Направо към съдържанието

Мъркюри 5

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мъркюри-Атлас 5
Данни за кораба
Ракета-носителАтлас LV-3В 93D
Полет на Мъркюри №22 (капсула № 9)
КосмодрумБаза на ВВС „Кейп Канаверал“, стартова площадка LC-14
Старт29 ноември 1961 15:08:00 UTC
Кацане29 ноември 1961 18:28:59 UTC
Място на кацанеАтлантически океан, 805 км североизточно от Бермудите
Продължителност на полета3 часа 20 минути 59 секунди
Брой обиколки2
Изминато разстояние81 902 км
Апогей237,2 км
Перигей160,1 км
Инклинация34,0°
Период88,5 минути
Маса1315,4 кг
NSSDC_ID1961-033A
NORAD ID00208
Данни за екипажа
Членове на екипажапримат
ПозивнаМА-5
Снимка на екипажа

шимпанзето Енос
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
MS-1 MА-6
Мъркюри-Атлас 5 в Общомедия

Мъркюри 5 (на английски: Mercury 5) е американски космически кораб от първо поколение. Това е първата мисия, при която НАСА извежда живо същество в околоземна орбита — шимпанзето Енос.

През 1961 г. СССР има два орбитални космически полета: Восток 1 и Восток 2. НАСА очевидно изостава, извършила също два, но суборбитални, полета. Американците превръщат в носител своята по-мощна ракета Атлас D, с помощта на която се надяват да достигнат околоземна орбита. Преди да изпрати човек, НАСА решава, че спазвайки принципа „сигурността преди всичко“, трябва да осъществи орбитален полет с примат на борда. Едва след успешното осъществяване на такъв полет, може да се мисли за извеждане на човек на околоземна орбита.

Орбитален космически полет

[редактиране | редактиране на кода]

На 29 октомври 1961 г., три шимпанзета и група от дванадесет медицински специалисти пристигат на Кейп Канаверъл, Флорида и започват подготовка за полет. Шимпанзетата са Енос, Джим и Хам — ветеран от полета на Мъркюри 2. Енос е роден в Камерун, Африка и е на служба в USAF от 3 април 1960 г.

На 29 ноември 1961 г. в 15:08 UTC стартира Мъркюри — Атлас 5 и извежда на околоземна орбита първия примат. Космическия кораб облита Земята два пъти и след 3 часа и 20 минути се приводнява успешно в Атлантическия океан близо до Канарските острови.

Това кацане, толкова далеч от разчетената, точка се дължало на неточно изчислена от наземните компютри инклинация на орбитата на Мъркюри 5. Енос едва не загинал след като престоял в кабината на космическия кораб близо пет часа и половина. Поради повреда в кондициониращата инсталация температурата в кораба се повишавала непрекъснато, а животното се дехидратирало. Този полет показал, че НАСА правилно се решила на такава стъпка и до полет на човек на околоземна орбита има още много работа за свършване. Новата ракета — носител Атлас D се оказала напълно способна да достигне околоземна орбита и залагането в началото на програмата на по-леката ракета-носител Редстоун било отчетено като грешка, която вероятно струвала на САЩ първенството в началния етап на пилотираните космически полети.

Въпреки проблемите по време на полета Енос оцелял в сравнително добра кондиция. Той починал след една година, на 4 ноември 1962 г. от шигелоза. Лекарите сметнали, че това няма общо с извършения преди повече от дванадесет месеца орбитален полет.