26. ↑ Histoire de Savoie, с. 291
  27. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 317
  28. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 318
  29. ↑ Histoire de Savoie, с. 292
  30. ↑ Histoire de Savoie, с. 292
  31. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 318
  32. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 385
  33. ↑ а б Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 381
  34. ↑ а б #ES Histoire des ducs de Bourgogne de la race capétienne, tome VI, pag. 115
  35. ↑ Шаблон:La Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 20, Continuatio Chronici Guillelmi de Nangiaco, с. 597
  36. ↑ Histoire de Savoie, с. 285
  37. ↑ Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 303
  38. ↑ Recueil des historiens des Gaules et de la France. Tome 21, Chronique anonyme des rois de France, с. 81
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Edoardo di Savoia (1291-1343) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „Франция“         Портал „Франция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Едуард_Савойски&oldid=11923373“.