Пеней
- Тази статия е за реката. За митологичната фигура вижте Пеней (бог).
Пеней(Пиниос) (на гръцки: Πηνειός) | |
Изглед към река Пеней и планината Оса. | |
Река Пиниос на картата на Гърция – начало, – устие | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Гърция |
Дължина | 216 km |
Водосб. басейн | 10 700 km² |
Отток | 81 m³/s |
Начало | |
Място | планина Дзумерка |
Координати | |
Надм. височина | 1006 m |
Устие | |
Място | Егейско море |
Координати | |
Надм. височина | 0 m |
Пеней в Общомедия |
Пеней или Пиниос (на гръцки: Πηνειός, Пиниос, старогръцко произношение Пенейос) е река в Гърция, най-голямата в историко-гографската област Тесалия с дължина 216 km. Площ на водосборния басейн 10 700 km².
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Извор, течение и устие
[редактиране | редактиране на кода]Река Пиниос води началото си под името Малакасьотико на 1700 m н.в., от източния склон на масива Зигос (в средната част на планинската система Пинд), на 3 km западно от село Малакаси, в крайната северозападна част на Тесалия. Северозападно от град Каламбака в нея отляво се влива река Мургани, а отдясно – река Мадания и трите заедно формират същинската река Пиниос. При град Каламбака Пиниос излиза от планините и навлиза в северозападната част на обширната и плодородна Тесалийска равнина, като до град Трикала тече на изток, до град Лариса – на изток, а след това на североизток. Тук Пиниос е типична равнинна река с широка и плитка долина, бавно течение и множество меандри. Почти по цялото си протежение през Тесалийската равнина коритото на реката е коригирано и защитено от преливане по време на пълноводие чрез водозащитни диги. На около 30 km североизточно от град Лариса Пиниос навлиза в Темпейската долина, живописна клисура виейки се между планините Олимп на север и Оса на юг. След като излезе от дефилето реката пресича тясната крайбрежна равнина и след около 10 km се влива в югозападната част на Термейския залив, при курорта Паралия Коулоура, част от т.нар. олимпийска ривиера.
Водосборен басейн, притоци
[редактиране | редактиране на кода]На югоизток и юг водосборният басейн на Пиниос граничи с водосборните басейни на река Сперхей и други по-малки, вливащи се в Бяло море), на югозапад и запад – с водосборния басейн на река Ахелой (от басейна на Йонийско море), на северозапад – с водосборния басейн на река Вьоса (от басейна на Адриатическо море), а на север – с водосборните басейни на река Алиакмон и други по-малки реки, вливащи се в Бяло море.
Река Пиниос получава намножество предимно къси притоци, като по-значителните са:
- леви – Мургани, Авлака, Титарисиос;
- десни – Мадания, Портаико, Памисос, Енипей, Ревма, Азмаки.
Хидроложки показатели
[редактиране | редактиране на кода]Река Пиниос има предимно дъждовно подхранване, с характерно за региона високо зимно пълноводие и лятно маловодие. Среден годишен отток 81 m³/sec, максимален през януари и февреари 160 m³/sec, минимален през юли и август 11 m³/sec.
Стопанско значение, селища, забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Водите на реката се използват предимно за промишлено водоснабдяване, а в Тесалийската равнина – за напояване. Долината на реката е гъсто заселена, като най-големите селища са: Каламбака, Трикала и Лариса.
На входа на Темпейската клисура откъм Македония се издига като страж известната Платамонска крепост, а в самото дефиле, над клисурата – древната крепост Ориа. В Темпейската клисура се намира малък манастир посветен на Света Петка Българска, покровителка на Второто българско царство.
Темпейската клисура е мястото известно с най-многото катастрофи в съвременната история на Гърция. Към 2016 г. покрай нея се изгражда и оборудва шесткилометровият тунел Марину Антипа, най-дългият в Гърция, част от последната 25 km отсечка на автомагистрала А1 (Гърция). Цялата автомагистрала от Солун до Атина следва по план да е изградена към март 2017 г., а да е в експлоатация от август 2017 г. [1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Πηνειός Архив на оригинала от 2016-05-13 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Παράκαμψη Τεμπών-Πλαταμώνα: Τα τελευταία 25χλμ δρόμου καρμανιόλας που δεν λένε να τελειώσουν, архив на оригинала от 27 август 2016, https://web.archive.org/web/20160827020535/http://www.ypodomes.com/index.php/autokinitodromoi/uperastikoi/autokinitodromos-aigaiou/item/36045-parakampsi-tempon-platamona-ta-teleftaia-25xlm-dromou-karmaniolas-pou-den-lene-na-teleiosoun, посетен на 19 октомври 2016