Искър (район)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.
Искър | |
район на Столична община | |
Разположение на Искър в Столична община | |
Страна | България |
---|---|
Площ | 25,6 km² |
Население | 69 019[1] души (2023) |
Кмет | Ясен Русев (ПП-ДБ) |
Официален сайт | raioniskar.bg |
„Искър“ е административен район в Столичната община. Наименуван е на река Искър, която протича в източната му част. Към 15 юни 2023 г. в района живеят 64 159 души по настоящ адрес и 69 019 души по постоянен адрес.
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се в югоизточната част на общината, разположен на площ от 25,6 km2. Има 70 814 жители според преброяването от 2021 - 2022 година.
Районът включва:
- застроения с блокове жилищен комплекс „Дружба“ с подрайоните „Дружба 1“, „Дружба 2“ и „Цариградски комплекс“;
- застроените с еднофамилни къщи квартали „Димитър Миленков“ и „Абдовица“;
- село Бусманци;
- Научно-производствена зона Искър (НПЗ Искър) край железопътната гара Искър.
Забележителности на район „Искър“ са:
- паркът „Езеро“ с най-голямото езеро в жилищната част на София;
- паркът „Врана“ с редки дървета и храсти и царския дворец „Врана“.
Квартали
[редактиране | редактиране на кода]- 7-и – 11-и километър (Карта) – малка част
- Абдовица (Карта)
- Димитър Миленков (Карта)
- Дружба (Карта)
- НПЗ Искър (Карта)
- Къро (Карта) – малка част
- Канала (Карта)
- Нови силози (Карта)
Районът включва още село Бусманци, както и значителни територии в източната част, невключени в определен квартал.
История
[редактиране | редактиране на кода]За нуждите на работниците от предприятията в промишлената зона край гарата започват да се изграждат жилищни блокове през 1947 г. Това полага началото на градското застрояване на района и по-конкретно на бъдещия жилищен комплекс „Дружба“. Комплексът бързо се разраства и заедно с близките квартали и с. Бусманци, е обособен в отделен административен район „Искър“ през 1983 година.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на район „Искър“ е с включените 1669 жители на село Бусманци към общия брой за района. Бусманци е с отделно кметство, поради което населението на селото се брои отделно.
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 63 248 | 100.00 |
Българи | 55 408 | 87.60 |
Турци | 284 | 0.44 |
Цигани | 374 | 0.59 |
Други | 327 | 0.51 |
Не се самоопределят | 224 | 0.35 |
Неотговорили | 6631 | 10.48 |
Култура
[редактиране | редактиране на кода]В района действат следните културни центрове:
- Културен дом „Искър“ в жк. „Дружба 1“,
- Младежко читалище „Георги Минчев“ в жк. „Дружба 1“,
- Читалище „Елин Пелин“ в с. Бусманци.
Има 4 християнски храма – църквите „Св. Преп. Наум Охридски“ и „Въведение Богородично“ в ж.к. „Дружба 1“, параклисът „Св. Пророк Илия“ в ж.к. „Дружба 2“ и църквата „Успение Богородично“ в с. Бусманци.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- 5 основни училища – 4 ОУ „Проф. Джон Атанасов“, 65 ОУ, 89 ОУ „Д-р Христо Стамболски“, 150 ОУ „Цар Симеон Първи“ и 163 ОУ „Черноризец Храбър“
- 3 средни (общински) училища – 68 СУ „Акад. Никола Обрешков“, 69 СУ „Димитър Маринов“ и 108 СУ „Никола Беловеждов“
- 1 средно (частно) училище – ЧСУ „Кралица София Испанска“
- 1 професионална гимназия – ПГ по транспорт
- 2 частни професионални колежа – ЧПК „Света Ариадна“ и ЧПК по транспорт
За най-малките се грижат 7 обединени детски заведения и 2 целодневни детски градини.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 януари 2018.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Район „Искър“ – официален сайт
- Район „Искър“ Архив на оригинала от 2013-05-15 в Wayback Machine. – на сайта на Столичната община
|