Нова пинакотека
Нова пинакотека (Neue Pinakothek) | |
Тематика | Художествена галерия |
---|---|
Основан | 1853 |
Телефон | +49 89 23805-216 |
Сайт | Neue Pinakothek |
Местоположение в Мюнхен | |
Нова пинакотека в Общомедия |
Новата пинакотека (на немски: Neue Pinakothek) е художествен музей в Ареала на изкуствата в Мюнхен.
Пинакотеката оказва предимно картини и скулптури от XVIII и XIX век. Срещу Новата пинакотека се намира Старата пинакотека с произведения до началото на XVIII век. В същия Ареал на изкуствата е и Пинакотеката на модерното изкуство с творби от XX и XXI век.
Сградата е разрушена по време на Втората световна война и не е реконструирана в оригиналния си вид[1].
История
[редактиране | редактиране на кода]Галерията е основана по нареждане на баварския крал Лудвиг I след построената от 1809 г. също от него Стара пинакотека. До 1853 г. първата Нова пинакотека е построена от Аугуст фон Фойт по плановете на Фридрих фон Гертнер срещу Старата пинакотека. Открита е на 25 октомври 1853 г.
През 1944 г. сградата на Новата пинакотека е тежко пострадала от бомбите при англо-американските въздушни нападения. След пет години руината е съборена. През 1966/67 г. Александер фрайхер фон Бранка (1919 – 2011) получава задачата за нов строеж на Новата пинакотека. През 1975 г. започва строежа, на 28 март 1981 г. новата сграда е открита.
Английска живопис втора половина на XVIII век и началото на XIX век
[редактиране | редактиране на кода]В Новата пинакотека са представени почти всички значими художници на Англия XVIII-начало на XIX в.: Томас Гейнсбъро, Уилям Хогарт, Джордж Стабс, Джошуа Рейнолдс, Джордж Ромни, Ричард Уилсън, Хенри Реборн, Дейвид Уилки, Джон Констабъл и Уилям Търнър.
-
Томас Гейнсбъро „Мисис Томас Хиберт“
„Немските римляни“: Класицизъм и Назарени
[редактиране | редактиране на кода]В музея са представени Якоб Филип Хакерт, Йозеф Антон Кох, Людвиг Рихтер, Фридрих Овербек, Вилхелм фон Шадов, Хенрих Мария фон Гес и Петер фон Корнелиус.
Френски импресионисти
[редактиране | редактиране на кода]Представени са произведения на Пиер-Огюст Реноар, Едуард Мане, Клод Моне, Пол Сезан, Пол Гоген, Камил Писаро, Едгар Дега, Алфред Сисле, Жорж Сьора и Винсент ван Гог.
-
Едуард Мане, Клод Моне в Аржантьой (1874)
-
Клод Моне —
Мостът в Аржантьой(1874) -
Пол Гоген —
Te tamari no atua (1896) -
Винсент ван Гог —
Ваза с дванадесет слънчогледи(1888)
Символизъм и живопис от началото на XX в.
[редактиране | редактиране на кода]Представени са в частност творби на Густав Климт, Джовани Сегантини, Фернан Кнопф, Пол Синяк, Морис Дени, Анри дьо Тулуз-Лотрек, Джеймс Енсор, Фердинанд Ходлер, Франц фон Штук, Едуар Вюйар, Едвард Мунк, Пиер Бонар и Егон Шиле.
-
Карл Шпицвег —
Бедният поет (1839) -
Густав Климт —
Margaret Stonborough-Wittgenstein (1905) -
Франсиско Гоя —
Ощипаната пуйка (1810) -
Фридрих Овербек —
Италия и Германия (1828) -
Оноре Домие —
Дон Кихот и Санчо Панчо (1868) -
Густав Климт, La Musique, (1895)
Скулптури
[редактиране | редактиране на кода]-
Торвалдсен—
Head of a warrior (1812) -
Огюст Роден—
Мъж със счупен нос (1863) -
Огюст Роден—
Die Kauernde (1880/82)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 254.