Сарай (община Босилово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Сарай.



Сарай
Сарај
— село —
Православната църква „Св. св. Петър и Павел“ в Сарай
Православната църква „Св. св. Петър и Павел“ в Сарай
41.4778° с. ш. 22.7025° и. д.
Сарай
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБосилово
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина205 m
Население937 души (2002)
Пощенски код2430
МПС кодSR
Сарай в Общомедия

Сарай (на македонска литературна норма: Сарај) е село в община Босилово на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Струмишкото поле, североизточно от Струмица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Северозападно от селото е построен хамам в XVII век.[1]

През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сарай (Saray) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 196 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 145 жители, от които 120 българи християни и 25 турци.[3]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 48 българи екзархисти и 30 цигани.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 937 жители.[5]

Националност Всичко
македонци 935
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 0

В селото има източнокатолическа църква „Свети Димитър и Падре Пио“.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Спас Сарайски
Родени в Сарай

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велковски, Живко. Амамите во Југоисточна Македонија в: Зборник на трудови во спомен на Емилија Петковска. Струмица, Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2014. с. 189 - 220.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  6. Катин, Славе. Католичката (унијатската) црква со источен обред во Македонија // Религија.mk, 02/05/2019. Посетен на 18 юни 2021 г. (на македонска литературна норма)