Крушари (община)
| Община Крушари | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Добрич |
| Площ | 417.458 km² |
| Население | 4 935 души |
| Адм. център | Крушари |
| Брой селища | 19 |
| Сайт | krushari.bg |
| Управление | |
| Кмет | Илхан Мюстеджеб (ДПС; 2019) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
.png) | |
| Община Крушари в Общомедия | |
Община Крушари се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в северозападната част на област Добрич. С площта си от 417,458 km2 заема 6-о сред 8-те общини на областта, което съставлява 8,84% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Генерал Тошево;
- на юг – община Добрич-селска;
- на югозапад – община Тервел;
- на северозапад – община Кайнарджа, област Силистра;
- на север – Румъния.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Цялата територията на общината попада в централната част на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, дълбоки и сравнително широки долини с полегати, а на места и стръмни склонове, разсечени от суходолията на реките Суха река и десните ѝ притоци Добричка река и други по-малки и безименни. Общият наклон на платото е на север. Средната надморска височина варира между 150 и 220 m. Максималната височина на община Крушари е 240 m, разположена в централната ѝ част, западно от село Александрия, в близост до хижа „Хапчаир“. Най-ниската точка на общината се намира в най-северозападната и част, северозападно от село Капитан Димитрово, в суходолието на Суха река – 47 m н.в.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Община Крушари е лишена от постоянно течащи повърхностни води. През нея от юг на север и от югоизток на северозапад преминават няколко дълбоки, на места каньоновидни суходолия. В западната ѝ част, по границата с общините Тервел и Кайнарджа преминава част от долното „течение“ на суходолието на Суха река. В миналото реката е била с постоянно течение и водите ѝ са били използвани за водоснабдяване на местното население. Сега в коритото на реката епизодично (основно напролет и при поройни дъждове) има водно течение. Суходолието ѝ е дълбоко всечено (на места до 100 – 150 m) в аптските варовици на Добруджанското плато със стръмни, на много места отвесни склонове, осеяни с множество пещери. На нея са изградени два сравнително големи язовира („Оногур“ и „Брестница“), които през пролетта се завиряват от топенето на снеговете и водата им се използва през лятото за напояване на земеделските земи.
В суходолието на Суха река, отдясно, на територията на общината се „вливат“ още няколко суходолия. Южно от село Ефрейтор Бакалово се „влива“ суходолието на Добричка река, а след това още три безименни по-големи. На последното от тях в райна на село Абрит са изградени два микроязовира („Залтана“ и „Абрит“), а преди село Капитан Димитрово е третият. Водите им също се използват за напояване през лятото.
Подпочвените води се намират най-малко на 25 m дълбочина и за питейни нужди експлоатацията им става посредством сондажи на дълбочина 50 – 100 m.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Община Крушари попада в умереноконтиненталната климатична област. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположения Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е доста студена, пролетните мразове са често явление, d лятото е сравнително топло. Средната годишна температура е около 11°I, i юлски максимум 36 °C и януарският минимум -25 °C. Годишната сума на валежите се движи от 480 до 550 мм, т.е. районът е един от най-сухите в страната. Средният брой на дните със снежна покривка е 83. Годишната продължителност на слънчевото греене е над 2200 часа.
Почви
[редактиране | редактиране на кода]Почвите, разпространени на територията на община Крушари, са основно черноземи – карбонатни, типични и излужени, с рохкав строеж. На откритите места в обработваемите земи се наблюдават проявления на ветрова ерозия. Нейно ефикасно противодействие са създадените полезащитни горски пояси, които същевременно изпълняват снегозадържащи и влагозадържащи функции в района.
Природни и исторически забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В землищата на селата Габер, Ефрейтор Бакалово, Зимница, Капитан Димитрово и Огняново попада част от Защитена територия Суха река, с обща площ от 2307.92 ха, обявена със Заповед № РД-538/12.07.2007 г. на МОСВ. Каньонът на руката и околностите му са природна и археологическа забележителност, както за Добричка област, така и за цяла Южна Добруджа. В българския участък на Суха река се срещат 132 вида птици – 98 от тях гнездят тук, а други са прелетни; 32 вида пернати са с неблагоприятен природозащитен статус в България и Европа. Край селата Габер, Огняново и Капитан Димитрово има множество малки пещери, като 31 от тяхса на територията на общината и са Картотекирани.
В близост до землището на с. Александрия на площ от 72 км се намира природната забележителност Александрийска гора, обявена като такава със Заповед №656/13.09.1979 г. Тя представлява единственото естествено находище на издънкови липови насаждения в област Добрич. На 1,5 km от село Александрия се намира местността Текето. Светилището, наречено „Текето“, придобива двойствен религиозен характер. До Руско-турската освободителна война то е чисто мюсюлманско светилище, посещавано и тачено от така наречените алиани, по-известни като къзълбаши. Името на местността идва от двуобредното светилище Мустафа Канаат – Св. Илия, почитано едновременно от мюсюлмани и християни. Наричано още Дървеното теке, преданието твърди, че тук са идвали на поклонение хора от цяла Добруджа и Лудогорието, за да молят светеца за прошка и благоденствие. Преданието твърди още, че тук е имало християнски манастир. Днес манастирът е възстановен до старото аязмо и местността е все така свещена.
Районът притежава уникални пещери, обявени за археологически паметници. Това са Скален манастир „Гяур евлери“ (Невернишки жилища), Пещерна колония „Кара кая“ (Черна скала) и Пещерна колония „Балабан кая“ (Голяма скала). „Гяур евлери“ е един от най-ранните скални манастири не само по българските земи, но и на територията на Европа.
На територията на община Крушари се намира най-големият укрепен античен център в земите на днешна Добруджа – Залдапа. Тя е родното място на Виталиан – предводител на известния бунт срещу император Анастасий, прераснал в 5-годишна гражданска война. Разположена е в м. Калето, между селата Абрит и Добрин. Обликът на укрепителната система свидетелства за късноримския ѝ произход. Величествените мащаби на Залдапа (над 35 ха) и монументалният характер на разкритите градежи не оставят никакво съмнение, че тя трябва да се причисли към най-големите и значителни късноантични градски центрове в тази част на Балканския полуостров.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]
Общината се състои от 19 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Абрит | 193 | 19,673 | Абдул Ехат, Аптаат | Коритен | 183 | 23,685 | Хардалии |
| Александрия | 44 | 35,032 | Капаклии | Крушари | 987 | 18,081 | Армутлии |
| Бистрец | 91 | 16,063 | Параджик | Лозенец | 428 | 30,230 | Баллар, Кара баглар |
| Габер | 59 | 17,283 | Гюргенлия | Огняново | 6 | 17,175 | Кючук Ахмед, Надежда |
| Добрин | 64 | 38,944 | Деведжи кьой | Полковник Дяково | 176 | 29,953 | Азаплар |
| Ефрейтор Бакалово | 222 | 14,434 | Бараклар | Поручик Кърджиево | 11 | 18,201 | Кечи дереси |
| Загорци | 92 | 18,682 | Кокарджа | Северняк | 81 | 10,270 | Терс Конду |
| Земенци | 7 | 10,704 | Ерджии | Северци | 137 | 11,553 | Мурсал кьой |
| Зимница | 8 | 24,036 | Кара къшла | Телериг | 308 | 38,186 | Кьоселер, Хасъ Кьоселер |
| Капитан Димитрово | 49 | 25,273 | Кадъ кьой, Горно Кадъ кьой, Горно Кадиево | ОБЩО | 3146 | 417,458 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Височайши доклад № 9283/обн. 22.12.1882 г. – преименува с. Капаклии на с. Александрия;
- Указ № 164/обн. 25.03.1899 г. – преименува с. Кючук Ахмед на с. Надежда;
- МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Абдул Ехат (Аптаат) на с. Абрит;
- – преименува с. Параджик на с. Бистрец;
- – преименува с. Хаджи кьой на с. Благовец;
- – преименува с. Гюргенлии на с. Габер;
- – преименува с. Деведжи кьой на с. Добрин;
- – преименува с. Бараклар на с. Ефрейтор Бакалово;
- – преименува с. Кокарджа на с. Загорци;
- – преименува с. Ерджии на с. Земенци;
- – преименува с. Кара къшла на с. Зимница;
- – преименува с. Кадъ кьой (Горно Кадъ кьой, Горно Кадиево) на с. Капитан Димитрово;
- – преименува с. Хардалии на с. Коритен;
- – преименува с. Армутлии на с. Крушари;
- – преименува с. Баллар (Кара баглар) на с. Лозенец;
- – преименува с. Азаплар на с. Полковник Дяково;
- – преименува с. Кечи дереси на с. Поручик Кърджиево;
- – преименува с. Терс Конду на с. Северняк;
- – преименува с. Мурсал кьой на с. Северци;
- – преименува с. Омур кьой на с. Стрелец;
- – преименува с. Кюселер (Кьоселер, Хасъ кьоселер) на с. Телериг;
- МЗ № 7552/обн. 21.11.1947 г. – преименува с. Надежда на с. Огняново;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Благовец и го присъединява като квартал на с. Добрин;
- – признава н.м. при клон „Абрит“ на ДЗС „Толбухин“ за с. Орлово;
- – заличава с. Стрелец и го присъединява като квартал на с. Лозенец;
- Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Орлово поради изселване;
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 4547 | 1538 | 1513 | 433 | 8 | 168 | 887 | 100,00 | 33,82 | 33,27 | 9,52 | 0,17 | 3,69 | 19,50 |
| Абрит | 205 | 26 | 144 | 35 | 0 | 0 | 0 | Абрит | 12,68 | 70,24 | 17,07 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Александрия | 67 | 64 | 0 | 0 | Александрия | 95,52 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Бистрец | 113 | 12 | 99 | 0 | 0 | 2 | Бистрец | 10,61 | 87,61 | 0,00 | 0,00 | 1,76 | ||
| Габер | 110 | 0 | 96 | 12 | 0 | 0 | 2 | Габер | 0,00 | 87,27 | 10,90 | 0,00 | 0,00 | 1,81 |
| Добрин | 143 | 119 | 10 | 0 | 13 | Добрин | 83,27 | 6,99 | 0,00 | 9,09 | ||||
| Ефрейтор Бакалово | 280 | 3 | 112 | 0 | 0 | 0 | 165 | Ефрейтор Бакалово | 1,07 | 40,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 58,92 |
| Загорци | 124 | 21 | 0 | 17 | 83 | Загорци | 16,93 | 0,00 | 13,70 | 66,93 | ||||
| Земенци | 16 | 16 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Земенци | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Зимница | 8 | 7 | 0 | 0 | 0 | Зимница | 87,50 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Капитан Димитрово | 85 | 0 | 82 | 0 | 3 | 0 | 0 | Капитан Димитрово | 0,00 | 96,47 | 0,00 | 3,52 | 0,00 | 0,00 |
| Коритен | 259 | 85 | 172 | 0 | 0 | 0 | 2 | Коритен | 32,81 | 66,40 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,77 |
| Крушари | 1402 | 796 | 351 | 13 | 241 | Крушари | 56,77 | 25,03 | 0,92 | 17,18 | ||||
| Лозенец | 545 | 32 | 47 | 4 | 0 | 150 | 312 | Лозенец | 5,87 | 8,62 | 0,73 | 0,00 | 27,52 | 57,24 |
| Огняново | 11 | 11 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Огняново | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Полковник Дяково | 290 | 140 | 124 | 0 | 0 | 0 | 26 | Полковник Дяково | 48,27 | 42,75 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 8,96 |
| Поручик Кърджиево | 34 | 32 | 0 | 0 | 0 | Поручик Кърджиево | 94,11 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Северняк | 148 | 0 | 141 | 0 | 3 | 0 | 4 | Северняк | 0,00 | 95,27 | 0,00 | 2,02 | 0,00 | 2,70 |
| Северци | 211 | 22 | 187 | 0 | 0 | 0 | 2 | Северци | 10,42 | 88,62 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,94 |
| Телериг | 496 | 152 | 307 | 0 | 35 | Телериг | 30,64 | 61,89 | 0,00 | 7,05 | ||||
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 4547 | 100,00 |
| Православие | 1087 | 23,90 |
| Католицизъм | 21 | 0,46 |
| Протестантство | ||
| Ислям | 917 | 20,16 |
| Друго | ||
| Нямат | 142 | 3,12 |
| Не се самоопределят | 337 | 7,41 |
| Непоказано | 2034 | 44,73 |
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 63,4 km:
- последният участък от 27,1 km от Републикански път III-293 (от km 20,2 до km 47,3);
- началният участък от 12,2 km от Републикански път III-2932 (от km 0 до km 12,2);
- последният участък от 10,9 km от Републикански път III-7001 (от km 44,8 до km 55,7);
- последният участък от 13,2 km от Републикански път III-7103 (от km 4,7 до km 17,9).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-8. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Крушари- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| |||||||
