Индийски гавиал
Индийски гавиал | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Oppel, 1811 (Gmelin, 1789) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Индийски гавиал в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Индийски гавиал (Gavialis gangeticus) е вид крокодил, единствен съвременен представител на семейство Гавиалови.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Историческият ареал на разпространение на индийския гавиал включва сборните басейни на реките Инд, Ганг и Иравади. Местообитанията на крокодила представляват едва 2% от този исторически обхват.
- В Индия малки популации обитават реките на животинските светилища в Утар Прадеш и река Маханади, където вероятно не се размножава.[2]
- В Непал съществуват малки популации, които бавно възстановяват своята численост. Обитават притоци на Ганг като тези в националните паркове Читван и Бардия.[3][4]
Видът е изчезнал от река Инд в Пакистан и от Брахмапутра в Бангладеш и Бутан. Изчезнал е и от Иравади в Мианмар.[5] Той е симпатричен вид с Индийския крокодил, а в миналото и със Соленоводния крокодил в района на делтата на Иравади.[6]
Анатомия и морфология
[редактиране | редактиране на кода]Муцуната на гавиалите е дълга и тънка, а дължината ѝ превишава ширината от 3 – 5,5 пъти. Предният край на муцуната е силно разширен, като при мъжките екземпляри на него е разположено своеобразно образувание, което прилича на индийския глинен съд ghara. Оттук произлиза и наименованието на този род крокодили (гавиал е изменено „gharial“). Зъбите на гавиалите са дълги, тънки и остри. Броят им е не по-малко от 27 на горната и 24 на долната челюсти. Разположени са почти косо – с върха напред и встрани. Скулната кост не е голяма, както е при другите съвременни крокодили.
Гавиаловите достигат дължина до 6,6 m. Окраската на гърба е кафяво-зелена, а на коремната страна е жълто-зелена.
Хранене
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че основната храна на гавиалите е рибата, която улавят със странични движения на главата, те се хранят също с птици и дребни бозайници. Ядат и трупове, включително човешки, които индийците по старинен обичай погребват във водите на свещената река Ганг. За живите хора те не са опасни, въпреки огромните си размери.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Женските индивиди достигат полова зрялост при дължина 3 m, на около 10-годишна възраст. Самецът има харем от няколко женски и го пази от другите мъжкари. Брачният период продължава от януари до февруари. През размножителния период (март – май), който съвпада със засушаването, самките заравят в крайречните пясъчни плитчини повече от 40 яйца. Всяко яйце тежи до 160 g – повече отколкото при другите крокодили. Самката се връща при люпилото всяка нощ. Те се излюпват след 60 – 80 дневен инкубационен период. За разлика от другите видове, майката не пренася малките във водата, тъй като челюстите ѝ не са приспособени за това, но продължава да се грижи за тях в продължение на няколко седмици.
Заплахи за вида и опазване
[редактиране | редактиране на кода]Гавиалът се счита за един от най-редките видове крокодили и е включен в Световна червена книга като критично застрашен вид.
През 1970 г. той е бил на границата на изчезване поради намаляване на местообитанията, рибните запаси и изтребване. Яйцата се събират за медицински цели, а самците са обект на лов, тъй като считат израстъка на носа им за афродизиак. В Индия са разработени програми за събирането на яйцата на гавиалите и отглеждането им в т.нар. „крокодилски ферми". Първата група животни, отгледани по този начин, е била пусната в природата през 1981 г. През 1975 г. популацията на гавиалите е била едва 70 индивида, но е нараснала на 1500. От 40 млади животни в природата до полова зрялост достига само един.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gavialis gangeticus (Gmelin, 1789). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Bustard, H.R. (1983) Movement of wild Gharial, Gavialis gangeticus (Gmelin) in the River Mahanadi, Orissa (India). British Journal of Herpetology, Vol. 6: 287 – 291
- ↑ Maskey, T.M., Percival, H.F. (1994) Status and Conservation of Gharial in Nepal. Presented at the 12th Working Meeting of the Crocodile Specialist Group, Thailand.
- ↑ Priol, P. (2003) Gharial field study report. A report submitted to Department of National Parks and Wildlife Conservation, Kathmandu, Nepal.
- ↑ Whitaker, R., Members of the Gharial Multi-Task Force, Madras Crocodile Bank (2007) The Gharial: Going Extinct Again. Iguana 14(1): 24 – 33 download pdf Архив на оригинала от 2011-07-26 в Wayback Machine.
- ↑ Rao, R.J., Choudhury, B.C. (1990) Sympatric distribution of Gharial Gavialis gangeticus and Mugger Crocodylus palustris in India. Journal of the Bombay Natural History Society, Vol. 89: 313 – 314
|
|