Направо към съдържанието

Крокос

Крокос
Κρόκος
— село —
Гърция
40.2646° с. ш. 21.8165° и. д.
Крокос
Западна Македония
40.2646° с. ш. 21.8165° и. д.
Крокос
Кожанско
40.2646° с. ш. 21.8165° и. д.
Крокос
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина600 m
Население2687 души (2021 г.)

Крокос или Гоблица или Говлища[1] (на гръцки: Κρόκος, до 1927 година Γκόβλιτσα, Говлица[2]) е паланка в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

Крокос е разположено на 600 m надморска височина,[1] южно от Кожани.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Гоблица е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гоплица (Goplitza) живеят 498 гърци.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Гоблица има 372 гърци.[5] Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Гоблица (Γκόμπλιτσα) живеят 400 гърци християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гоблица е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 66 къщи.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гоглица (Goglitza) има 330 гърци.[8]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1927 година Гоблица остава в Гърция. През 1927 година името на селото е сменено на Крокос.[1]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 992[1] 1005[1] 1132[1] 1543[1] 1847[1] 2118[1] 1951[1] 2469[1] 2780[1] 2946 2977 2687
Родени в Крокос
  1. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 307. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  6. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)