Михаил Лютов
Михаил Лютов | |
български художник | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1965 г.
|
Националност | българин |
Стил | живопис |
Академия | Национална художествена академия |
Учители | Иван Мърквичка |
Михаил Иванов Лютов е български художник.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1887 г. в Копривщица. Баща му е копривщенец, а майка му е от Батак. Завършва гимназия в Пловдив, а след това Държавното рисувателно училище в София. Специализира живопис при проф. Иван Мърквичка. През 1914 г., заедно с Витко Бабаков правят „Импресионистична изложба“. По време на Първата световна война е военен художник в щаба на Първа армия. През 1917 г. творбите му са включени във военна изложба в Германия, заедно с произведенията на германски, австро-унгарски и български художници. След войната се установява като художник на свободна практика в Берлин. В този град живее от 1922 до 1940 година, а от 1943 до 1948 в Чехия.[2] Една голяма част от творчеството му е унищожено по време на бомбардировките на Берлин през 1943 г.[3] Членува в Дружеството на берлинските художници и в Съюза на германските художници. Посещава Франция, Италия, Унгария, Сърбия, Далмация и др. Живее в Мариенбад, Чехия. По-късно се установява в Пловдив, където води курсове по рисуване към самодейния колектив „Рейки“. Негови ученици са Христо Явашев, Христо Стефанов, Димитър Киров, Георги Божилов, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Любен Семерджиев, Ана Гребенарова, Анастасия Кметова, Виктор Тодоров, Любомир Самарджиев, Георги Болджиев и др. Умира през 1965 г. в старчески дом.[1]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Сборник. Имена от града на художниците. Пловдив, Нова тимкомпакт, 1999. ISBN 954-90157-7-7. с. 408.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Голяма част от творчеството му е унищожено по време на бомбардировките на Берлин през 1943 г. Негови картини са:
- „Портрет на генерал-лейтенант Гешов“;
- „Хвърляне на гранати“;
- „Огнепръскачки“;
- „Чистач на ботуши“;
- „Пловдив – Хисар капия“;
- „Пловдив – Джамбаз тепе“;
- „Портрет на Михаил Герджиков“;
- „Беласица“;
- „Шан-з-Елизе“;
- „Тирол“.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 182 – 184.
- ↑ Лютов, Михаил Иванов // dg-gallery.com. Посетен на 27 юни 2023.
- ↑ Михаил Иванов Лютов – доайен на българското изобразително изкуство от първата половина на ХХ в. // skener.bg. Посетен на 4 ноември 2023.