Направо към съдържанието

Пиргос (дем Кожани)

Вижте пояснителната страница за други значения на Пиргос.

Пиргос
Πύργος
— село —
Гърция
40.2225° с. ш. 21.8964° и. д.
Пиргос
Западна Македония
40.2225° с. ш. 21.8964° и. д.
Пиргос
Кожанско
40.2225° с. ш. 21.8964° и. д.
Пиргос
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина380 m
Население66 души (2021 г.)
Пощенски код50010
Телефонен код24610

Пиргос или Куле (на гръцки: Πύργος) е село в Република Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

Пиргос е разположено на 380 m надморска височина,[1] близо до левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас), на язовира Полифитоско езеро.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на ХІХ век Пиргос е малко гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пиргос (Pyrgos) живеят 180 гърци.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Куле има 77 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Куле е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 16 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Пиргос (Πύργος), Кожанска каза, живеят 100 гърци елинофони християни.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Куле (Koulé) има 80 гърци.[7]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция.

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 97[1] 74[1] 101[1] 140[1] 184[1] 190[1] 157[1] 134[1] 135[1] 119 71 66
  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 318. (на македонска литературна норма)
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)