Реселец

Реселец
	Реселец
	Реселец Реселец
Общи данни
Население	1005 души (15 март 2024 г.); 30,9 души/km²
Землище	32,598 km²
Надм. височина	299 m
Пощ. код	5993
Тел. код	06578
МПС код	ЕН
ЕКАТТЕ	62503
Администрация
Държава	България
Област	Плевен
Община; – кмет	Червен бряг; Атанас Атанасов ; (ССД; 2023)
Кметство; – кмет	Полина Крачунова (независима)
	Реселец в Общомедия

Реселѐц е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.

История

Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през XIV век (1336 – 1372) оцелелите жители на селището, намиращо се недалеч над днешния Реселец, се разселват. Част от тях основават днешното село.

С произхода на името е свързана легенда за живота на девойка от селото, която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на османската власт и се хвърлила от скала с още едно момиче – нейната сестричка. Оттогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили, кръстили на името на другото момиче Добрана – „Добранин дол“.

Важен административен център в средновековна България, през първите векове на османското владичество Реселец е вилает – документи за това има в турските регистри от 1430 година. Населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици. Реселец е седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричат Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Царигра, а в документите е записан и като Реселджа. През XVII век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е известно и с водениците си. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи.

В 1893 година е завършена църквата „Свети Георги“. Живописта в нея е от 1894 година и е дело на дебърските майстори Мирон Илиев и тайфата му, в която влизат Велко Илиев, Мелетий Божинов, Григор Петров и Саве Попбожинов. Изрисуват всички икони и стенописи в църквата.^[2]^[3]

В началото на 1951 година, по време на колективизацията, жителите на селото организират подписка с искане да им се разреши да ожънат самостоятелно засетите частно ниви, но не им е разрешено да я представят пред земеделското министерство. Тогава те решават да разтурят създаденото малко преди това Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) и на 9 април нападат кошарите му и си връщат добитъка, като при инцидента е ранен местният милиционер. От Бяла Слатина са изпратени 50 милиционери и лоялни към режима доброволци, които отново им взимат животните, но селяните получават разрешение за частната жътва. Двама души са осъдени на 10 години затвор, а смятаната за главен подбудител Цена Георгиева – на 15 години. Въпреки насилията 200 души отказват да оттеглят подадените заявления за напускане на ТКЗС.^[4]

През 1952 година в селото е създаден първият в страната пионерски хор за народно пеене, ръководен от директора на училището Христо Ковачев.^[5]

Културни и природни забележителности

На около километър край селото се намира природният феномен „Калето“. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30 – 40 m, който е пропаднал с около 60 m. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по пътека между тях. Това е едно от малкото места в България, където се среща скорпион. В района е обособена екопътека „Тектонски грабен Калето“, която предоставя възможност за лека разходка между отвесните скали на природния феномен.

Караджейките - енергията на водите на реките Белилката и Ръчене са използвани от най-дълбока древност за работа на много водни съоръжения – тепавици, воденици, дараци и др. В периода преди Освобождението в района са функционирали около 30 караджейки. От екопътеката се вижда функциониращата и днес Банковска воденица. В миналото тя е работила с два камъка, впоследствие единият от тях е преустроен в тепавица.

Водопад на река Белилката (река Белилото) се намира на около 300-400 метра от табелата за край на село Реселец, посока село Бресте. Самият водопад е висок 10 метра. Интересна скална ниша, образувана зад водната завеса, позволява преминаването от единия на другия бряг непосредствено зад водопада.

Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може и да се слезе на жп спирка Реселец (линията София – Горна Оряховица – Варна – Русе, но там спират само пътнически влакове) и да се ходи пеш 3 km. В непосредствена близост е природната забележителност „Реселешки кукли“ – група от скални фигури.

Реселешка сватба с обичая „повратки". Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е обичай, съхранен в Реселец и участват само жените от селото.

Селото е известно с празника на водния лук, провеждан ежегодно в края на септември или началото на октомври. Празникът е включен в културния календар на община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба конкурс на ястия с традиционния Реселешки воден лук.

Скалните кукли „Купените“

Намират се непосредствено до село Реселец. Издигат се на 30 – 40 м над река Белило по десния ѝ бряг и са защитени като природна забележителност през 1972 г. Това е една от най-красивите варовикови формации в България и представляват скални пирамиди, които отчетливо се открояват на фона на растителността в основата им и около тях. На цвят са от кремаво до светлосиво, а в структурно отношение са плътни, здрави, с дебелина 30 – 150 м. Образували са се преди около 70 млн. години в нормално солено плитко и топло море и са резултат от действието на атмосферните води върху голите варовикови склонове. В състава им участват добре запазени вкаменелости на черупчест детртус, бриозои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи и рядко амонити.^[6]

Личности

Мако Даков (1920 – 2006) – политик от БКП
Василка Хинкова (1927) – българска писателка
Николай Маринов – политик

Редовни събития

Храмовият празник на селото се чества на 6 май (Гергьовден), а съборът на село Реселец се състои всяка година на 7 май, ритуалът „Къпанки“ се състои на 7 януари (Ивановден). Празник на Реселешкия воден лук се състои в средата на месец септември.

Външни препратки

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 204.
↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 164 – 165.
↑ Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 342.
↑ сайт Геоложки феномени на България // Архивиран от оригинала на 2018-02-10. Посетен на 2017-05-18.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[Карта_на_времето-2] Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.

[Василиев_204-3] Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 204.

[груев-4] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 164 – 165.

[пейчева-5] Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 342.

[6] сайт Геоложки феномени на България // Архивиран от оригинала на 2018-02-10. Посетен на 2017-05-18.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]