Направо към съдържанието

Новосибирски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Новосибирски острови
Новосибирские острова
Карта на Новосибирските острови.
Карта
Страна Русия
Адм. единицаБулунски улус
АкваторияМоре Лаптеви, Източносибирско море
Площ38 400 km²
Население0 души (2014)
0 души/km²
Най-висока точка426 m н.в.
75.2667° с. ш. 145.25° и. д.
Местоположение в Русия Якутия
75.2667° с. ш. 145.25° и. д.
Местоположение в Русия
Новосибирски острови в Общомедия

Новосибирските острови (на руски: Новосибирские острова; на якутски: Саҥа Сибиир арыылара) са архипелаг на Русия.

Разположен е в Северния ледовит океан и административно приспада към Булунски улус на Република Саха.

Има площ от 38 400 km². Най-високата му точка е на 426 m н.в. Състои се от 3 групи острови: Ляховски острови, Анжу и Де Лонг.

Има снежна покривка 9 месеца в годината. Средната януарска температура е от −28 °C до −31 °C. Във вътрешността на островите средните юлски температури са от 16 °C до 19 °C, а средните минимални през същия месец – от 3 °C to 6 °C.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за съществуването на Новосибирските острови са донесени от казака Яков Пермяков през началото на 18 век. През 1712 г. отряд от казаци, предвождан от М. Вагин, достига остров Голям Ляховски. В началото на 19 век островите са изследвани от Яков Санников, Матвей Геденщром и други.[1]

През 1809 – 1810 г. Санников и Геденщром тръгват на експедиция към архипелага, за да го картографират. Санников докладва, че е забелязал нова суша на север от остров Котелни през 1811 г. През 1886 г. Едуард Тол, по време на първото си посещение на Новосибирските острови, също докладва, че вижда нова суша на север от Котелни.[1] Оттук тръгва мита за фантомния остров Земя на Сенников.[1] Тол посещава архипелага отново през пролетта на 1892 г., придружаван от един казак и трима местни. Той пътува по леда с шейна, теглена от кучета, и достига южния бряг на остров Голям Ляховски.[1] По брега на острова той намира добре запазени кости, торф и дърва. Те са запазени в слоеве, циментирани от вечната замръзналост и натрупвани периодично през последните 200 хиляди години.[2][3]

През 1879 – 1880 г. архипелагът е посетен от американската полярна експедиция на Джордж Вашингтон де Лонг, която открива островите Жанета и Хенриета.

През 1912 г. ледоразбивачите Таймир и Вайгач подхождат към Ляховските острови, където описват множество участъци. През 1913 г. връщайки се на изток след откриването на островите Северна земя, корабите преминават покрай северните Новосибирски острови и откриват нов остров, наименувайки го Вилкицки. През зимата на 1927 – 1928 г. учени провеждат няколко похода по маршрута Уст Янск – о. Котелни.[4]

От 1933 г. на остров Котелни работи полярна изследователска станция.

През септември 2004 г. военноморският флот на Русия създава отново военноморската база от съветски времена на остров Котелни, която лежи изоставена от 1993 г.[5] От 2012 г. там се провеждат военни учения, а през 2014 г. базата е официално открита за постоянно ползване.[6]

География

[редактиране | редактиране на кода]
Холандска карта на архипелага от 1820 г. Земя Бунге все още не е открита и затова полуостров Фадеевски и остров Котелни са изобразени като два отделни острова.

Основните и централни Новосибирски острови са Анжу. С площ от 29 000 km2, те са съставени от:

На юг, близо до сушата на Сибир се намират Ляховските острови (6095 km2):

Малките острови Де Лонг (228 km2) лежат на североизток от Нов Сибир:

Новосибирските острови са с малка надморска височина. Най-високата им точка се намира на о. Бенет и достига надморска височина от 426 m.

Новосибирските острови преди са образували големи хълмове в голямата арктична равнина, която покрива северната част на Берингия между Сибир и Аляска по времето на последния ледников максимум. При най-голямото разширение на равнината, морското равнище е било 100 – 120 m под сегашното ниво, а бреговата линия е била на 700 – 1000 km северна от сегашната и позиция. Тази равнина не претъпява широко ледообразуване през късния плейстоцен, тъй като е разположена във валежната сянка на Северноевропейския леден пласт. По време на последния ледников максимум, преди около 17 хил. – 24 хил. години, малки ледени шапки се образуват на островите Де Лонг. Части от тези ледени шапки са запазени днес на островите Жанет, Хенриета и Бенет. Следи от бивши циркусови ледници са запазени на остров Жохов под формата на затрупани под земята ледени слоеве. Морето потапя арктичната равнина (с изключение на Новосибирските и няколко други изолирани острова) през относително малък период от 7000 години по време на холоцен.[7][8][9]

Архипелагът е съставен от смесица от нагънати и разломени седиментни и вулканични скали, вариращи на възраст от докамбрий до плиоцен.[10]

Както споменава Едуард Тол,[11] големи и икономически значими натрупвания на фосилна слонова кост се срещат на Новосибирските острови. Слоновата кост, заедно с мамутова и други кости, се намират на плажове, отточни райони, речни тераси и корита. Изобилните кости, а дори и скелети, на мамути, носорози, мускусни бикове и друга мегафауна са запазени благодарение на вечната замръзналост, в която са обвити.

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на островите е полярен и суров. Средната годишна температура е -14,3 °C, а средногодишното количество валежи е 154 mm.[12] Океанът около островите е покрит от ледове през по-голямата част от годината. През по-студени години той може да остане замръзнал и през лятото.

  Климатични данни за о. Котелни 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) −7,2 −3,3 −4,8 0,3 6,2 20,7 25,1 20,2 13,6 1,8 −2,5 −3,1 25,1
Средни максимални температури (°C) −26,1 −26,4 −24,2 −16,9 −6,2 1,4 5,7 4,3 0,3 −8,1 −18,2 −23,8 −11,5
Средни температури (°C) −29,3 −29,7 −27,5 −20,3 −8,6 −0,4 2,9 2,1 −1,2 −10,7 −21,5 −27 −14,3
Средни минимални температури (°C) −32,6 −32,9 −30,9 −24,2 −11,4 −2,1 0,6 0,2 −3 −13,7 −24,8 −30,3 −17,1
Абсолютни минимални температури (°C) −44,9 −49,9 −46,1 −46,2 −28,6 −14,9 −6 −9,2 −18,6 −40,2 −40,2 −45 −49,9
Средни месечни валежи (mm) 7 5 6 8 9 17 26 23 23 16 7 7 154
Средно количество слънчеви часове 0 7 147 283 197 178 168 100 44 14 0 0 1138
Източник: Погода и Климат[12]

Флора и фауна

[редактиране | редактиране на кода]

Повърхността на архипелага е покрита от полярна тундрова растителност (мъхове и лишеи) и многобройни езера. От цветята се срещат: полярен мак, каменоломка, Ranunculus, Draba, Cochlearia. От животните се срещат: северен елен, песец, леминг, бяла мечка плюс птиците полярна сова и бяла куропатка. Крайбрежните райони са обитавани от чайки, Gavia, Cepphus и Uria.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сателитна снимка на архипелага, юни 2002 г.
    Сателитна снимка на архипелага, юни 2002 г.
  • Изглед към остров Белковски.
    Изглед към остров Белковски.
  • Остров Бенет.
    Остров Бенет.
  • Остров Бенет.
    Остров Бенет.
  • Тундра на остров Бенет.
    Тундра на остров Бенет.
  • Остров Яя.
    Остров Яя.
  • Метеорологична станция на остров Котелни.
    Метеорологична станция на остров Котелни.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Markham, Albert Hastings Arctic Exploration, 1895
  2. ↑ Romanovsky, N.N., 1958, New data about the construction of Quaternary deposits on Bol’shoy Lyakhovsky Island (Novosibirsky Islands). Science College Report, Geological-Geographical Serie no. 2, с. 243 – 248. (in Russian)
  3. ↑ Schirrmeister, L., 2002, 230Th/U Dating of Frozen Peat, Bol’shoy LyakhovskyIsland (Northern Siberia). Quaternary Research, т. 57, с. 253 – 258
  4. ↑ Белов М. И.: „По следам полярных экспедиций“
  5. ↑ Russia dispatches naval force to reopen Arctic base // Daily Telegraph.
  6. ↑ Россия приступила к созданию постоянной военной базы в Арктике
  7. ↑ Alekseev, M.N., 1997, Paleogeography and geochronology in the Russian eastern Arctic during the second half of the Quaternary. Quaternary International. т. 41 – 42, с. 11 – 15.
  8. ↑ Anisimov, M.A., and V.E. Tumskoy, 2002, Environmental History of the Novosibirskie Islands for the last 12 ka. 32nd International Arctic Workshop, Program and Abstracts 2002. Institute of Arctic and Alpine Research, University of Colorado at Boulder, с. 23 – 25.
  9. ↑ Schirrmeister, L., H.-W. Hubberten, V. Rachold, and V.G. Grosse, 2005, Lost world – Late Quaternary environment of periglacial Arctic shelves and coastal lowlands in NE-Siberia. 2nd International Alfred Wegener Symposium Bremerhaven, October, 30 – November 2, 2005.
  10. ↑ Digby, B., 1926, The Mammoth and Mammoth-Hunting in North-East Siberia. D. Appleton and Company: New York, с. 224.
  11. ↑ von Toll, Baron E., 1895, Wissenschaftliche Resultate der Von der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften sur Erforschung des Janalandes und der Neusibirischen Inseln in den Jahren 1885 und 1886 Ausgesandten expedition. [Scientific Results of the Imperial Academy of Sciences of the Investigation of Janaland and the New Siberian Islands from the Expeditions Launched in 1885 and 1886] Abtheilung III: Die fossilen Eislager und ihre Beziehungen su den Mammuthleichen. Memoires de L'Academie imperials des Sciences de St. Petersbouro, VII Serie, Tome XLII, No. 13, Commissionnaires de I'Academie Imperiale des sciences, St. Peterabourg, Russia.
  12. ↑ а б Климат Острова Котельный – Погода и Климат. Посетен на 23 април 2018 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Новосибирски_острови&oldid=11001734“.