Невена Измирлиева

Невена Измирлиева
	Невена Измирлиева
българска учителка
Родена	Невена Иванова Измирлиева около 1885 г. Кукуш, Османска империя
Починала	около 1942 г. (57 г.) Съюз на съветските социалистически републики
Учила в	Солунска българска девическа гимназия
Партия	Българска работническа социалдемократическа партия
Семейство
Баща	Иван Измирлиев
Братя/сестри	Екатерина Паница
Съпруг	Георги Тодоров
Други роднини	Надежда Измирлиева (братовчед(ка)); Христо Смирненски (братовчед(ка)); Тома Измирлиев (братовчед(ка)); Райна Измирлиева (братовчед(ка)); Димитър Измирлиев (чичо)

Невена Иванова Измирлиева е българска просветна деятелка и революционерка.

Биография

Родена е около 1885 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя, в семейството на Иван Измирлиев. В 1903 година завършва с 13-ия випуск Солунската българска девическа гимназия.^[1] Работи като учителка в родния си град.^[2] В Солун се жени за българския революционер Георги Тодоров. Невена Измирлиева работи като учителка освен в Кукуш, също в Драма и драмските села.^[3] След това става учителка в Банско, където заедно с учителите Владимир Поптомов, Никола Голев и шивашкия работник Коле Ковачев в 1910 година формира социалистическа група.^[4]

В 1917 година заедно със съпруга си става членка на БРСДП (т. с.) в Гюмюрджина. След като Западна Тракия е откъсната от България по силата на Ньойския договор от 1919 година, Невена Измирлиева и съпругът ѝ се местят в Бургас.^[3] След атентата в църквата „Света Неделя“ в 1925 година Георги Тодоров и брат ѝ Борис Измирлиев са арестувани и заточени на остров Света Анастасия. Заедно с група затворници успяват да избягат в СССР, където по-късно емигрира и Невена Измирлиева с детето им.^[2] Нейният роднина Христо Станишев пише, че са искали да се върнат, но не можели.^[5]

Невена Измирлиева умира в Съветския съюз по време на Втората световна война.^[2]

Родословие

Митре Костов Измирлията

Христо Измирлиев

Мария (Марча) Арабаджиева

Андон Измирлиев
(около 1860 – ?)

Елисавета Попанастасова
(1871 – 1951)

Димитър Измирлиев
(1866 – 1943)

Катерина Хаджидельова
(около 1866 – ?)

Христо Хаджидельов
(? – 1901)

Магда Кехайова

Иван Измирлиев
(около 1856 – 1913)

Рушка Шишкова

Аспарух Измирлиев
(1881 – ?)

Янаки Илиев
(1881 – 1941)

Райна Измирлиева
(1884 – 1949)

Мария Измирлиева
(1891 – ?)

Тома Измирлиев
(1895 – 1935)

Христо Смирненски
(1898 – 1923)

Надежда Измирлиева
(1901 – 1993)

Тодор Димитров
(1896 – 1925)

Антон Измирлиев
(1904 – 1964)

Екатерина Паница
(1882 – 1967)

Тодор Паница
(1879 – 1925)

Невена Измирлиева
(ок. 1885 – ок. 1942)

Георги Тодоров

Магдалина Измирлиева

Борис Бумбаров
(1896 – 1959)

Веселин Измирлиев
(1929 – 1985)

Бележки

↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 165.
↑ ^а ^б ^в Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 297.
↑ ^а ^б Караславов, Георги. Книга за Смирненски и Вапцаров. София, Български писател, 1971. с. 153.
↑ Боков, Георги. Журналистика, публицистика, време. София, Издателство на БКП, 1970. с. 98.
↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21.

[Кандиларовъ_165-1] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 165.

[Спомени_сборник-2] а ^б ^в Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, Български писател, 1955. с. 297.

[Караславов_153-3] а ^б Караславов, Георги. Книга за Смирненски и Вапцаров. София, Български писател, 1971. с. 153.

[4] Боков, Георги. Журналистика, публицистика, време. София, Издателство на БКП, 1970. с. 98.

[5] Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]