Иван Мушкетов

Иван Мушкетов Иван Васильевич Мушкетов
руски изследовател
Роден	10 януари 1850 г. (стар стил) Алексеевска, Русия
Починал	10 януари 1902 г. (стар стил) Санкт Петербург, Русия
Погребан	Смоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия
Националност	Русия
Научна дейност
Област	География, геология
Работил в	Петербургски технически университет
Иван Мушкетов в Общомедия

Иван Василиевич Мушкетов (на руски: Иван Васильевич Мушкетов) е виден руски изследовател, геолог, географ и пътешественик, професор в Петербургския технически университет, член Руското географско дружество.

Ранни години (1850 – 1872)

Роден е на 9 януари 1850 година в Алексеевска, Волгоградска област, Русия, в семейството на казак. Рано остава кръгъл сирак и се възпитава от чичо си в Урюпинск. През 1867 г. завършва Новочеркаската класическа гимназия и през 1868 постъпва Минния институт в Санкт Петербург, специалност геология. През 1872 г. завършва института и провежда първата си експедиция в Южен Урал.

Експедиционна дейност (1873 – 1886)

Първо пътешествие в Средна Азия (1873 – 1875)

През 1873 г. пристига в Ташкент и в продължение на повече от осем години извършва комплексни изследвания в Западен Тяншан и Памиро-Алай. По време на тези експедиции открива няколко големи находища на полезни изкопаеми: каменни въглища (в района на град Кулджа), манганови, сребърни и оловно-цинкови руди.

През 1874 – 1875 г. изследва Тяншан и долината на река Сърдаря (3019 км).

През 1875 г. посещава западната част на Киргизкия хребет (4875 м), изкачва се по река Талас (661 км) и по притока ѝ Учкошой и през прохода Отмек (3330 м) преминава Таласки Алатау. По долините на реките от системата на река Нарин излиза до високопланинското (на 3016 м) езеро Сонкьол (278 км²) и го изследва. Пресича няколко пъти хребетите обкръжаващи езерото Исък Кул от север и юг – Кунгей Алатау и Терскей Алатау, а така също и Заилийски Алатау (4937 м). През есента на 1875 г. се движи на североизток и достига до долината на река Или и по нея до град Кулджа, където изследва находища на въглища. Два пъти пресича хребета Борохоро (до 4500 м) в северната част на Тяншан. Изследва планинското езеро Сайрам Нур (на 2073 м), Джунгарски Алатау (4464 м), а след това по долината на река Боротала се спуска на изток до езерото Еби Нур (на 190 м, 800 – 1070 км²), като по този начин завършва изследването на Западен и Централен Тяншан. В издадената през 1876 книга: „Кратком отчете о геологическом путешествии по Туркестану в 1875 г.“ първи привежда геоложки данни в орографската схема на Тяншан.

Пътешествие в Южен Урал (1876)

През 1876 г. Мушкетов изследва геологията на Златоустовския планински окръг на Урал. Отчетите му за тези геоложки изследвания са приети от съвета на Минния институт като дисертация и получава докторска степен. Една година по-късно е избран за професор в катедрата по геология, геодезия и рудни находища и усърдно се заема с преподавателска дейност, която обаче трае съвсем малко, защото отново предприема нови изследвания в Средна Азия от 1877 до 1880 г.

Второ пътешествие в Средна Азия (1877 – 1880)

През лятото на 1877 г. от Ферганската долина тръгва на юг, пресича Алайския хребет (5539 м), два пъти Алайската долина (1700 км²) и Заалайския хребет (7134 м) през проходите Терсагар (3613 м) и Кизиларт (4280 м) и от последния достига до езерото Каракул (364 км²). Връща се във Ферганската долина и тръгва на североизток към Ферганския хребет (4680 м), а след това на запад към Чаткалския хребет (4503 м) и стига до Ташкент. С това си пътешествие завършва изследването на южните части на Тяншан и оконтурява Ферганската долина. Получените материали му позволяват да направи първите стъпки към изясняване на геоложкия строеж на северните покрайнини на Памир и да определи направлението на неговите хребети в съчинението си „Геологическое путешествие на Алай и Памир в 1877 г.“.

През 1878 изследва източната част на Ферганската долина и седловината между Ферганския и Алайския хребети (между 40º и 41º с.ш.) и прониква до високопланинското езеро Чатиркьол (на 3550 м, 175 км²), като по този начин свързва своята с работа с тази на англичаните.

През лятото на 1879 г. тръгва от Самарканд на югозапад, изследва западните разклонения на Алайския хребет до Карши. Продължава на югоизток и през прохода Железни врата (38°00′ с. ш. 66°30′ и. д.38° с. ш. 66.5° и. д.38, 66.5) достига до река Сурхандаря (306 км) и се спуска до устието ѝ. От там с лодка се спуска по Амударя до Турткул, като изследва бреговете ѝ и прави няколкодневни странични походи, пресича западната част на пустинята Къзълкум от Турткул и се добира до Казалинск на Сърдаря.

През август 1880 г. тръгва от Ура Тюбе с голям керван на юг, пресича Туркестанския хребет и по долината на река Зеравшан (877 км) се изкачва на Зеравшанския ледник. От там преминава на североизточния склон на Туркестанския хребет, вторично го пресича малко по-на запад, спуска се в долината на Зеравшан и проследява реката до долното ѝ течение.

За шест години Мушкетов обхваща с изследванията си голяма част от Тяншан, Северен Памир, Алайската планинска система и западната част на пустинята Къзълкум. Благодарение на неговата дейност географската карта на Средна Азия е значително поправена и допълнена. В своя двутомен труд „Туркестан“ (1886 – 1906) изцяло видоизменя дотогавашните представи за разположението на планинските хребети в Средна Азия. Той показва „че Тяншан и Памиро-Алай се състоят от редица плоски дъги с паралелно простиране, издути на юг“ (Владимир Обручев). Това е първата правилна орографска схема на Тяншан, съхранила научното си значение. Мушкетов привежда убедителни факти, потвърждаващи основната роля на новите тектонски движения в създаването на съвременния облик на региона, и доказва, че във високопланинските райони отсъстват млади вулкански явления. През 1881 г. съставя първата геоложка карта на Туркестан. За заслугите постигнати в Средна Азия му е присъден златен медал от Руското географско дружество.

Експедиции (1880 – 1886)

През следващите години от 1880 до 1886 г. Мушкетов изследва Кавказ, района на Алма Ата, астраханските, салско-маничките степи, възвишението Ергени и Долното Поволжие, солените езера на полуостров Крим и др. Установява наличието на огромни запаси от сладки подземни води в Долното Поволжие.

Последни години

Той е един от първите геолози, който пристъпва към събиране и систематизиране на сведения за подземните трусове в различни региони на страната, залага основите на руската сеизмична служба и организира и издава регулярен сборник на случилите се земетресения в Русия. От 1882 г. и до смъртта си заема длъжността старши геолог в Геоложкия комитет на Русия.

Умира твърде млад, едва на 52 години, на 10 януари 1902 година в Петербург.

Памет

Неговото име носят:

• връх Мушкетов (53°36′ с. ш. 113°32′ и. д.53.6° с. ш. 113.533333° и. д.53.6, 113.533333, 1012 м), в Задбайкалието, Витимското плато;
• ледник Мушкетов (71°20′ ю. ш. 14°55′ и. д.71.333333° ю. ш. 14.916667° и. д.-71.333333, 14.916667), в Антарктида, Бряг Принцеса Марта;
• ледник Мушкетов (79°05′ с. ш. 101°50′ и. д.79.083333° с. ш. 101.833333° и. д.79.083333, 101.833333), в северната част на остров Болшевик, в архипелага Северна земя;
• ледник Мушкетов, в Каратегински хребет, Памир, Таджикистан;
• ледник Мушкетов (42°17′ с. ш. 79°54′ и. д.42.283333° с. ш. 79.9° и. д.42.283333, 79.9), в хребета Сариджаз, Тяншан, Киргизстан;
• проток Мушкетов (75°59′ с. ш. 92°48′ и. д.75.983333° с. ш. 92.8° и. д.75.983333, 92.8), в Карско море, между остров Гаврилов и северозападния бряг на п-ов Таймир;
• река Мушкетов (устие, 79°03′ с. ш. 101°40′ и. д.79.05° с. ш. 101.666667° и. д.79.05, 101.666667), в северната част на остров Болшевик, в архипелага Северна земя;
• хребет Мушкетов (Курлик Дабан, 38°20′ с. ш. 95°00′ и. д.38.333333° с. ш. 95° и. д.38.333333, 95), в планината Наншан, Китай.

Съчинения

• „Собрание сочинений“ (вып. 1 – 2, 1910 – 1912).

Източници

• Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
• Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969
• Баранский, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М., 1960
• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 318 – 321
• Есаков, В. А., География в России в ХІХ и начале ХХ века /Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии/, М., 1978
• Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86

Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 143 – 144

• Щукина, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей ХІХ и начале ХХ в., М., 1955