Направо към съдържанието

Индийски гавиал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Индийски гавиал
Природозащитен статут
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Псевдозухии (Pseudosuchia)
разред:Крокодили (Crocodilia)
семейство:Гавиалови (Gavialidae)
род:Гавиали (Gavialis)
вид:Индийски гавиал (G. gangeticus)
Научно наименование
Oppel, 1811
(Gmelin, 1789)
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Индийски гавиал в Общомедия
[ редактиране ]

Индийски гавиал (Gavialis gangeticus) е вид крокодил, единствен съвременен представител на семейство Гавиалови.

Историческият ареал на разпространение на индийския гавиал включва сборните басейни на реките Инд, Ганг и Иравади. Местообитанията на крокодила представляват едва 2% от този исторически обхват.

  • В Индия малки популации обитават реките на животинските светилища в Утар Прадеш и река Маханади, където вероятно не се размножава.[2]
  • В Непал съществуват малки популации, които бавно възстановяват своята численост. Обитават притоци на Ганг като тези в националните паркове Читван и Бардия.[3][4]

Видът е изчезнал от река Инд в Пакистан и от Брахмапутра в Бангладеш и Бутан. Изчезнал е и от Иравади в Мианмар.[5] Той е симпатричен вид с Индийския крокодил, а в миналото и със Соленоводния крокодил в района на делтата на Иравади.[6]

Анатомия и морфология

[редактиране | редактиране на кода]

Муцуната на гавиалите е дълга и тънка, а дължината ѝ превишава ширината от 3 – 5,5 пъти. Предният край на муцуната е силно разширен, като при мъжките екземпляри на него е разположено своеобразно образувание, което прилича на индийския глинен съд ghara. Оттук произлиза и наименованието на този род крокодили (гавиал е изменено „gharial“). Зъбите на гавиалите са дълги, тънки и остри. Броят им е не по-малко от 27 на горната и 24 на долната челюсти. Разположени са почти косо – с върха напред и встрани. Скулната кост не е голяма, както е при другите съвременни крокодили.

Гавиаловите достигат дължина до 6,6 m. Окраската на гърба е кафяво-зелена, а на коремната страна е жълто-зелена.

Въпреки че основната храна на гавиалите е рибата, която улавят със странични движения на главата, те се хранят също с птици и дребни бозайници. Ядат и трупове, включително човешки, които индийците по старинен обичай погребват във водите на свещената река Ганг. За живите хора те не са опасни, въпреки огромните си размери.

Женските индивиди достигат полова зрялост при дължина 3 m, на около 10-годишна възраст. Самецът има харем от няколко женски и го пази от другите мъжкари. Брачният период продължава от януари до февруари. През размножителния период (март – май), който съвпада със засушаването, самките заравят в крайречните пясъчни плитчини повече от 40 яйца. Всяко яйце тежи до 160 g – повече отколкото при другите крокодили. Самката се връща при люпилото всяка нощ. Те се излюпват след 60 – 80 дневен инкубационен период. За разлика от другите видове, майката не пренася малките във водата, тъй като челюстите ѝ не са приспособени за това, но продължава да се грижи за тях в продължение на няколко седмици.

Заплахи за вида и опазване

[редактиране | редактиране на кода]

Гавиалът се счита за един от най-редките видове крокодили и е включен в Световна червена книга като критично застрашен вид.

През 1970 г. той е бил на границата на изчезване поради намаляване на местообитанията, рибните запаси и изтребване. Яйцата се събират за медицински цели, а самците са обект на лов, тъй като считат израстъка на носа им за афродизиак. В Индия са разработени програми за събирането на яйцата на гавиалите и отглеждането им в т.нар. „крокодилски ферми". Първата група животни, отгледани по този начин, е била пусната в природата през 1981 г. През 1975 г. популацията на гавиалите е била едва 70 индивида, но е нараснала на 1500. От 40 млади животни в природата до полова зрялост достига само един.

  1. Gavialis gangeticus (Gmelin, 1789). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Bustard, H.R. (1983) Movement of wild Gharial, Gavialis gangeticus (Gmelin) in the River Mahanadi, Orissa (India). British Journal of Herpetology, Vol. 6: 287 – 291
  3. Maskey, T.M., Percival, H.F. (1994) Status and Conservation of Gharial in Nepal. Presented at the 12th Working Meeting of the Crocodile Specialist Group, Thailand.
  4. Priol, P. (2003) Gharial field study report. A report submitted to Department of National Parks and Wildlife Conservation, Kathmandu, Nepal.
  5. Whitaker, R., Members of the Gharial Multi-Task Force, Madras Crocodile Bank (2007) The Gharial: Going Extinct Again. Iguana 14(1): 24 – 33 download pdf Архив на оригинала от 2011-07-26 в Wayback Machine.
  6. Rao, R.J., Choudhury, B.C. (1990) Sympatric distribution of Gharial Gavialis gangeticus and Mugger Crocodylus palustris in India. Journal of the Bombay Natural History Society, Vol. 89: 313 – 314