Исет

Исет
	Исет
	Река Исет в района на град Каменск Уралски
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Русия; Свердловска област; Курганска област; Тюменска област
Дължина	606 km
Водосб. басейн	58 900 km²
Отток	73,08 (при с. Исетское) m³/s
Начало
Място	Исетско езеро; Среден Урал; Свердловска област
Координати	56°57′38.52″ с. ш. 60°24′10.8″ и. д. / 56.9607° с. ш. 60.403° и. д.
Надм. височина	248 m
Устие
Място	Тобол → Иртиш → Об → Карско море
Координати	56°35′51.36″ с. ш. 66°17′19.68″ и. д. / 56.5976° с. ш. 66.2888° и. д.
Надм. височина	51 m
	Исет в Общомедия

Исет (на руски: Исеть) е река в Азиатската част на Русия, Западен Сибир, ляв приток на Тобол, протичаща на територията на Свердловска, Курганска и Тюменска област, с дължина 606 km, която ѝ отрежда 126-о място по дължина сред реките на Русия.

Река Исет изтича от южния ъгъл на Исетското езеро, разположено на източния склон на Среден Урал, на 248 m н.в., на 25 km северозападно от град Екатеринбург, Свердловска област. Първите 160 km, до град Каменск Уралски тече в югоизточна посока и има типичен полупланински характер: сравнително тясна долина със стръмни склонове, на отделни места с прагове и бързеи. В този участък преминава през едно естествено езеро и осем малки язовира, които регулират нейния отток. След град Каменск Уралски реката навлиза в югозападната част на Западносибирската равнина – южната част на обширната Туринска равнина, като посоката ѝ става източна, а в най-долното течение – североизточна. Тук долината ѝ става много широка, в която Исет силно меандрира, с множество старици, протоци и малки непостоянни пясъчни острови. Влива се отляво в река Тобол, при неговия 437 km, на 51 m н.в., при село Памятное, Тюменска област

Водосборният басейн на река Исет обхваща площ от 58,9 хил. km², което представлява 3,7% от водосборния басейн на река Тобол и включва части от Република Башкортостан, Курганска, Свердловска, Тюменска и Челябинска област.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

на север – водосборния басейн на река Тура, ляв приток на Тобол;
на югоизток и юг – водосборните басейни на река Уй и други по-малки леви притоци на Тобол;
на запад – водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море;.

Река Исет получава 42 притока с дължина над 20 km, като 3 от тях са с дължина над 100 km:

402 ← Синара 148 / 6690, при село Никитинское, Курганска област
353 ← Теча 243 / 7600, на 2 km южно от град Далматово, Курганска област
218 ← Миас 658 / 21 800, при село Кондинское, Курганска област

Подхранването на река Исет е предимно снежно. Среден годишен отток при село Исетское, Тюменска област, на 105 km от устието 73,08 m³/s (по данни от БСЭ 65,4 m³/s). Замръзва през ноември, а се размразява през април

По течението на Исет са разположени стотици населени места, в т.ч. 6 града и 1 село – районен център:

Свердловска област – градове: Екатеринбург, Арамил и Каменск Уралски
Курганска област – градове: Катайск, Далматово и Шадринск
Тюменска област – село Исетское (районен център)

В горното течение на Исет са изградени осем малки язовира, водите на които се използват за водоснабдяване на околните селища и регулират оттока на реката. С цел увеличаване дебитът на Исет и подобряване на водоснабдяването на град Екатеринбург от Волчихинското водохранилище на река Чусовая (ляв приток на Кама) по канал, дълъг 6 km и по река Решетка се осъществява се осъществява пренос на вода в най-горния от осемте язовира по Исет – Горноисетски язовир (рус. Верх-Исецкий пруд). Поради множеството промишлени предприятия в югоизточната част на Свердловска област, които изхвърлят в реката химически вещества водата на река Исет е една от най-замърсените в Русия за последните 15 – 20 години. При високи води река Исет е плавателна за малки съдове до град Шадринск.

Вижте също

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Исет“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.