Палео Скилици
| Палео Скилици Παλαιό Σκυλίτσι | |
| — село — | |
  Палео Скилици  Палео Скилици  Палео Скилици | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 14 m |
| Население | 468 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 591 50 |
| Телефонен код | 2331 |
| Палео Скилици в Общомедия | |
Палео Скилици, още Палио Скилици (или Скилич; на гръцки: Παλαιό, Παλιό Σκυλίτσι), е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), на 14 m надморска височина, на 20 km югозападно от Александрия (Гида) и североизточно от Бер (Верия).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]В селото са открити два древни надписа, които свидетелстват за човешкото присъствие поне от римско време. Един надпис е от римския период от II до III век, открит в 1919 година, вграден в гробищната църква „Свети Николай“. Вторият надпис е византийски.[2][3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Скилици е село в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Скилици (Skilitzi), Камбанийска епархия, живеят 96 гърци.[4] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Скиличъ (Шкиличи) е село в Берска каза и в него живеят 80 гърци християни.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Скиличъ Шкиличи (Skilitch Chkilitchi) живеят 75 гърци.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Скилици остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци.[7] В 1928 година Скилици е смесено местно-бежанско селище с 25 бежански семейства и 95 жители бежанци.[8] След пресушаването на Ениджевардарското езеро в 30-те години, в селото са заселени още гърци бежанци.[7]
След основаването на село Нео Скилици (Ново Скилици), Скилици започва да се нарича Палео Скилици (Старо Скилици). В 1970 година Нео Скилици е прекръстено на Калохори.[9]
В 1980 година е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“.
Селото произвежда предимно памук и захарно цвекло.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Врезия[10][11] | Βρέζια | Врия | Βρία[12] | местност на С от Палео Скилици[10][11] |
| Кара Чаир[11] | Καρά Τσαΐρ | Мавроливадо | Μαυρολίβαδο[12] | местност на С от Палео Скилици[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 73[7] | 107[7] | 126[7] | 632[7] | 574[7] | 652[7] | 669[7] | 696[7] | 647[7] | 649 | 526 | 468 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μιλτιάδης Β. Χατζοπουλος. Επιγραφές Κάτω Μακεδονίας (μεταξύ Βερμίου Όρους και του Αξιού ποταμού) Τεύχος Α επιγραφές Βεροίας. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού. Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 1998. ISBN 960-7905-03-2. с. 51,52,418,657.
- ↑ Μοσχόπουλος, Γιάννης. Ρουμλούκι. Ιστορία και τοπογραφία. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 1985. с. 94,95.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 37. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222 – 223. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 888. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 311). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Δεκεμβρίου 1968. σ. 2380. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
