Пиргос (дем Кожани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Пиргос.
Пиргос Πύργος | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Кожани |
Надм. височина | 380 m |
Население | 66 души (2021 г.) |
Пощенски код | 50010 |
Телефонен код | 24610 |
Пиргос или Куле (на гръцки: Πύργος) е село в Република Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Пиргос е разположено на 380 m надморска височина,[1] близо до левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас), на язовира Полифитоско езеро.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Пиргос е малко гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пиргос (Pyrgos) живеят 180 гърци.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Куле има 77 гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Куле е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 16 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Пиргос (Πύργος), Кожанска каза, живеят 100 гърци елинофони християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Куле (Koulé) има 80 гърци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция.
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 97[1] | 74[1] | 101[1] | 140[1] | 184[1] | 190[1] | 157[1] | 134[1] | 135[1] | 119 | 71 | 66 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 318. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
|