Интердисциплинарност
Интердисциплинарност обозначава съчетателното прилагане на няколко академични дисциплини при решаването на даден научен въпрос с цел постигане на целокупно познание чрез взаимодействието на различни дисциплинарни перспективи и методическо многообразие.[1][2]
Интердисциплинарността предполага някакво интегриране или синтез — взаимообвързаност между различни академични дисциплини.[2] При интердисциплинарния подход се цели да се създаде „срещно пространство“ между дисциплините и да се достигне равнище на взаимодействие, което пренася учените, чиято подготовка ги е потопила в културата на една дисциплина, отвъд техния професионален, културен и методически хоризонт.[2]
Интердисциплинарна област е област на научно изследване, която застъпва традиционните граници на няколко академични дисциплини или теоретични школи.
Комплексни и сложни феномени като глобалното затопляне, пандемията от COVID-19, глобалната миграцията, глобални икономически и финансови кризи и прочее, могат да бъдат разбрани само чрез съвместно изследване от различни дисциплини (например – политолози, социолози, икономисти, епидемиолози, еколози, климатолози и др.; нито една дисциплина по отделно не би могла да предложи адекватни обяснения и решения).
Прилагателното интердисциплинарен се използва най-често в образователните среди, когато изследователи от две или повече дисциплини обединяват своите подходи и ги модифицират така, че да са по-подходящи за разглеждания проблем, включително в случая на екипно преподаване, когато от студентите се изисква да разберат даден предмет от гледна точка на няколко традиционни дисциплини. Например темата земеползване може да изглежда по различен начин, когато се разглежда от различни дисциплини, например биология, химия, икономика, география и политология. Отначало терминът интердисциплинарен се използвал в педагогиката, обозначавайки онези учебни предмети, които обединявали в себе си едновременно няколко утвърдени научни дисциплини (например в българските училища подобен предмет е физикохимия, геобиология, геофизика).
Примери
[редактиране | редактиране на кода]- Комуникационни изследвания: Комуникационните изследвания са интердисциплинарна научна област, в която се възприемат теории, модели, концепции и т. н. на други, независими дисциплини като социология, политология и икономика и по този начин се взаимно обогатяват.[3]
- Наука за околната среда: Науката за околната среда е интердисциплинарна наука за Земята, насочена към решаване на екологични проблеми като глобалното затопляне, замърсяването на околната среда, замърсяването на водите, замърсяването на почвите, замърсяването на въздуха, и обхваща в себе си широк спектър от основни научни дисциплини, като например, геология, химия, физика, екология и океанография.[4] Изследователи в тази наука често си сътрудничат в интердисциплинарни екипи за решаване на сложни глобални екологични проблеми. От друга страна, изследователи, които изучават политики на околната среда, като например екологично право, устойчивост и екологична справедливост, също могат да търсят знания в областта на науката за околната среда, за да развият по-добре своята експертиза и разбиране на своята собствена дисциплина.[5]
- Управление на знанията: Управление на знанията или Мениджмънт на знанията e съвкупност от различни направления на изследване в областта на компютърните науки, икономиката, управлението на човешки ресурси, информационните системи, организационното поведение, философията, психологията и стратегическото управление.[6][7]
- Материалознание: Интердисциплинарна област, която съчетава научните и инженерните аспекти на материалите, особено на твърдите тела. Тя обхваща проектирането, откриването и прилагането на нови материали, като включва елементи от физиката, химията на твърдото тяло и инженерството.[8]
- Изследвания на произхода: Интердисциплинарна изследователска област, която се занимава с изясняване на произхода на културни ценности и човешки останки, намиращи се в природонаучни частни или обществени колекции/музеи – по-точно: как те са попаднали там, под какви условия, дали са били плячкосани по време на колониално владичесто или по-време на война.[9] Например, Британският музей в Лондон, Лувърът в Париж, Пергамският музей в Берлин, Ермитажът в Санкт-Петербург – всички те имат експонати, които са били заграбени от бивши колонии в Африка, Азия, Америка, Океания по времето на колониализма на Франция, Британската империя, Германската империя, Руската империя.[10] Науката за изследване на произхода изследва, дали дадени чуждестранни експонати са били легално изнесени от колониите чрез законна покупкопродажба или са били нелегално изнесени чрез закопуване на черния пазар или иманярско разграбване. Ако те са били придобити нелегално, то тогава се водят преговори за връщането им. Например, Гърция има претенции към колекция статуи от Партенона, притежание на Британския музей.[10] Нигерия пък си получава 2022 г. от Британския музей известните заграбени бенински бронзови фигури.[11] През 2021 г. Париж върна на Бенин 26 творби от кралските съкровища на Абомей, плячкосани през 1892 г. от френските войски.[12] През 2019 г. Франция върна сабя на Сенегал, а през 2020 г. – корона на Мадагаскар.[12] В края на 2018 г. Кот д'Ивоар поиска официално от Франция да бъдат върнати 148 артефакта на културното наследство.[12] Берлински музеи пък съобщават през 2023 г., че са готови да върнат стотици антропологични находки от Африка, заграбени от Германската империя – учените са анализирали 1135 човешки черепа в Музея за праистория и ранна история в Берлин; от тях 904 са определени, че са от съвременна Руанда, 202 от Танзания и 22 от Кения.[13] Подобна е ситуацията с плячкосани съкровища на културата от Нацистка Германия през Втората световна война или от Русия в Руско-украинската война.[14][15] Плячкосването на културно наследство по време на война или въоръжени конфликти е военно престъпление съгласно международното право.[16][17][18]
- Спортнa наукa: Спортната наука е интердисциплинарна наука, която изследва проблемите и проявите в областта на спорта и движението в сътрудничество с редица други науки, като социология, етика, биология, медицина, спортна психология, биомеханика и педагогика.[19][20]
- Науки за транспорта: Транспортните науки са научна област, която се занимава със съответните проблеми и събития в света на транспорта и си сътрудничи със специализираните правни, екологични, технически, психологически или педагогически дисциплини при разработването на модели относно транспорта на хората, стоки и съобщения.[21]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“ на Българската академия на науките. ИНТЕРДИСЦИПЛИНА̀РЕН // Речник на българския език. Посетен на 2023-10-17. (на български)
- ↑ а б в Мишкова, Диана. Дисциплинарност, интердисциплинарност, научни общности или за (не)стабилните граници на научното знание // Социологически проблеми 39 (1-2). Институт по философия и социология при БАН, 2007. с. 34.
- ↑ Christian Schäfer, Wie viel Politik steckt in der Kommunikationswissenschaft? Zum Stellenwert politikwissenschaftlicher Theorien in der Kommunikationswissenschaft. In: Haschke, Josef F./Moser, André M. (eds.): Politik-Deutsch, Deutsch-Politik: Aktuelle Trends und Forschungsergebnisse. Beiträge zur 6. Fachtagung des DFPK (Düsseldorfer Forum Politische Kommunikation, vol. 1; ISSN 2191-8791), Berlin: Frank & Timme, pp. 37-58. (на немски език)
- ↑ Environmental Science and Engineering Academic program at Harvard, https://www.seas.harvard.edu/environmental-science-engineering Архив на оригинала от 28 август 2022 в Wayback Machine. (на английски език)
- ↑ Environmental Policy and Planning, University of Michigan School for Environment and Sustainability, https://seas.umich.edu/academics/master-science/environmental-policy-and-planning Архив на оригинала от 28 август 2022 в Wayback Machine. (на английски език)
- ↑ Serenko, Alexander. A Structured Literature Review of Scientometric Research of the Knowledge Management Discipline: A 2021 Update // Journal of Knowledge Management 25 (8). 2021. DOI:10.1108/JKM-09-2020-0730. с. 1889–1925. (на английски език)
- ↑ Гурова, Елисавета; Николов, Румен; Антонова, Албена. Управление на знания. София, Булвест 2000, 2012. ISBN 978-954-18-0839-9. с. 20-21. Посетен на 2023-10-18. (на български)
- ↑ Ashby, M. F. Materials : engineering, science, processing and design. Oxford, Elsevier Butterworth-Heinemann, 2007. ISBN 978-0-08-047149-5. OCLC 123358414. (на английски език)
- ↑ Nils Seethaler: The Charité Human Remains Project - interdisciplinary research and restitution of human remains. In: Mitteilungen der Berliner Gesellschaft für Anthropologie, Ethnologie und Urgeschichte, vol. 33, 2012, pp. 103-108. (на английски език)
- ↑ а б Видев, Добромир. Историческа несправедливост или шанс за паметници на културата е попадането им в чужди музеи. Ще успее ли Гърция да си прибере културни ценности след Брекзит // БНР. 2020-04-02. Посетен на 2023-10-18.
- ↑ Славянова, Теодора. Британски музей се съгласи да върне на Нигерия заграбени бенински бронзови фигури // Българската телеграфна агенция (БТА). 2022-08-08. Посетен на 2023-10-18.
- ↑ а б в Христова, Елена. Френският министър на културата е оптимист за закон за връщането на произведения на изкуството на африкански страни // Българска телеграфна агенция (БТА). 2023-04-27. Посетен на 2023-10-18.
- ↑ Маркова, Антоанета. Берлински музеи са готови да върнат стотици антропологични находки в Африка // Българска телеграфна агенция (БТА). 2023-01-18. Посетен на 2023-10-18.
- ↑ Съвет на ЕС. Съобщение за печата от 23 юни 2023 г. 14:00. 11-и пакет санкции във връзка с агресивната война на Русия срещу Украйна: още 71 лица и 33 образувания, включени в списъка със санкции на ЕС, както и нови инструменти за борба със заобикалянето на ограниченията и информационната война // consilium.europa.eu – официалният уебсайт на Съвета на ЕС и на Европейския съвет. 2023-06-23. Посетен на 2023-10-18.
- ↑ Другата война на Путин - културното наследство на Украйна // Булевард България. 2022-03-10. Посетен на 2023-10-18.
- ↑ Организация на Обединените нации. Конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт. Ратифицирана с Указ № 154 на Президиума на Народното събрание от 26.05.1956 г. - Изв., бр. 44 от 1.05.1956 г. В сила за България от 7.11.1956 г. Обнародвана в Държавен вестник бр.24 от 24 Март 1959 г. // Официален сайт на Министерство на културата на Република България. 1954. Посетен на 2023-10-18. (на български)
- ↑ Council of Europe. Council of Europe Convention on Offences relating to Cultural Property (CETS No. 221) // 2022. Посетен на 2023-10-18. (на английски)
- ↑ Европейска комисия. Борба с трафика на културни ценности // Посетен на 2023-10-18. (на български)
- ↑ Klaus Willimczik: Sportwissenschaft interdisziplinär - Geschichte, Struktur und Gegenstand der Sportwissenschaft . Geschichte, Struktur und Gegenstand der Sportwissenschaft. Feldhaus Verlag, Hamburg 2001. (на немски език)
- ↑ Иванов, Йордан и др. Спортна наука или спортология. Приносът на проф. Михаил Бъчваров // Годишник на Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" 59; Свитък ІV: Хуманитарни и стопански науки. 2016. с. 125-126.
- ↑ Hendrik Ammoser, Mirko Hoppe: Glossary of Transport and Transport Sciences Архив на оригинала от 7 декември 2022 в Wayback Machine. (PDF; 1,3 MB), published in the series Discussion Papers from the Institute of Economics and Transport, Technische Universität Dresden. Dresden 2006. ISSN 1433-626X (на английски език)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Interdisciplinarity в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |