Св. св. Кирил и Методий (Солун, 1873)
| „Св. св. Кирил и Методий“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Солун | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Османска империяднес  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Вероизповедание | Българска екзархия |
| Епархия | Солунска |
| Архитект | Атанас Митровски |
| Изграждане | 1873 г. |
„Св. св. Кирил и Методий“ е историческа църква в македонския град Солун, тогава в Османската империя, основана от Солунската българската община в 1873 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално е основана като малък параклис.[1] Постройката при откриването си представлява малка сграда с две стаи и коридор. Намира се в християнския квартал Панагуда на улица „Баят“ (днес „Капитан Патрикис“) на около сто метра южно от централната улица „Егнатия“.[2] Закупена е с дарения, като най-големите дарители са монах Аверкий от Зографския манастир, управител на Зографския метох в Солун – 5600 зл. гр.; Насте Стоянов – 1532 зл. гр.; братя Шумкови – 1799, 20 зл. гр.; братя Паунчеви – 1418 зл. гр.[3]
Параклисът е открит на празника на Свети Наум Охридски на 20 юни 1873 година. Първият свещеник, който служи тук, е поп Петър Димитров.[4] При откриването той отслужва литургията, учителят Михаил Буботинов държи реч, а Насте Стоянов „според силите си изпълнява певческата длъжност“.[5]
Първите настоятели са Димитър Паунчев, Насте Стоянов, Петър Шумков и устабаши Георги Стоянов от Връбница.[4]
В 1875 година руски монаси подаряват камбана за параклиса; те присъстват на богослужението в него за празника на Св. Св. Кирил и Методий заедно с руския консул. Тази камбана тежи 83 оки (около 106 кг) и звънът ѝ, по думите на поп Петър, особено много дразни гърците в града.[6]
През декември 1881 година българската община призовава за превръщане на параклиса в църква; започва събиране на средства. Най-големите дарители са Насте Стоянов, Тодор Хаджимишев и братя Хаджилазарови, които дават по 500 зл.гр., а руският генерален консул, братя Шумкови, архимандрит Козма, Христо Златаров, Никола Попстефанов и Саздо Дерменджиев даряват по 300 зл. гр. Други хора помагат според възможностите си – Яко Хр. Шалов например дарява 20 000 тухли на стойност 2000 гроша, а Георги Гугушов – диреци за около 1000 гроша. Божил Райнов убеждава майсторите дебърлии да направят тайно ремонт, защото е „ срамота и грехота“ да се молят в дотогавашната къщица.[7]
Разширената църква е открита на 3 април 1885 година. При разширяването на параклиса в храм в 1885 година е поставен основен камък с посвещение на Св. св. Кирил и Методий, зазидан тържествено в каменната стена от страната на олтара по време на литургия от българския свещеник Иван Ангелов от солунското село Висока в съслужение с други свещеници. Новият храм е построен от дебърските строители братята Атанас и Георги Митровски. .[8] Църквата обаче е малка за нарастващото през годините паство – в нея се черкуват както живеещите в централните и източните части на града, така и учениците в българските училища, често хората остават на открито.[7] В продължение на годините църквата е ремонтирана, надстроена и към нея е построена камбанария, като в двора на храма е издигната малка двуетажна къща за клисаря и свещеника.[2]
След Междусъюзническата война Солун става част от Гърция. През 20-те години на ХХ век, във връзка с обезщетенията по спогодбата Моллов-Кафандарис, оценката на имота и инвентара възлиза на 8300 английски лири. Църквата съществува до 1932 година.[9] Днес на мястото ѝ има частни сгради, а от храма няма следа.[2]
Църковни плочи от „Св. св. Кирил и Методий“, съхранявани в параклиса „Св. Козма“, Зографски манастир
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 227.
- ↑ а б в Българската общност. Църкви // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 10 декември 2017.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 48 - 49, 127.
- ↑ а б Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 646.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 49.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 54.
- ↑ а б Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 128.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 228.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 129.
| |||||||||||||||||||||||||
