Направо към съдържанието

Самуилово (област Сливен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилово.

Самуилово
България
42.5913° с. ш. 26.324° и. д.
Самуилово
Област Сливен
42.5913° с. ш. 26.324° и. д.
Самуилово
Общи данни
Население2305 души[1] (15 март 2024 г.)
132 души/km²
Землище17,484 km²
Надм. височина155 m
Пощ. код8865
Тел. код04519
МПС кодСН
ЕКАТТЕ65303
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСливен
Община
   кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   кмет
Красимир Кръстев (ГЕРБ)

Самуилово е село в Югоизточна България. Намира се в община Сливен, област Сливен.

Селото се намира на 12 km южно от Сливен, близо до река Тунджа. Това е едно от големите села в областта с население 2800 жители. Селото е разположено между две реки – на юг от него е река Тунджа, а на запад – река Асеновска. Добре развити са овощарството (праскови, ябълки) и зърнопроизводството.

Първите писмени сведения за селото датират в изследвания от 40-те години на ХХ век.

Данни за наличие на селищно образувание дава открита в двор на селото и датирана към I-II век плоча в чест за изграден храм, гласяща „Истилиян Йонидис управител на Йония направи този храм в чест на великата майка по време на консула Траян 107 – 117 година“. Надписът се съхранява от частно лице.

В архивите на БАН с. Самуилово (тогавашно Турсунлии[2]) се споменава през 1609 година и малко по-късно – през 1666 година – в книгата „Наименования на българските селища в турските документи“.

Селището приема името Самуилово през 1934 година.[2] До административните реформи през 80-те години на миналия век населеното място е било община.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

В селото функционират ОУ „Хр. Ботев“, ЦДГ „Слънчо“, НЧ „Светлина 1928“, здравна служба, поща, както и няколко малки фирми.

За училище на територията на селото се споменава в трудовете на д-р Симеон Табаков, като от извършени проверки в архивите е установено, че такова има от 1874 година. Настоящото ОУ носи името „Христо Ботев“ и е построено през 1950 година. То разполага с 320 дка земи, които отдава под наем.

Читалището е създадено през 1928 г. по инициатива на учителя Деньо Георгиев и носи името „Светлина“. Към читалището има библиотека още от създаването му, като към момента разполага с фонд от над 8000 тома книги. През 40-те години на ХХ век, към читалището е създадена театрална трупа, като през 60-те години към нея вече има групи за възрастни и деца. Дейността за запазване и съхранение на народностните традиции и обичаи е и основата за създаване на смесен битов хор през 50-те години. През 1975 година се учредява детска музикална школа. Към читалището действат четири групи, които участват в регионални, общински и международни фестивали, прегледи, събори и концерти.

Църквата в селото е построена през 2010 г. с дарения и носи името „Св. св. Константин и Елена“.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е известно с парка от защитени вековни дъбови дървета и голямата колония от бял щъркел, гнездящ в короните им. Създаден е музей на щъркела, посещаван най-вече от деца и ученици. Той е оборудван с информационни табла, снимков материал, компютри и в него може да бъде намерена всякаква информация за живота и различните видове щъркели. Първоначално музеят е разположен в кабинет в кметството на селото, но по-късно е изместен в сградата на лятната естрада, намираща се в парка. В парка има разположени платна и табели, които също дават информация за живота на щъркелите.[3][4]

В парка на селото е изграден паметник на загиналите във войните жители. Има и футболен клуб – „Самуил“, който играе в А окръжна футболна група.

В селото основно е застъпено животновъдството и растениевъдството. Има и няколко цеха за производство на фуражни смески, както и такъв за производство на въжета. Възможни са инвестиции в селското стопанство, екология и туризъм, свързан с наличието на голямата колония от бял щъркел, гнездящ в короните на защитените вековни дъбови дървета.

Стратегия за развитие

[редактиране | редактиране на кода]

Населеното място се нуждае от значителни инвестиции за:

  • подмяна и разширяване на водопроводна мрежа;
  • изграждане на канализационна мрежа за отпадни води със съответната пречиствателна станция;
  • изграждане на инфраструктурата на парка и площите, предвидени за озеленяване (залесяване, тротоарни площи, алеи, детски площадки, система за поливане, огради и др.);
  • изграждане на инфраструктура на гробищния парк (алеи, парцели, водоснабдяване и др.);
  • ремонт на уличните настилки и тротоарни площи на улици в селото;
  • разширяване на ОУ „Христо Ботев“;
  • изграждане на обходен път, обслужващ преминаващия през селото трафик от леки и тежкотоварни автомобили.

Съборът на селото се провежда на 3 юни, когато се чества денят на Св. св. „Константин и Елена“ (по стар стил).

Съществуват значителни проучвания за историята на селото, извършени от учителя по история в местното училище Петър Желев и журналиста Желязко Желев.

  1. www.grao.bg
  2. а б Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878-2004. София, Петър Берон Изток-Запад, 2005. ISBN 954-321-071-3.
  3. Субашева, Даниела. Откриват Музей на щъркела // DARIK News, 27 декември 2005 г. Посетен на 25 октомври 2016 г.
  4. Василева, Щиляна. В село Самуилово долетяха първите щъркели за тази година // БНР, 4 март 2016 г. Посетен на 25 октомври 2016 г.