Мокреш (област Монтана)

Мокреш
	Мокреш
	; Сградата на кметството в Мокреш
	Мокреш Мокреш
Общи данни
Население	715 души (15 март 2024 г.); 10,7 души/km²
Землище	66,7 km²
Надм. височина	77 m
Пощ. код	3647
Тел. код	09747
МПС код	М
ЕКАТТЕ	48859
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община; – кмет	Вълчедръм; Иван Барзин ; (ЗС „Александър Стамболийски“; 1999)
Кметство; – кмет	Мокреш; Огнян Ефремов; (ЗСАС)
	Мокреш в Общомедия

Тази статия е за селото в Област Монтана. За другото българско село с това име вижте Мокреш (Област Шумен).

Мо̀креш е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, област Монтана. Образувано е, чрез обединението на 2 села, преобразувани в квартали (традиционно наричани "села") - едноименното по-старо село Мокреш и основаното по времето на Османската империя (вероятно около 1828/30 г.) село Душилница.

Разположението на селото е в малка долина на 19 км югоизточно от Лом, на 7 км. от Вълчедръм, на 50 км. от Монтана. Землището обхваща към 60 хил. декара предимно земеделска земя.

Квартал Мокреш

Мокреш е разположен върху хълмиста част – северната и равнинна част – южната, на които разделя селото шосето Лом – Мокреш – Долни и Горни Цибър – Козлодуй:
1. Припека (напичано от Слънцето място) – северната хълмиста част. Дворовете в нея са изградени, чрез своеобразно терасиране на терена, наричано на местния диалект „засечка“. Сред местните фамилии са: Цанинци, Пиронковци, Качинци, Канчелови, Мачорете, Стаменовци, Ръбинци, Бузинци и Дзингарови.
2. Бъзян Махала (името вероятно идва от тамошните бъзови храсти) – останалата част от селото, на юг от пътя Лом – Цибър. Тя наброява около 240 къщи, обитавани от фамилиите Киринци, Велковци, Моновци, Савовци, Палинци, Джонгаловци и други.

Квартал Душилница

Душилница е квартал на Мокреш разположен южно от центъра, в непосредствена близост до него, дотолкова че новото строителство почти ги свързва. Разположен е върху равнинна площ, с лек наклон към река Душилница, която опасва селото от юг, а към средата на селото в североизточна посока го пресича, течейки косо през няколко махали. Селото наброява към 220 къщи, а домакинствата са малко повече.

За името Душилница и произхода на населението, както и за съществуването на това селище са запазени различни по съдържание предания. Едно от тях е, че жителите му са преселници от Оряховско, заселили се първоначално западно от местността Червен бряг – в низината, простираща се северно от брега на р. Душилница и най-вече по отсрещния баир, носещ и сега същото име (на мястото на овощната градина към с. Комощица). Новооснованото селище от около 45 къщи е наричано Муйкова махала, вероятно по името на водача на преселниците – Муйко - или защото заселниците-предци на душилчени са били от влашки произход, засвидетелстван в обръщението „муйко“, със значението на "мамин" (например „Ал муйка Бариско“ означава „На мама/маминия Бориско“). Муйковците скоро са изгонени и разпръснати в околността по давление на местния турски ага, чиито насаждения биват увреждани от добитъка им. Мнозина от тях се заселват в селата Вълчедръм и Бутан и в град Лом, а 12 семейства се установяват на северния бряг на р. Душилница. Там се намира най-широкият по това време брод на реката – разлив, където минавал пътят от гр. Лом, за селата Вълчедръм, Горна Гнойница (с. Септемврийци) и нататък. При преминаването на брода, с тежко натоварени коли (каруци) дърпащите ги добичета често се давят в тинята, откъдето се предполага, че идва името на р. Душилница, а от нейното - и на селото.

История

В землището на селото са намирани различни артефакти – глинени и керамични съдове, каменни, бронзови и железни сечива, и оръдия на труда, показващи ранно обитаване на местността - вероятно още от Каменно-медната епоха. Възможно е селище на това място да е било обитавано от древното тракийско племе мизи. Знае се отдавна, че в землището се търси стара тракийска погребална могила. Има и следи от римско присъствие, включително украсени със специфични скулптури гробища, неведнъж разравяни от иманяри и известни с находките на пари, гривни, пръстени, токи, украшения, както и (в парка Жир) останки от резиденция, предполагаемо на римски военачалник.

От село Мокреш е известният възрожденски просветител Поп Пунчо^[2] - учител в местното килийно училище. Той съставя дамаскина Поппунчов сборник, съдържащ едно от първите копия на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Произведението е трайно съхранено в солидна подвързия: корици от дърво, подплатени с тежка, приятна на цвят кафявочервеникава кожа, обвезана по периферията лично от поп Пунчо със златистожълта лъскава металическа сплав. За достойнствата на сборника говори и съдържанието му, допълнено с цялостно оформление – четлив, дори краснописен почерк, с вкус подбрани, неповтарящи се цветове и багри при изографисването на плетениците, винетките, двата автопортрета и други илюстрации и украси.

Според Моско П. Добринов „с. Мокреш, окръг Ломско, на изток 3 ч. разст. от Лом. Къщи – 150; жители – до 600; църква една, направена 1864 г. Селото лежи на два зелени върха и се мие от двете страни от реката по име Комощичка бара, която извира от Кърки жаба (Аспарухово), село на 3 ч.раст. към север. Околни забележителности няма.“

Книгата – История на село Мокреш. Автор – Асен Миланов

Село Мокреш е известно в началото на 20. век с името „Малкият Париж“ поради големината на селото и интелигентността на жителите, образовани и модерно облечени. В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация, като броят на земеделските имоти е намален от 5584 на 1100.^[3] С указ N 664 от 22 декември 1950 г. обнародван в ДВ бр.10 от 29 декември 1950 г. старото село Мокреш и съседното му Душилница са обявени за обединени и именувани с общото име Мокреш.

В периода 1955 – 1989 г. селско стопанство в селото, тогава част от Михайловградски окръг (по тогавашното име на Монтана) получава силно развитие, в условията на ТКЗС. Постигнати са значителни успехи, както в гледането на животни - мащабно развъждане на едър рогат добитък, прасета и пилета, така и в растениевъдството - с широко засяване на пшеница, слънчоглед и царевица. Селото има по това време собствено селскостопанско летище. След ликвидирането на кооператива през 1990 – 1991 г. селското стопанство в селото и областта запада и те донякъде се обезлюдяват, но се работи по преодоляването на тези проблеми, включително от нови заселници. През 2011 г. е в Мокреш е изграден Соларен парк с 4,2МWp мощност. Освен това селото е и популярно място за лов (депутати и посланици провеждат в него ловни излети). Местната ловна дружинка е една от най-известните в региона на област Монтана.

Забележителности

Православен храм „Свети Никола“

Посветена е на свети Николай Чудотворец. Преданието казва, че църквата „Свети Никола“ е изградена с дарения от местното население, върху стара приземна малка църквица, която е останала под нея. Предполага се, че строежът е започнал през 1853 г. На 23 май 1856 г. видинският митрополит Паисий тържествено освещава новопостроената църква в село Мокреш. Сградата на църквата е с площ около 140 кв. м и дебели каменни стени. Формата на сградата е корабообразна. В иконостаса на храма са подновени през 1936 г. само иконите. Старият иконостас е запазен заедно с кръста и представлява ценна творба на резбарското изкуство.

Десетки свещенослужители са дали своя принос за църковното и духовно израстване на село Мокреш и околните села. След Освобождението по инициатива на свещениците Ангел Цеков и Стамен Вълчев е излята 1 камбана и поставена в двора на храма, а впоследствие - окачена на дървета. През 1907 г. е построена висока камбанария с 2 камбани. Паралелно с храма се изгражда и училище, продължило традициите на килийното училище от 15 век, неколкократно разширявано след 1878 г., но съборено при управлението на комунистите. Въпреки това просветното дело в селото е успешно продължено. Църквата в Мокреш е обявена за Паметник на културата. През лятото на 2015 година се извършва основен ремонт на сградата на храма и прилежашия двор. Реставрирането на фасадата е напълно завършено през септември 2015 г.

Читалище „Живот“

Читалището в село Мокреш, обл. Монтана е основано на 21 ноември 1906 г. под името „Пробуда“, но скоро е преименувано на „Живот“. По-късно към него е създадена и библиотека, на която местния свещеник, поп Първан дарява много книги. Читалището изпълнява ролята и на театър. Първата пиеса, поставена в него е „Ивайло“ през 1907 г. То има един от най-богатите реквизити в околността. Самодейноста (любителските културни изяви) на читалището е била силно развита от неговото построяване в средата на XX век до промените след 1989 г.

Редовни събития

Събор на 23 май всяка година - датата е свързана с деня на откриването на местната църква.
Чества се Трифон Зарезан.
Чества се Свети пророк Илия (Илинден)

Известни личности

Родени в Мокреш

Емил Александров (1934 – 2012) – офицер от Държавна сигурност и политик
Здравко Александров (1911 – 1998) – художник
Асен Дурмишев (1938 – 2006) – лекар, учен и политик
Пунчо Куздин (1745 – 1814) – духовник и книжовник
Здравко Манолов (художник) (1920 – 2010) – художник и поет
Трифон Панов (1846 – 1918) – революционер и политик
Емил Цанински (р. 1957) – футболист

Починали в Мокреш

Първан Савов (1804 – 1918) – поборник и възрожденец

Галерия

Архитектура
Храмът „Св. Никола“ през зимата
Ден на детето 1936 г.
Елек от Мокреш изложен в Етнографсия музей.
Жътва през 1950 г.
Народен оркестър 70-те години на XX век.
Бойка и Бончук – партизани от Мокреш.
Парк „Жира“
Улица в Мокреш
Kъща в Мокреш.
Паметна плоча на Поп Пунчо
Детска градина
Училището в Мокреш
Селската чешма
Храмът „Св. Никола“
Читалището
Храмът „Св. Никола“ 2015 г.

Кметове

Димитър Дронзин 1923 – 1924
Арсен Тодоров Дурмишев 1924 – 1925
Георги Паков 1926 – 1928
Обретим Манойлов 1928 – 1930
Панко Л.Киров 1930 – 1931
Генади Апостолов Янев 1931 – 1932
Спиридон Д.Дронзин 1933 – 1934
Георги Ц.Атанасов 1934 – 1935
Цветан Божинов Икономов 1935 – 1941
Константин Шекерджиев 1941 – 1942
Калчо Конов Калчев 1942 – 1943
Иван Качин 1944 – 1946
Иван Иванов Паков 1946 – 1947
Петър Манойлов Спасов 1947 – 1948
Александър Миланов Дронзин 1949 – 1956
Славчо Николов Божков 1957 – 1962
Владимир Миланов Велков 1963 – 1977
Веселин Рафаилов Ръбин 1977 – 1995
Тодор Бърлатов 1995 – 1999
Огнян Веселинов Велков 1999 – 2003
Кирилка Ефремова 2003 – 2009
Бисер Цветанов 2009 – 2011
Огнян Ефремов 2011 – 2015
Емил Огнянов Ефремов 2015 - 2022
Маргит Георгиев 2023

Източници

↑ www.grao.bg
↑ www.bnr.bg. Посетен на 2019-10-28.
↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 37.

Външни препратки

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] www.bnr.bg. Посетен на 2019-10-28.

[груев-3] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 37.

[1]

[2]

[3]